Най-прочутите обитатели на остров Мадагаскар са лемурите. Те са примати, далечни роднини на маймуните. Видовете им са над 100 – от мишия лемур, най-малкият примат в света, до елегантната и пъргава разновидност с дълга раирана опашка.
Именно раираноопашатите лемури са един от няколкото разновидности, защитени и изследвани от учените в частния резерват Беренти на острова. Той е най-посещаваният от туристи природен парк на Мадагаскар.
Една от отличителните привички на лемурите, е тяхното често прозяване. И докато доскоро се смяташе, че то се дължи на сънливостта на тези животни, то наскоро учените откриха и още една причина, поради която те го правят.
Италиански учени начело с Елизабета Паладжи от университета на Пиза са изследвали два вида лемури в Южен Мадагаскар. Установено е, че те наистина се прозяват повече, когато им се спи. Освен това няма разлика в прозявките между мъжките и женските.
Учените обаче са установили, че лемурите се прозяват не само когато са сънени, но и когато са притеснени. Наблюденията им показват, че прозявките са пряко свързани с нивото на тревожност.
И двата вида от изследваните лемури се прозявали много повече, когато усетят наблизо хищник. Установено е, че някои от неприматите се прозяват поради стрес. Тази реакция обикновено е забавена с около 30 минути в лабораторни условия.
Поради тази закономерност, учените смятат, че прозявките започват, чак когато животното се отпусне. Резултатите от изследването показват, че това важи в пълна сила и за лемурите, но при тях това става непосредствено след заплахата. Смята се, че в естествената си среда, животните се възстановяват по-бързо.
Прозявката е характерна за много животни и се предизвиква от различни неща. Така например при някои птици е знак за съпричастност, докато при слоновете е тактика за охлаждане на мозъка. При хората пък се проявява при сънливост и умора. Тя покачва нивото на кортизола – хормонът, който повишава бдителността.
