За паяците от А до Я

Паяк на Дарвин

В съзнанието на човека паяк и паяжина са неразделно свързани понятия. За паяка ловът е невъзможен без ловната му мрежа. Не всички видове паяци обаче използват копринена нишка за лов. Със своите осем крака, здрави челюсти и отровни жлези те са въоръжени подходящо за всяко нападение.

Ловните им умения са усъвършенствани милиони години и тези членестоноги са се превърнали в перфектни ловци. Те използват окраската си за маскировка и се вписват в околната среда толкова добре, колкото и най-съвършените в мимикрията.

Паякът, с латинско наименование Araneae, се нарича още същински паяк и е от класа на паякообразните, Arachnida. Това са безгръбначни хищници с много характерни черти, с които се отличават като вид. Според различни източници те са между 40 и 100 хиляди вида, разделени в 14 разреда, някои от които са изчезнали.

Разреда на паяците също има много представители, но в нашата страна се срещат паяците кръстоносци, тъкачите и къщният домашен паяк.

Обща характеристика и разпространение на паяците

Характерните черти, които са отличителни за паяците, са осемте им крака; наличието на челюсти със зъби, които отделят отрова; жлеза за производство на паяжина, която се намира в задната част на корема. Липсват крила. Дишат с бял дроб и трахеи, а на ходилото си имат нокти.

Паяците хващат жертвите си чрез мрежата, която изплитат, или като скачат върху нея. Могат да бъдат срещнати както в горите, храстите и ливадите, така и в жилищата на хората. Те са навсякъде, където живее тяхната храна - насекомите.

Отровата на някои паяци е опасна за хората. Силно отровни паяци не се развъждат по нашите географски ширини, но са внасяни като домашни любимци. Добре познатите тарантули са гиганти в света на паякообразните и са пример за опасен паяк.

В цветово отношение паяците също показват сериозно разнообразие. От син кобалт до сиво и тъмно кафяво, понякога черно. Размерите им също варират в широки граници, от 9 до 23 сантиметра, макар че телата им не са по-дълги от 10 сантиметра.

Домашен паяк

Продължителността на живота им е много голяма. Най-дълголетни са тарантулите, от 25 до 40 години. За другите продължителността на живота зависи от пола на паякообразното. Мъжките живеят до 4, 5 години, а женските до 16, 5 години. Те са най-тежки, достигат до 80 грама.

Има ги навсякъде по Земята, само Антарктида прави изключение. Лесно се приспособяват, затова се срещат и в планините над 5 хиляди метра височина. Паяжината им помага, за да се приспособяват добре, както и отровата на някои от видовете.

Някои от тях се заравят под земята, в бърлога, която си изкопават или в пукнатина, намерена под земята. Скалите, дърветата, растенията, къщите на хората - всичко може да стане място за дом на паяка.

Някои жълти и бели паячета живеят по цвета на растенията. Има и водни паяци, които са се приспособили за живот във водна среда, но това е вторично местообитание на паяците.

Физически характеристики и устройство на паяците

Паяците са малки животни, но тъй като принадлежат към хищниците и ловуват храната си, те имат добре развита мускулатура. Един възрастен екземпляр може да достигне от 0, 4 милиметра, до 10 сантиметра. Най-големите видове тежат до 150 грама.

При някои видове паяци тялото е покрито с много косъмчета, които изпълняват всевъзможни функции - използват ги като антени за улавяне на вибрациите на жертвата, за защита от врагове, за маркиране на територията и при лов.

Паяците не притежават скелет. Органите им се пазят от плътна и твърда обвивка - хитинова. Тя пази от изсъхване и нараняване.

Състои се от два основни дяла - главогръд с коремче и начленени крайници. В предната част на главогръда всеки паяк има двойка шипове с отрова - челюсти; една двойка антени и просто устроени очи, а по дължината му се разполагат 4 чифта космати крака, които завършват със зъбчета, предназначени за захващане.

Паякът е изключителен хищник, който ловува из засада, като се нахвърля върху жертвата си или я оплита в мрежата си. Мрежата се нарича паяжина и се изплита от самия паяк от протеинова нишка, произведена от жлезата в задната част на тялото. Първоначално нишката е течност, която се втвърдява във въздуха и образува нишката. Това е един от най-здравите материали, който е познат на човека от природата.

Бразилски паяк

Паякът кръстоносец, който се среща у нас, достига до 2, 5 сантиметра. Тялото им е сиво-жълто, а на коремчето се намират няколко бели точки под формата на кръст, които дават името му. Главогръдът и коремчето му са свързани с тънък мост.

Хранене при паяците

Храносмилателната система на паяка е много интересна. Той има отровна жлеза, която излива отровата си през каналчета в шиповете на челюстите му. Той инжектира отровата в жертвата си. Освен отровен секрет, в жертвата се вкарват и храносмилателни сокове. Докато жертвата умира бавно и се смила още жива, паякът я увива в пашкул и така остава, докато ензимите доразградят тялото. Процесът е познат като извън телесно смилане.

Вътрешностите на жертвата се превръщат в бульон от хранителни вещества, които паякът изсмуква през устата и с помощта на смукателния стомах. През хранопровода те стигат до смилателния стомах. Той има разклонения, където храната на паяка може да остане на склад дълго време, ако няма нов улов.

От смилателния стомах храната се придвижва в червото и смилателните жлези, а отпадните продукти се изхвърлят през ануса.

Дихателната система също е добре развита при паяка. Той диша по два начина - с белите дробове и трахеята. Белите дробове са просто устроени и се намират в белодробни торбички в долната част на коремчето му. Там циркулира кръвта и се снабдява с кислород.

Трахеите са силно разклонени тръбички, разположени по повърхността на цялото тяло и довеждат въздуха до вътрешните органи. Тези две системи са за паяците, които живеят на сушата.

Кръвоносната система на вида също е просто устроена, но ефикасна. Кръвта се движи благодарение на издълженото сърце, което я тласка по големите кръвоносни съдове, разклонени в по-малки и те я излизат във вътрешните органи. Този тип кръвоносна система се нарича отворена. Кръвта им е безцветна.

Отделителната система може да се разгледа, ако един паяк се разреже на две. Виждат се две разклонени тръбички със стени. Това са отделителните органи, наречени малпигиеви тръбички.

Нервната система е от ганглиевият тип и е отлично развита. Над глътката е големият мозъчен ганглий, а под нея главогръдният ганглий, образуван от сливането на всички нервни ганглии.

Паяците плетат мрежа

Към сетивните му органи спадат очите, власинките и начленените антенки. Повечето паяци имат 4 чифта очи, свързани с мозъчния ганглий. С власинките паякът усеща дали в мрежата има улов. Антенките са сетивни и насочващи органи.

Размножаване и развитие на паяка

Паяците са разделнополови и половото разделение между индивидите е ясно изразено. Мъжкият паяк е по-малък и с различна окраска. Мъжките имат две семенника, а женската само един яйчник. Оплождането при паяците е вътрешно, но не чрез купулиране.

Мъжкият пренася семенната течност с пипалата си до женската, която е готова за размножаване. Яйцата на женската се оплождат от семеното тичнжст на мъжкия, след което се поставят от женската в пашкул. Така скрити те са окачват на дърво или се поставят под камък и малките се излюпват от пашкула.

Някои мъжки паяци стават жертва на женската, ако тя не е била готова за размножаване. При някои видове се наблюдава някаква родителска грижа, където женската носи на гърба си малките и ги храни известно време.

Значение на паяците

Паяците са част от околната среда на човека и съжителстват с него от векове. Въпреки че има и отровни видове паяци, болшинството са безобидни твари. Нещо повече, те са тихите стражи на дома, защото го прочистват от насекоми. Те прочистват къщите ни от мухите, молците, комарите, осите и дори някои хлебарки.

Интересни факти за паяците

Паяжината на това малко животинче е изключително ценна. Тя е по-здрава от стоманата и по-разтеглива от ластика.

Паяците пазят хората от болести, тъй като унищожават комарите, причинители на малария.

Могат да оцелеят часове под водата, като предизвикват комата си.

Паякът яде паяжината си с цел рециклиране.

Паякът се страхува от мравката заради мравчената киселина.

Мозъкът на някои от дребните видове паяци се намира в краката им.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати