Народът нарича един вид птици черни дяволи заради преобладаващо черното им оперение. Това е малкият корморан. Тази сравнително дребна рибоядна птица е застрашена, заедно с близкия си родственик големия корморан, и страда заради незаслужения лош имидж, получен покрай рибарите и рибовъдните фирми.
Конфликтът е довел до силно застрашено състояние на тази птица. Природозащитните усилия извоюваха за малкия корморан избирането му за целеви вид, което е ключово за опазването му. Необходимостта от повишаване на обществената информираност изисква и запознаване с навиците и начина на живот на малкия корморан.
Класификация на малкия корморан
Малкият корморан, наричан още пигмейски корморан, е с научно название Microcarbo pygmeus и е член на семейство морски птици Корморанови- Phalacrocoracidae.
Той е родственик на големия корморан и двете заедно са водолюбиви птици. Наричат това пернато разговорно дяволица и карабатак. Той е най-малкият представител на рода си и рядък в повечето региони, където може да се наблюдава.
Разпространение и местообитания на малкия корморан
Малкият корморан гнезди в Югоизточна Европа и Югоизточна Азия. Той е частично мигриращ тип като северните популации мигрират по на юг. Най-голямо разпространение има в югоизточните части на Европа, Албания, Гърция, България, Румъния, в Турция, Кипър, Иран и Ирак - основно речната система Тигър-Ефрат, Азербайджан, Израел и Сирия.
В глобален мащаб популацията на корморана пигмей е преброена около 85 хиляди до 180 хиляди индивида и между 75 и 95 процента е в Европа. Най-голямата колония е в делтата на Дунав и наброява около 4 хиляди двойки.
Кормораните пигмеи обичат басейни с много растителност, езера и речни делти.
Чувстват се чудесно както в солени, така и в сладки води. Важното е да има гъсталаци, храсти, тръстика и дървесни растения. Те избягват планински, студени и сухи райони. Обичат оризовите полета или други наводнени райони, където могат да намерят дървета и храсти. Много привлекателни са малките плаващи островчета в ръкавите на реките със слабо течение, чиста вода и много дребна риба. През зимата отиват до води с по-висока соленост, в устията или на бариерни езера.
Местообитанията на малкия корморан обаче са силно засегнати от човешката дейност. Заплахите за естествената им среда са отводняването и сериозното влошаване на влажните зони и свързаните с тях гори, замърсяване на водата, бракониерство и риболовните мрежи, в които се заплитат.
Как изглежда малкият корморан?
Тази птица е много срамежлива, но красива и елегантна. Има същата конструкция като големия корморан, но с по-малки размери, по-лека и с по-дълга опашка.
Дължината на малкия корморан рядко надвишава 50 сантиметра, а размахът на крилата на мъжкия е 70-80 сантиметра. При големия корморан размахът на крилата е двойно по-голям. Черното оперение с блестящ огледален цвят и зелен отблясък отличава кормораните пигмеи от други водолюбиви птици. Перата му са с украса от малки бели точки.
Главата може да бъде червеникава или с кафяви оттенъци в зависимост от възрастта. Шията е сравнително къса, добре извита.
Теглото на възрастната птица е около 700 грама, рядко достига до 1 килограм. Краката и клюнът му са тъмно сиви, почти черни. В периода на чифтосване се проявяват разлики, тъй като птиците сменят оперението си.
Младата птица, която още е в гнездото, има тъмно-кафява глава, почти бяла брадичка, долната страна на врата е светло кафява. Рамената и горните покривни пера са със сивкав оттенък и тъмна граница. Вентралната страна на тялото е кафениково-бяла с кафяво замъглени петна по гърдите. На гърба перата са черно-кафяви и продълговати и постепенно преминават в тъмнокафява опашка. През януари месец към това оцветяване се прибавят няколко бели пера с форма на сълза отстрани на гушката.
Постепенно перата на тялото добиват зеленикав метален блясък. Кафявият цвят в оперението става по-тъмен. Когато е готова за чифтосване птицата прилича по оперение на възрастен индивид в горната част, само в долната все още оперението е по-леко, тъмно и без блясък. Белите пера с форма на сълза вече се виждат по цялото тяло.
Възрастната птица през зимата е тъмно-кафява, почти черна в горната част на тялото и главата, пръстенът около клюна също е черен. Останалото оперение е черно със зелен метален отблясък. Клюнът е черно-кафяв, краката и очите са черни.
Поведение и начин на живот на малкия корморан
В зависимост от това колко е тежка зимата, малкият корморан може да е заседнал вид или мигриращ. Ако времето се влоши, птицата се скита в търсене на места, подходящи за гнездене.
Корморанът е великолепен летец и се чувства добре във въздуха, може да измине големи разстояния за кратко време.
Тези птици могат да живеят сами или на групи и са се приспособили към човешкото присъствие. Правят гнездата си в гъста растителност, в дървета, храсти, върби, както и в тръстиката на плаващи островчета. Често споделят местообитания с други водни птици като чапли и гмурци.
Тъй като се храни основно с риба, му е по-удобно да ловува в група и е в близост до хората при рибарски експедиции, където нанася вреди на риболова и е преследван от риболовците.
За корморана пигмей може да се каже, че е мълчалива птица. Само по време на размножителния период става шумна, издавайки звуци, подобни на големия корморан - нисък и насечен крясък.
Хранене на малкия корморан
Основната част от менюто на корморана пигмей е рибата, подобно на другите му роднини от вида. По правило яде малки рибки, 10-12 сантиметра - червеноперки, щуки, шарани. Не се отказват от скаридите или земноводните като жаби, гущерчета или малки змийчета.
Когато намери добро място с изобилна храна, малкият корморан се настанява в района и остава там, докато храната е изобилна. Може да изкара целия си живот на едно място, стига да има достатъчно риба. При намаляването на запасите лети в търсене на нови добри места за хранене.
Размножаване на малкия корморан
Малкият корморан е моногамна птица, образуваната двойка се запазва за цял живот. Обикновено гнездят с други видове в колонии. Половата зрялост настъпва на възраст от 2 години. Веднага след образуване на двойката започва дълъг процес на строеж на гнездото. В него участват и двете птици.
Те носят малки парчета тръстика, листенца, клонки и правят дълбоко гнездо с полукръгла форма. Скриват го толкова дълбоко в храстите, че е невъзможно да се намери. Дори птицата, която мъти, не се вижда. Гнездото се използва не само веднъж, ако е здраво, в него се излюпва и следващо потомство няколко години наред. Обикновено женската снася до 5 яйца, които се мътят около месец, като и двете птици участват.
Малките си излюпват голи и единият родител стои при тях, а другият носи храна. На малките се дава полуразградена храна, която родителите повръщат. Когато малките заякнат, започват да се хранят с малки рибки. След 2 месеца те вече са напълно развити, правят опити да летят и споделят менюто на възрастните. Малките напускат гнездото на възраст от 70 дни.
Още някои факти за малкия корморан
Малкият корморан съжителства много добре с други птици, той се крие само от хищници. Много забавна птица е и представлява интерес за орнитолози и любители.
В природни условия корморан пигмей живее до 6-7 години. В плен живеят по-дълго, като най-продължителен живот на такава птица е проследен до 18 години.
При малкия корморан няма изразен полов диморфизъм, както е при големия корморан, където мъжкият е по-едър.
