Японският хин е декоративна порода кучета, която най-напред се е зародила в Китай след доста упорита селекция. По-късно кучето е било пренесено в Япония, откъдето славата му се разнася на длъж и на шир поради интереса на императорското семейство към него.
И днес тези очарователни кучета печелят сърцата на мнозина, и най-вече на хората, мечтаещи за пале с невероятен външен вид, което обаче да не се нуждае от много пространство и прекалено дълги разходки.
Със своите размери японският хин определено може да се нареди в списъка с дребните породи кучета. Той е висок около 25-28 сантиметра, а теглото му рядко надхвърля 3 килограма.
Запазена марка на малкия звяр е неговата дълга, права и доста мека козина. Тя е двуцветна, като най-популярните комбинации са черно и бяло, черно и кафяво, червеникаво и бяло.
Японският хин е пъргаво, напористо и смело куче, което обича да е център на внимание. То лесно се привързва към членовете на семейството и с повече упорита работа от страна на стопанина може да бъде добре дресирано.
Ако обаче на кучето не му се покаже кой е шефът у дома, то може да приеме погрешно ролята си и да започне да си позволява различни своеволия.
Ако дресурата и социализирането на кучето бъдат занемарени може да се стигне дори дотам, че пухкавото същество да започне да проявява агресия към стопанина си и околните.
Отглеждане на японски хин в къща
Японският хин би се радвал да живее в къща, но не и да бъде превърнат в класическото дворно куче. За да не се налага да търсите кучето из целия двор, а и да се чудите дали не е успяло да се измъкне по някакъв начин навън, можете да оградите малък участък от градината си и да го поставите там.
Уверяваме ви, че това мъниче ще се чувства удобно там, стига до него да са любимите му играчки, купичките с вода и храна.
Добре е мястото да разполага и с някакъв навес, тъй като през летните горещини пряката слънчева светлина ще вреди на малкия красавец.
Вечер можете да прибирате кучето обратно в дома ви, като не е нужно да го къпете изцяло, а просто да го забърсвате с влажна кърпа и да разресвате добре козината.
Японските хинове се славят като доста чистоплътни кученца, така че при престоя си навън (най-вече в заградено място) няма как да се изцапат.
Отглеждане на японски хин в апартамент
Компактните размери на породата я правят подходяща за отглеждане в апартамент. Както всяко живо същество и това се нуждае от движение, но при него не е наложително разходките да са многобройни и продължителни.
Така че породата определено би допаднала на хора, които не обичат да извършват често физически упражнения, както и на пенсионери.
Представителите на тази порода са сравнително лесни да отглеждане в тесни пространства. Те не заемат излишно място и не създават голям шум, подобно на други породи като джак ръсел териер например.
От тях може да се очаква повече, че ще се наместят до стопанина си пред телевизора, но не и да разхвърлят дрехите ви и да нагризат обувките и мебелите.
Друга положителна страна на тези очарователни кученца е, че те могат да се забавляват и сами. Така че дори и да останат сами вкъщи за известно време, няма да го изживеят толкова тежко като един дратхаар например.
Освен предимства обаче тази порода си има и недостатъци, като в случая на първо място можем да посочим дългата козина, която често се скубе.
Ето защо ако имате алергия към кучешки косми, най-вероятно ще се наложи да се откажете от идеята да си осиновите японски хин и да се задоволите с по-скромни представители на животинския свят като рибки или костенурка.
Японски хин и други домашни любимци
Държанието на японския хин към останалите животни е обусловено основно от степента на неговото социализиране. Ако от още от малко кучето е запознавано с различни домашни любимци и е научено да ги приема и най-вече да не се страхува от тях, то няма да демонстрира враждебност нито към други кучета, нито към котки, зайчета и чинчили.
Ако обаче то е живяло в затворена среда, е напълно възможно да се стресира при срещата с непознат вид и да изрази неспокойствието си с лай или ръмжене.
Японски хин и дете
Японският хин би могъл да бъде мил и верен приятел на дете, което е на по-осъзната възраст, и знае как да се държи с кученцето.
Въпреки че не са от най-жизнените палета, тези малки лъвчета биха се радвали да излизат на разходка с хлапето и да споделят с него различни игри.
Съжителството на кучето с по-малко хлапе обаче не е за препоръчване. Често пъти малчуганите приемат такъв тип декоративни кученца като плюшени кученца, щипят ги и ги скубят.
Това определено не би допадало на самолюбивия японски хин и е много възможно той да опита да се защити. Ето защо при наличие на две малки сладурчета у дома присъствието на възрастен е повече от задължително.
