Как виждат животните

22.05.2019
Как виждат животните

Малко са хората, които нямат никакво отношение към животните. Дали ще ги обичаме, дали ще се страхуваме от някои, дали ще се възхищаваме на безкрайното разнообразие от цветове и форми, които предлага животинският свят - това зависи от характера и разбиранията на човек, но малцина са тези, които изобщо не забелязват животните. Виждаме ги - и ония, които живеят свободно около нас, и другите, които събираме в зоопаркове, и другите - които отглеждаме в домовете си.

А замисляли ли сте се как виждат животните? Какво например вижда тигърът, когато гледа в насъбралата пред клетката му тълпа в зоопарка? Какво си мисли - може би е по-добре да не знаем, но как работи зрението му - ще се опитаме да отговорим в тази статия.

Всъщност никой човек не може да каже точно как виждат животните. Не че не сме се опитали да разберем - о, не! Изследователите проучват зрителни полета, рецептори, мускулатура на очите и изобщо всичко, което може да им даде яснота по въпроса, но дори те не твърдят, че са виждали света през очите на животно! Така че предупреждаваме: движим се в сферата на обосновани предположения!

Животните не възприемат цветове!

Не е вярно - възприемат. Просто не толкова добре, колкото ние. Това се дължи на едни дребни нещица, наречени "пръчици и колбички". Макар и да звучи като детски комплект за химически експерименти, всъщност става въпрос за фоторецептори, разположени в окото. "Колбичките", от своя страна, съдържат белтъци, които осигуряват възприемането на цветове. При хората и приматите тези белтъци са три вида и покриват три отсека от цветовия спектър: червен, зелен и син /да, именно онова "RGB", което сте срещали из настройките на дисплеи и видеоплеъри/. Това ни прави трихроматици. Четириногите бозайници са преобладаващо дихроматици - тоест, имат си само два вида белтъци в колбичките, заради което не са добри в цветовъзприемането. За сметка на това пък имат богат запас "пръчици" - което им осигурява добро зрение при слаба светлина.

Бозайниците виждат лошо, птиците са шампиони!

Как виждат котките

Макар и да е твърде опростено, това твърдение е всъщност вярно. Никой не би си помислил, че котките виждат лошо - та кой не е чувал израза "Виждаш като котка в тъмното! "? Да, но на светло нещата не стоят така. Макар и да имат отлично нощно зрение, котките - от домашната до лъва - всъщност виждат доста размазано и могат да фокусират обектите само до около 6 метра. Освен това не възприемат пълноценно цветовата гама - макар и най-новите проучвания да допускат, че котките може и да са трихроматици, предполага се, че светът им е оцветен предимно в синьо и жълто. За сметка на това ни бият в зрителния ъгъл - те виждат всичко в пределите на 200 градуса, докато ние, царете на хранителната верига, сме ограничени в някакви си 180. Тъжно!

При кучетата, както и всичките им предшественици и роднини от семейство Canidae, нещата са още по-безцветни: те, за разлика от котките, са доказани дихроматици.

Макар и да са еднакво нечувствителни към цветове, различните породи проявяват и съществени разлики в зрението. Кучетата с къса муцуна възприемат най-добре това, което е пред тях - както и ние, впрочем. Точно защото главата им най-много наподобява човешката. Дългомуцунестите им братовчеди пък имат завидно периферно зрение. Всички вкупом пък са по-добри в забелязването на движещи се обекти, отколкото на неподвижни. И за финал - макар и да живеят в пълно неведение за цветовите феерии, които ние възприемаме с лекота, кучетата направо ни смазват, когато стане дума за зрително поле: 250 до 270 градуса зрителен ъгъл, срещу нашите нещастни 180.

Наистина ли червеното вбесява биковете?

Вероятно да, ако някой бик е фен на синия цвят. Иначе - не повече от всеки друг произволно оцветен обект, размахван пред очите им. Биковете, както почти всички четириноги бозайници, са дихроматици. Вбесява ги агресивното движение, не цветът.

Конете пък имат една забележителна особеност - не виждат нещата, които са точно срещу тях. Това се дължи на разположението на очите им - голямото разстояние между тях обуславя "сляпо петно", което може да достигне до около 120 сантиметра точно пред муцуната на коня. Сляпо петно имат и директно зад себе си, но това май важи за всички ни. Макар че ако хората имаха зрителния ъгъл на кучетата, щяха да виждат зад гърба си, без да си въртят главата - факт!

Птиците...?

Как виждат птиците

А, да - птиците! Ами наистина са шампиони! Помните ли ония белтъци в колбичките, от които ние имаме три вида - и толкова се гордеем с това? Е, птиците имат четири - и в сравнение с тях ние сме клети далтонисти! Освен че се наслаждават на света в нюанси, за които ние и не подозираме, птиците имат и невероятна способност да виждат надалече. При това - в пълен контраст. Дневните грабливи птици като орел, ястреб и сокол са способни да забележат мишка от километри, а - сякаш това не е достатъчно - виждат и UV-лъчението. Нощните грабливи птици пък могат същото, само че на тъмно, което се дължи на огромните им зеници и на особената форма на очните им ябълки, които приличат по-скоро на епруветки. За финал - срещу мизерните 24 кадъра в секунда, които възприема човешкото око, птиците противопоставят до 150 според изследванията. За тях ние сме спрели. Буквално.

Акулите пък виждат забележително контрастно - особено пък като се отчете фактът, че го правят през не особено осветена, не особено бистра вода.

Всъщност вероятно същото може да се каже за всички риби, но ако не искате да се откажете от пържената цаца завинаги, по-добре да не се замисляме за факта, че тям някъде, под хрупкавата панировка, има малки, тъжни очички, които никога повече няма да гледат контрастно! По-добре да е някоя голяма, лоша риба, затова - обратно към акулата! Предполага се - о, изненада! - че акулите виждат нещата в сив или зеленикав нюанс. По отношение на контраста обаче са по-облагодетелствани от нас. И понеже това не е достатъчно, преди няколко години учените откриха, че акулите са биофлоуресцентни - тоест, за техните очи кожата на себеподобните им излъчва светлина. Предполага се, че са развили тая способност, за да могат да се намират и да се чифтосват в тъмнината на океанските бездни.

Змиите пък са снабдени и с втори чифт "очи" - рецептори, които улавят инфрачервеното излъчване. Нормалните им очи не са нищо особено - различават цветове, различават контури, но нищо впечатляващо.

Треморецепторите им обаче са си тяхна лична запазена марка - никое друго животно няма такива. С тях змията може да открие топлокръвна плячка в пълна тъмнина. Също и през стени, ако не са много дебели. Очарователно, а?

Насекомите разбиват класацията!

Как виждат насекомите

Поне доколкото се отнася за възприемане на кадри - една обикновена домашна муха е способна да различи едно от друго 250 оптични изображения за една секунда. Ако за птиците сме спрели, то за насекомите сме просто част от ландшафта. В защита на човешкия род ще изтъкнем, че очите на насекомите са уникални в сравнение с очите на всички останали животни! Летящите, пълзящи и т.н. членестоноги възприемат света през фасетно око - наричано още - кой знае защо - "сложно". Фасетните очи се състоят от голям брой призматични фоторецептори с шестоъгълно сечение. При домашната муха, която в момента е обект на нашата завист, тези рецептори наброяват 4000, но някои пеперуди имат по 17 000, а други видове насекоми - по 30 000. И всички тези рецептори работят хем в синхрон, хем самостоятелно - което обяснява как мухата може да отдели ония 250 кадъра за една секунда. Е, за разлика от нас насекомите не могат да виждат зад гърба си и не забелязват дребни детайли... но пък възприемат UV-лъчението, така че кошничката им с плюсове отново е доста по-тежка от нашата.

Остава ни да се утешим с факта, че поне сме единственият вид, способен да отдели време и ресурс, за да се пита - и да си отговори - как виждат другите!

Рейтинг

3
Общо 1 гласували
5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати