Известно е че, хората и маймуните си приличат в доста отношения. Това се дължи на както на голямата прилика в ДНК-то на двата вида, така и на други фактори.
Скорошно изследване показа, че човеците и маймуните си прилича много и по начина, по който се усмихват, съобщава списание PLOS ONE.
Тези изводи са на британски учени от университета на Портсмут, които анализирали механизма на усмивката при шимпанзетата и установили, че тя е подобна на човешката.
Доскоро науката смяташе, че единствено човеците имат навика да се усмихват. Тази теория обаче се оборва от изследването на британските специалисти.
Те провели наблюдения над 46 шимпанзета в Замбия. Докато анализирали поведението на животните, експертите стигнали до заключението, че тези маймуни също са склонни да изразяват своите приятни усещания, усмихвайки се.
Според екипа, провел проучването, ние съвременните хора сме наследили умението да се усмихваме от общите прародител на човека и маймуната.
Изследователите също така са на мнение, че следващи опити ще им помогнат да узнаят кои са еволюционните механизми, виновни за пораждането на смеха.
През последните години учените откриват все по-интересни прилики между хората и приматите. Друго неотдавнашно изследване откри, че социалното поведение на някои видове маймуни наистина може да се сравни с това на човеците.
Павианите например сформират общества, излъчват лидер, който контролира по-нисшите членове на групата и се грижи всички в обкръжението му да са доволни.
При този вид маймуни се наблюдава дори прилагане на психически тормоз от един член на друг - умение, много присъщо за представители на човешкото общество.
Друго изследване пък намира голяма прилика между любовното поведение на хората и приматите. Неговите автори, които са привърженици на теорията, че хората произлизат от маймуни, твърдят, че подобно на шимпанзетата, по природа човеците не са моногамни.
Според тях на нас ни е генетично заложено да имаме отношения с различни партньори, но поради разбиранията в съвременното общество, си създаваме различна нагласа.
