Бигълът е добродушно куче, което се разбира прекрасно с деца и е подходящ дори за неопитни стопани. Бигълът е известен с това, че почти няма характерния за куче аромат, което е предимство за стопаните, които не понасят силно изразената кучешка миризма, каквато е например тази на басет.
История на породата бигъл
Бигълът е древно куче, което принадлежи към една от най-старите английски породи. За нея има писмени документи още от III век. Бигълът е бил на почит по време на царуването на Елизабет I и крал Хенри VIII. По това време тези кучета се превръщат в любима порода на ловците от кралския двор. По онова време е имало три разновидности на породата - дребен бигъл, с височина до 35 сантиметра, северен бигъл - с височина 40 сантиметра и южен бигъл, който стигал до 45 сантиметра и бил черно-бял.
Към дребните бигъли се причислявал и така нареченият бигъл на Елизабет, който не достигал до повече от 20 сантиметра височина. Той станал любимец на английската кралица заради мелодичния си глас и бил известен и като пеещият бигъл. Векове наред бигълът е бил смятан за чисто английска порода, но през 60-те години на XIX век тази порода попада във Франция. От този момент започва разпространяването на бигъла по цял свят. Кучетата от тази порода бързо стават любимци на ловците, защото са бързи, със спокоен характер, дребни са и имат силно изявен ловен инстинкт.
Стандарт на породата бигъл
Съвременният стандарт на породата бигъл е оформен едва през 1957 година. Бигълът от 8 килограма до 14 килограма. На височина достига 33-40 сантиметра. Главата на бигъла е мощна, въпреки малкия му размер, но при женските е малко по-фина, отколкото при мъжките. Носът на бигъла е широк, черен на цвят, с широки ноздри. Малко по-светъл цвят на носа е допустим при кучетата с по-светъл цвят на козината.
Муцуната е леко тъпа, устните са леко провиснали. Бигълът има силни челюсти, като горните зъби плътно покриват долните. Очите на бигъла са тъмнокафяви или лешникови, доста големи, без да са изпъкнали. Погледът на бигъла е интелигентен и в същото време добродушен. Ушите на бигъла са дълги, със заоблени краища и ако се опънат, стигат почти до връхчето на носа. Ушите са тънки на пипане и висят, като плътно са прилепнали към бузите.
Цветът на бигъла е различен, има над 10 вариации. Краят на опашката трябва да е бял. Недопустим е цветът, известен като "черен дроб", защото винаги е в комбинация със зелени очи. Признати за стандартни за породата бигъл са три основни цвята - черен, бял и рижав, които могат да варират в различни нюанси. Срещат се трицветни представители на породата бигъл, чиято козина е от цели участъци от изброените три цвята. Двуцветният, известен като биколор, е популярен в Англия, и се смята за перфектен. Белият цвят се съчетава с рижав, който може да варира от много светъл до наситено кестеняв.
Допустимо е и съчетанието от черно и бяло, но то се среща рядко. Съществуват и едноцветни представители на породата бигъл, но се признава само чисто белият цвят. Допустими според стандарта са пъстрите представители, козината на които е съставена от малки петна от основните стандартни цветове. Стандартът допуска и малки точки на фона на чисто бяла козина.
Грижи за бигъл
Бигълът е много чистоплътно куче, затова грижите за него не са много големи. Това куче се чувства добре и в малко жилище, но има нужда от много разходки навън, за да изразходва енергията си. Трябва да му осигурите възможност да тича на воля, но в същото време да го наблюдавате внимателно, защото може да се загуби, докато преследва котка или друго дребно животно. Това може да стане само в заградени пространства, на открито не се препоръчва да разхождате бигъла без повод, тъй като може лесно да го изгубите заради ловджийския му инстинкт.
Бигълът ще последва всяка интересна миризма и трудно ще може да го настигнете, защото е много бърз. Колкото и да го викате, шансът да ви обърне внимание не е голям, защото има поговорка, че когато носът на бигъла се активира, ушите му се изключват. Не може да разчитате и че кучето ще се измори, защото представителите на тази порода са с невероятна енергия и могат да тичат, докато не паднат от умора.
Лошото време не е проблем за бигъла, затова той ще предпочете да излезе в дъжд или сняг, вместо да се лиши от всекидневната си разходка. Добре е да минавате по козината на бигъла с влажна кърпа, за да отстраните мъртвите косъмчета. Бигълът на практика не се скубе и е предпочитано домашно куче. Заради почти абсолютната липса на миризма се препоръчва много рядко да къпете бигъла. Кучетата от тази порода имат силно развито социално чувство и се чувстват зле, когато останат сами. Те предпочитат да играят с други кучета и не харесват котки, но ако останат без стопанина си за няколко часа, ще предпочетат компанията на котката пред това да стоят съвсем сами. Бигълът с радост участва в игрите на децата, затова е подходящ за големи семейства.
Обучение на бигъл
Бигълът е смело и решително куче и въпреки че прекрасно се поддава на обучение, може да се наложи да проявите търпение, докато го научите да изпълнява основните команди. Трябва да съчетавате обучението с продължителни разходки, защото ако бигълът не изразходва огромните си запаси от енергия, той става нервен и непослушен. Бигълът се обучава лесно с поощрения във вид на лакомство, така че грубият подход няма как да работи при представителите на тази порода.
Хранене на бигъл
Бигълът яде всичко, така че стопаните му нямат проблеми с храненето му. Препоръчва се кучетата над една година да се хранят два пъти на ден, по едно и също време. Купата с храна трябва да стои не повече от 15 минути и след това да се прибере. Бигълът яде както суха храна, така и меню от натурални продукти. Тъй като бигълът е активно куче, не се препоръчва да се храни преди разходка, тъй като може да получи превъртане на стомаха, докато тича, а това може да доведе до смърт.
Препоръчва се да се избягва свинското месо и да се отдаде предпочитание на телешкото. Субпродуктите също не се препоръчват за бигъл. Кокали трябва да се дават рядко, и то само такива, които няма как да се сцепят и да наранят стомаха на кучето. Най-добре е да му се дават хрущяли. Пушените меса, както и шоколадът и тестените продукти не се препоръчват за бигъл, но затова пък тези кучета с удоволствие хапват зеленчуци - сварени и сурови.
Заболявания на бигъл
Бигълът като цяло е здраво куче, което рядко боледува. Въпреки това тази порода е склонна генетично към някои заболявания, сред които е епилепсията. Бигълът също е склонен към заболявания като хепатит, болести на гръбнака, различни видове дерматит, а също така болести на ушите, на щитовидната жлеза и очите.
Любопитни факти за породата бигъл
Министерството на земеделието на САЩ притежава бригада от бигъли, които са обучени да оглеждат багажа на пътниците на летищата и да откриват селскостопанска продукция. Бигълът е сред кучетата, които са станали важна част от научно-изследователски програми по медицина. В Австралия бигълът се използва за откриване на взривни вещества и на колонии от термити. Един от най-популярните анимационни бигъли е Снупи, следван от приятеля на котарака Гарфилд - Оди.
Недостатъци на породата бигъл
Ако останат продължително време сами, представителите на породата бигъл могат да се изнервят и да започнат да гризат мебели, да късат дрехи и документи. Лаят на бигъла го е направил едно от най-любимите кучета на ловците от древни времена, тъй като с лаенето си бигълът е сигнализирал стопаните си за плячката. Но склонността на бигъла да лае силно и продължително може да изнерви стопаните му, както и съседите им. Друг недостатък на породата е любовта им към копаенето, така че ако имате градина, трябва да я пазите от набезите на бигъла си.
Ако все още си нямате бигъл, а искате да си вземете такова, разгледайте тези обяви за бигъл.
