Свикнали сме да свързваме летящите представители на животинския свят с птиците, но природата ни дава още една гледна точка, представяйки ни бозайниците с крила. Става въпрос за гръбначни животни, които имат способността да се придвижват, споделяйки характеристиките на бозайниците и крилата на птиците.
Тези бозайници се класифицират като активни или пасивни в зависимост от начина, по който използват крилата си, тоест техния тип полет. Ако остават във въздуха, размахвайки крила, те са активни летци. Ако са способни само да се плъзгат във въздуха на дълги разстояния, те са пасивни.
По тази характеристика единственият летящ бозайник е прилепът. От другия тип - пасивни летци, най-известна е летящата катерица. Плъзгащите се бозайници имат тънка кожа между крайниците и при движение може да бъдат оприличени на комета. Кожата, която им помага да се плъзгат, често е покрита със слой козина. Крайниците им обикновено са удължени, за да се увеличи максимално зоната, която се ползва за крило. Те са изработили и добро сцепление за кацане, най-често нокти.
Прилепът - най-известният летящ бозайник
Прилепите са не само единствените бозайници в активен полет, но са и най-бързите летящи хоризонтално животни. Съществуват 1240 различни вида прилепи, като бразилският развива 160 километра в час при полет.
Плъзгащи се торбести
Торбестите животни са тези, които носят малките си в торба като в чанта. Сред тях има плъзгащи се торбести. Такова са големият планер, малкият планер и захарният планер. Те са характерни с това, че имат опашка, с която насочват полета си.
Летяща катерица
От всички 35 вида катерици летящата катерица има опашка за управление на полета и странични крила, които ги правят по-малко подвижни и затова те са нощни и потайни животни. Едно от най-ефектните плъзгащи се животни са и преминават до 200 метра на един скок.
Колугос
Наричат животното летящ лемур, но то нито лети, нито е истински лемур. Този бозайник е свързан най-тясно с прилепите. Има размерите на котка и е най-големият плъзгащ се бозайник. Плъзга се на 100 метра и като хвърчило се издига във въздуха. Храни се като ленивец и е активен призори и на здрачаване.
Летяща лисица
Този филипински бозайник е около 77 до 95 сантиметра. Има мембрана, която свързва крайниците му с опашката. Пръстите му са обединени с мембрана и когато се придвижва, той разтваря крака, като по този начин мембраната действа като парашут.
Най-старият летящ бозайник
Предполага се, че летящите бозайници предхождат птиците като поява. Най-ранни данни за прилеп, който може да контролира полета си са отпреди 51 милиона години, а най-старият плъзгащ се бозайник е датиран преди 30 милиона години.
Изследователите твърдят, че е съществувало животно, живяло преди 125 милиона години, което е използвало мембрана на кожата си, за да се плъзга във въздуха. Предполага се, че този неизвестен летящ звяр принадлежи към неизвестна родова линия, далечна от съвременните летящи бозайници.
