Папагалът ара е изключително птица - красива, интелигентна, разговорлива, смела и с характер. Тя е пълноценен член на семейството, в което се отглежда, а освен това често е най-дълголетният член на домакинството.
Папагалите ара живеят между 50 и 90 години, но това не бива да подвежда стопаните. Те не са сред най-здравите домашни любимци. Ара страдат от редица заболявания, които могат да съкратят значително живота им.
Папагалът ара се нуждае от чувствителен стопанин, който ще откликне на всички нужди на своя питомец, както по отношение на физическото, така и на психическото му здраве. Условията на задържане, диетата и използваните храни също оказват влияние върху здравословното състояние на птицата.
Сред често срещаните заболявания при ара поради недобри хигиенни условия са силният пилинг на кожата, общата слабост, подутите стави, дисфункция при координацията. Птицата изисква редовно почистване на мястото, което обитава, на храната, която консумира, дезинфекция както на клетката, така и на играчките.
Зрялата птица ара боледува от синузит и алергичен бронхит. Симптомите са затруднения в дишането, отделяне на секрети от лигавицата на носа, подуване на синусите. Причината е в силната чувствителност към качеството на въздуха, затова йонизаторите са препоръчителни.
От вирусните инфекции при папагал ара най-често се среща папиломатозата. Птицата има проблеми с поглъщането на храна и с изхождането. Наред с орнитозата, това са опасни състояния, които изискват намеса на ветеринар. Орнитозата е опасна и за човека и се налага при съмнение веднага да се потърси помощ.
Както при всички папагали, красивият ара е застрашен от депресия. Това сериозно състояние се предизвиква от неглижиране на стопанина, който не обръща внимание на питомеца си, не общува и не играе с него. Ара, като всички папагали, има нужда от редовна комуникация с всеки член от семейството, от участие в живота на дома, от забавления и съвместни занимания.
Липсата им се отразява на психическото му здраве и папагалът се скубе. Обикновено при продължителна депресия състоянието се оказва нелечимо и завършва фатално за папагала. Затова всеки стопанин трябва да се грижи за здравето на арата.
