Муфлон

муфлон
Снимка: Lubos Houska Pixabay

Едно от най-често срещаните домашни животни у нас е овцата, а ползите от нея за цялостното развитие на животновъдния отрасъл са неизброими. Овцата води своя произход от друго животно, което все още се среща в диво състояние и това е муфлонът. Дивото животно, считано за най-стария представител на животинския свят, е точно муфлон.

Първото споменаване на муфлоните датира от ІІІ хилядолетие преди Христа. Рисунки на забележителните животни са открити в пустинята Сахара.

И пак с помощта на муфлони започва развъждането на нова порода овце - планинският меринос, който може да пасе в планината през цялата година.

Затова запознаването с муфлона предоставя възможност всеки да се запознае с животното, което поставя началото на животновъдството в света.

Класификация на муфлона

Муфлонът е с латинско наименование Ovis orientalis и представлява бозайник от семейството на Кухорогите- Bovidae. Той е прародителят на домашната овца.

Класификацията отделя 3 вида муфлони: Степният овен, наречен още Уриали. Той са близък на планинския овен, наречен още Архар, който живее в Средна Азия и Аркала, населяващ предните части на Азия и северозападните части на Индия.

Азиатският муфлон се среща в Мала Азия. Европейския муфлон населява Корсика и Сардиния и оттам е разселен в много европейски страни, в това число и в България.

Съществува и виждане, че муфлоните и дивите кози са подивели още в древни времена домашни овце и кози, а не диви предшественици, съхранени в естествената си среда и вида си.

Характеристика на муфлона

Муфлонът е сравнително малък бозайник. Височината в холката на възрастния мъжки е от 65 до 83 сантиметра. Дължината на тялото му е от 113 до 144 сантиметра. Теглото му е около 40-50 килограма. Женските са видимо по-малки. Тежат 35-36 килограма.

Тънкият торс на муфлона се държи на високи и не дебели крака. Главата му е малка, сравнена с тялото, вратът не е особено дебел. Ушите на животното също не са големи. Холката е повдигната по такъв начин, че гърбът е леко вдлъбнат.

Опашката на муфлона е къса, около 10 сантиметра. Копитата му са сравнително високи. Дължината им на предните крайници е 57-63 сантиметра, а задните крайници са 50-58 сантиметра.

Рогата са най-забележителното в муфлона. При мъжките теглото на рогата е до 5 килограма. Те са кухи и извити като охлюв в две пресичащи се равнини. Първата равнина пресича рога, а втората извежда рогата извън тялото.

Муфлоните, на които рогата не се извеждат навън, а се забиват във врата, се наричат самоубийци. Рогата на животното растат през целия му живот. След осмата година от живота растежът им силно намалява и те започват да се изтриват и отчупват на върха. След този период се смята, че муфлонът навлиза в трофейната си зрялост.

Общият фон на цвета на муфлона се мени през сезоните. През лятото е сивокафяв, а през зимата тъмнокафяв до черен. През зимата козината е груба, дълга и остра, особено при мъжките.

Местообитания на муфлона

Предпочитаното място на живот на муфлоните са скалистите планински райони, близо до границата с гората, но често навлизат и в нея. По-топлите южни склонове са предпочитани, защото снежната покривка е по-слаба и не се задържа дълго. Влажните места не са търсени от муфлона, той предпочита по-сухите части.

Планинското крайбрежие на Средиземно море- Корсика, Кипър, Сардиния, остров Крим, където се адаптира и живее в природни резервати са място, където популациите са доста добре развити, но муфлонът намира свое място и в други европейски страни - Испания, южните райони на Франция, среща се включително у нас.

Азиатският вид се среща по-добре разпространен в Южна Азия: Таджикистан, Турция, Туркменистан, Узбекистан, Казахстан.

Начин на живот на муфлона

Муфлонът е диво животно, което обича свободата. Затова той мигрира, а не се установява на едно определено място. Основния му маршрут следва пасищата.

муфлони
Снимка: Marcel Langthim Pixabay

Бозайникът води преди всичко нощен живот, а денем почива в горите или в широките планински проломи.

Женските заедно с малките образуват стада, които наброяват до 100 индивида. Мъжките предпочитат самотата. Те могат да бъдат видени в стадо само през периода на чифтосването.

Тези артиодактили имат изградена строга йерархия. Младите мъжки под тригодишна възраст не успяват да участват в чифтосването, защото са прогонвани от възрастните индивиди.

Аклиматизираният европейски муфлон в България се развъжда успешно в стопанства за развъждане на дивеч в Стара планина, Витоша, Средна гора, Странджа, Родопи, Витоша и в Лудогорието.

Хранене на муфлона

Храната на муфлона през лятото включва разнообразна растителност, която се намира в техните местообитания. Това са Тревите, вегетативните части от боровинките, зеленината от храстите и дърветата. Билките и издънките на листата и храстите са част от менюто им. За муфлоните, отглеждани в Австрия, млечните водорасли са любимата им храна.

През есента дивите овни ядат с удоволствие ядат букови и жълъдови ядки. Ядат снежните части на растенията. Те не могат да изкопаят храната изпод снега и затова ядат сухата трева, която се подава под тънката снежна покривка, а също борови издънки и лишеи. За разлика от повечето животни, които обират само върховете на всички треви, благодарение на резците си, муфлонът реже тревата почти в корена.

Размножаване на муфлона

Както мъжките, така и женските муфлони достигат пубертет на година и половина. Женските на втората година са оплодени и на 2-годишна възраст носят първото си агне. При мъжките участието в заплождането започва след като навършат 3 или 4 години, тъй като биват прогонвани от по-възрастните овни.

Бременността на женския муфлон продължава около 5 месеца. Раждането обикновено е края на март, началото на април. Преди да роди, женската се отдалечава от стадото, намирайки уединено място. Там ражда едно и по-рядко две агнета. Веднага след появата си малкото се изправя на крака. Този период е най-опасният за живота му, защото малкото все още е беззащитно и лесно може да бъде уловено. Няколко часа по-късно то вече може да следва майка си и е трудно да бъде уловено.

За разлика от други копитни животни агнетата на дивите овни не се крият при опасност, а се опитват да избягат. След няколко седмици те вече са силни и се присъединяват към стадото. Другите овце обаче са недружелюбни към малките агнета и затова женската избягва прекалената близост с тях.

В естествена среда чифтосването на домашни овце и муфлони е много рядко явление. Изкуствено са получени доста хибриди, но потомството им не е устойчиво.

Продължителността на живот на муфлона в естествени условия е около 7-8 години. В зоологическите градини и при благоприятни условия на живот могат да доживеят до 10-14 години, а има случаи от 19 години живот в защитена среда.

Ловуване на муфлона

Муфлонът е ловен обект от древни времена. Преди около 10 хиляди години човекът започва да опитомява това диво животно и в резултат се появява домашната овца. Смята се, че в Армения се е случило за първи път това опитомяване. Преди 8 хиляди години домашната овца се появява и в западните части на Европа.

Месото на животните не е с много високо качество, но разкошните рога са желан ловен трофей. Това е трудна мисия, защото този ловен обект е много предпазлив и живее на трудно достъпни терени.

Няколко интересни факта за муфлона

Преди 19 години муфлонът е клониран. Роденото агне живее 7 месеца.

Муфлонът е особено популярен в Кипър, където символизира природата на острова.

Муфлоните са изобразени върху монети и марки в Кипър и Казахстан.

Муфлонът не е защитен вид и не е включен в Червената книга на нашата страна.

Препоръчано

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати