На всички собственици на домашни любимци се е налагало да отбиват опитите на своите питомци да се настанят в леглото им. Дилемата, дали да позволят на своя малък приятел да спи при тях, е трудно решима за повечето хора.
Американски научен екип е провел изследване, в което се анализира спането на около хиляда дами, които имат кучета и котки, и такива, които живеят без домашни животни. Резултатите са изненадващи за някои, но разясненията на специалистите могат да разсеят съмненията.
Според авторите на експеримента няма никаква вреда за съня при спане с куче. То ще им помогне да се справят с тревогите и да имат по-пълноценна нощна почивка.
По време на съня температурата на човешкото тяло се понижава, докато тази на четириногия ни приятел остава висока. Топлината му пази комфорта на човека и му помага да спи по-добре.
За дамите най-добрият приятел на човека е по-подходящ спътник в нощната почивка от мъжа и котката, защото действа успокояващо. Сънят на нежната половина от човечеството е по-здрав и спокоен, защото момичетата се чувстват в безопасност.
Нямат кошмари, нито страдат от безсъние. Четириногите домашни любимци имат способности на защитници и подсъзнателно жените се чувстват комфортно в тяхно присъствие. Те могат веднага да регистрират евентуална заплаха и да предупредят човека.
Как стои въпросът при спането с котки? Писаните също обичат да споделят леглото на стопанина си. Когато се настаняват на заветното място, те самите се чувстват добре. Дишането, сърдечният ритъм и миризмата на собственика ги успокояват. Добре познатото присъствие асоциират с грижа и любов. Те търсят сигурно и безопасно място и това е човекът, който ги отглежда.
Според резултатите от проучването обаче те самите не са така полезни за съня на своя собственик, както другите популярни домашни любимци.
Мъркащите създания всъщност действат притеснително на този процес и не създават чувството на сигурност и спокойствие, което излъчват кучетата. Затова по-добре е те да бъдат приучени да спят на мястото, което хората са им отредили.
Кое е правилното поведение спрямо домогванията на малкия домашен приятел всеки определя сам според вътрешното си усещане.