Нумбат, известен и като Торбест Мравояд, е животно, което се среща само в Австралия. Нумбат е рядко животно със статут на изчезващо и се опазва от закона. Нумбатът е с изключително интересен външен вид и е известен с това, че унищожава термити.
На 6 ноември пък в някой кътчета на света като САЩ се отбелязва деня на Нумбата.
История на Нумбат
Смята се, че Нумбат се е появил на планетата преди около 30 милиона години. Това интересно животно с екзотичен външен вид днес може да се види на територията на Австралия. Първите писмени свидетелства за Нумбат са от средата на XIX век. Тъй като рядко може да се срещне в дивата природа, Нумбат е изучен по-обстойно едва през средата на миналия век. Нумбат е представен от две разновидности - обикновен, който се среща в югозападната част на Австралия, и рижав, който може да се види само в южната част на страната.
Тъй като броят на Нумбат е намалял рязко, се е наложило той да бъде изкуствено заселван в някои щати като част от програмата за възстановяване на числеността на вида. Нумбат предпочита места, които са в близост до водоем. Той живее в гористи местности. Заради превръщането на горски масиви в обработваеми земи броят на Нумбат критично намалява. Нумбат често става жертва и на бракониери, които го ловят както заради месото му, така и за да го превърнат в екзотичен домашен любимец.
Характеристики на Нумбат
Тялото на Нумбат достига до 26 сантиметра дължина, а опашката му става дълга от 14 до 17 сантиметра. Нумбат е дребна животинка - той тежи около 400 грама. Главата на Нумбат е издължена. Муцуната на Нумбат е тясна, езикът му е много дълъг - около 10 сантиметра. В устата си Нумбат има около 50 много дребни зъба, които му служат, за да разчупва хитиновото покритие на термитите. Очите на Нумбат са големи и тъмни на цвят.
Нумбат е с остри изправени уши. Крайниците на Нумбат са доста къси, всеки крайник е с много остри извити нокти, които са пригодени за копаене. Козината на Нумбат е много гъста, сивкава или рижава - в зависимост от местообитанието на Нумбат. Върху гърба си Нумбат има десетина броя бели ивици, които се спускат надолу към корема. Те се редуват с черни ивици, които са със същата големина. Тази окраска служи на Нумбат за криене през деня. Крайниците на Нумбат са светли, почти бели. Въпреки че се води торбест бозайник, женският Нумбат няма торба, в която да отглежда малките си като кенгуруто и други торбести животни. От носа към очите на Нумбат минава тъмна ивица, която според специалистите му помага да понася слънчевите лъчи по-лесно.
С какво се храни Нумбат
Нумбат се храни с термити и мравки. С помощта на езика си Нумбат вади термити и мравки от мравуняците и термитниците. Тъй като лапите на Нумбат са слаби и той не може да разруши стените на термитника, той е принуден да се храни основно през деня, когато насекомите напускат дома си. Когато усети, че под кората на някое дърво или под земята има термити или мравки, Нумбат разравя пръстта с ноктите си на дълбочина около пет сантиметра и с дългия си език лови насекомите. Под кората на дървото Нумбат също успява да вкара тънкия си език.
Докато се храни, Нумбат не обръща внимание на нищо, което става около него и в този момент човек може да застане много близо до него, да погали животинката и дори да я вземе в ръцете си, без тя да окаже никаква съпротива. Нумбат може да се катери по дърветата и да лови мравки по клоните, но предпочита да ги търси под кората на дървета, които те разрушават. На ден Нумбат има нужда от над десет хиляди термита, за да се чувства добре. Със зъбите си Нумбат чупи хитиновата обвивка на по-едрите термити и мравки, а по-дребните гълта, без да ги дъвче.
Размножаване на Нумбат
Нумбат води самотен начин на живот и се събира с други представители на вида си единствено по време на размножителния период. Той продължава два месеца - февруари и март. Половин месец след акта на чифтосване на бял свят се появяват две до четири малки. Ако нещо се случи с потомството, женската се разгонва отново, за да даде живот на следващо поколение. Малките на Нумбат са дълги около 2 сантиметра.
След раждането си малките пропълзяват до зърната на гърдите на майката, където се закрепват, като увисват с устните си на тях, и остават в продължение на четири месеца, докато не станат дълги около 8 сантиметра. Те са защитени само от изключително гъстата и дълга козина на корема и гърдите на майката, която ги крие от враговете и от капризите на времето. След четвъртия месец те се преместват върху гърба на майката или остават в направено от нея гнездо, където я чакат да донесе храна. През ноември малките вече са самостоятелни и могат да се отделят от майката. Мъжкарите имат нужда от две години, за да станат полово зрели, женските са готови за чифтосване една година след раждането си.
Любопитни факти за Нумбат
Нумбатът е активен предимно през деня, през нощта предпочита да си почива в гнездо, което постила със сухи листа. Често Нумбат прави гнездото си в хралупи на дървета, които са паднали от буря. В студените дни Нумбат има нужда от загряване на тялото, за да може да се движи, затова по няколко часа стои неподвижно, за да събере топлина от слънчевите лъчи.
Нумбат в повечето случаи носи опашката си над гърба си като катерица.
Нумбат е диво животно, но лесно може да свикне с хора, ако се отглежда от тях от ранна възраст. Когато се отглежда като домашен любимец, Нумбат се привързва силно към стопанина си. Когато се отглежда от хора, Нумбат се храни с различни видове насекоми, червеи и ларви, може да хапва също така яйца и мляко.
Когато се придвижва по земята, Нумбат ходи много бързо или подскача.
Интересен факт е, че когато спи, Нумбат изпада в нещо като анабиоза - обмяната на веществата му се забавя, дишането му става много рядко и той почти не мърда. Това забавяне на метаболизма има за цел да запази повече от жизнената енергия на Нумбат.
Най-големият естествен враг на нумбат е лисицата. През нощта лисиците откриват с лекота спящите Нумбати и тъй като по това време на денонощието екзотичната животинка е почти неподвижна, става лесна плячка на гладните лисици.
