Изненадващо откритие потенциално решава мистерията как и кога бебетата паяци се предвижват по въздуха.
Феноменът на бебета паяци, плъзгащи се по въздуха накрая на тънка дълга паяжина, е наблюдаван от векове. Сега учените разкриват изумителният механизъм, чрез който паяците летят.
Чарлз Дарвин веднъж говори за ефирните паяци, които забелязва по време на морско пътешествие, като за „малки въздухоплаватели“. Те извършват това чрез метод наречен „въздухоплаване“, изплитайки тънко платно от паяжина и скачайки от висока платформа.
Доскоро се вярваше, че е нужен вятър за полета на паяците. Но това е наблюдавано при условия без вятър, което повдига въпроса как точно паяците летят.
Сега изследователи от университета в Бристол изясняват тази мистерия. Тяхното изследвате показва, че естествено срещащите се електромагнитни полета могат не само да активират този процес, но също така допринасят за издигането и скоростта, дори и без вятър по който да се носят.
Теорията, че електричеството може да помага на паяците да се движат из въздуха всъщност е дискутирана през 19 век, но до сега никога не е взимана на сериозно.
Електромагнитните полета обграждат всички ни и могат да бъдат засечени от много насекоми – земните пчели ги използват, за да намерят пътя към цветята. Но чак сега става ясно, че паяците имат способността да реагират на атмосферните заряди.
В изследването си Морли и Робърт създават стабилни електромагнитни полета в запечатан съд, което елиминира други стимули като движение на въздуха, след което пускат вътре бебета паяци.
Изследователите забелязват, че въздухоплаването се повишава значително, когато полетата са включени. Също така включвайки и изключвайки полетата паяците, които са във въздуха, започват да се движат съответно нагоре и надолу.
Изследването също открива, че трихоботриите на паяците, които са сензорните косъмчета локализирани на повърхността на тялото им, биват стимулирани не само от звук, но и от електрични полета.
Има дни, в които хиляди паяци летят във въздуха в масов полет, а в други дни нито един. Откритията могат да помогнат в предсказване кога ще се случи подобно събитие не само при паяците, но и при други животни, които използват същият метод като гъсеници и акари. Това може да доведе до по-добро разбиране на динамиката в популациите, разпределението на видовете и екологичната гъвкавост.
Изследователите вярват, че се изисква повече работа по темата.
