Нощни ловци - това е първото определение, което ни идва на ума, когато стане дума за котките. Добре де - първото след О, миличките! , Искам такова у дома! , Как, по дяволите, се сдобих с теб? и Идеални са за фон на лигави пожелания във Фейсбук!
Извън всичко това - те са нощни ловци! Факт. Дори и ако ги засипвате с паучове и гранули. И макар на домашните котки отдавна да не им се налага да ловуват, те, както и всички представители на семейство Felidae, все още притежават забележителната способност да се оправят перфектно в пълна тъмнина. Замисляли ли сте как го правят?
Много просто - за тях тъмното не е тъмно.
В очите на гръбначните животни има два вида фоторецептори - "конуси" и "пръчици". Конусите осигуряват качествено цветно зрение в осветена среда. Пръчиците пък позволяват визулно възприемане на обекти при отсъствие на светлина. В централната част от ретината на човешкото око са групирани повече конуси - заради което ние виждаме по-цветно, по-контрастно и по-надалече от котките. При котките пък там са концентрирани повече пръчици - което им позволява да виждат ясно дори в пълна тъмнина.
В цифри - виждат до осем пъти по-добре от нас. Освен това зрителният им ъгъл е 200 градуса, докато нашият е 180. И са по-добри в проследяването на бързо движещи се обекти.
Има ли значение вертикалната зеница?
Разбира се - иначе еволюцията нямаше да си прави труда да я създава. Вертикалната зеница увеличава дълбочината на зрението и улеснява фокусирането. Както и нашите кръгли зеници, вертикалните зеници на домашната котка се разширяват на тъмно - за да пропускат повече светлина. За разлика от кръглите обаче, вертикалните зеници могат да увеличат площта си до 300 пъти. За сравнение - зеницата на човешкото око се увеличава до 15 пъти. Интересен факт: вертикалните зеници се срещат преобладаващо при дребни хищници - с височина до 40 см. Лъвът, тигърът и другите едри представители на семейство Котки имат кръгли зеници.
Изцяло ли ни превъзхождат котките в зрението?
Странно, но - не! Въпреки че ни бият по точки в нощното виждане и проследяването на тичаща плячка, котките значително ни отстъпват, когато става въпрос за възприемане на цветове, контрастна картина и гледане в далечина. Човек с нормално зрение фокусира с лекота до около 60 метра, а котката - само до около шест. В цветното зрение сме още по-напред: здравото човешко око възприема солидна гама от цветове и нюанси, докато котките виждат света предимно в жълто-синьо. Доказано е поне, че са особено чувствителни в две зони на светлинния спектър: синьо-виолетово и жълто-зелено.
