Хималайските котки са разновидност на персийските котки, но в същото време имат характерните за сиамските котки цветове - светла козина, тъмна муцуна, лапи, опашка и уши. Генът, който отговаря за това, се е изучавал с помощта на хималайски зайци, на което тази порода дължи името си. Хималайската котка няма нищо общо с Хималаите. Хималайската котка е известна със спокойния си и уравновесен характер. Те са прекрасни компаньони. Малко по-взискателни са от персийските котки, но са по-послушни от сиамките. Хималайската котка иска да следва стопанина си навсякъде и да прекарва възможно най-много време в скута му. Хималайските котки чудесно се разбират с малки деца.
История на хималайска котка
Хималайската котка се е появила като порода през 50-те години на миналия век в САЩ като резултат от кръстосването на персийски и сиамски котки. Постепенно сиамското оцветяване се е наложило като стандарт на породата. Така са се появили котки, които са с дълга козина и цветове на сиамска котка. В Англия горе-долу по същото време е селекционирана породата дългокосмест колор-пойнт, който прилича на хималайската котка, но е с по-издължена муцуна и по-наситени цветове на котката.
През 60-те години на миналия век хималайската котка е била официално призната за самостоятелна порода. През осемдесетте години на миналия век стандартизацията на породите е обединила персийските и хималайските котки в един общ клас, като хималайските котки са отделени като отличаващи се с особено оцветяване. Хималайската котка е рядко срещан домашен любимец, особено в европейските страни, затова собствениците на такава котка много се гордеят с красотата ѝ и с уникалността ѝ.
Стандарт на хималайска котка
Хималайската котка е с дълга, гъста пухкава козина. Допълнителен ефект предизвикват ярко сините ѝ очи. Размерите на хималайската котка са от среден до едър. Женските тежат от 4 до 6 килограма, мъжките достигат до 8 килограма. Тялото на хималайската котка е късо и доста широко. Раменете и гърбът са масивни, с добре развита мускулатура и голям гръден кош. Лапите са големи, между пръстите има снопчета косми. Муцуната на хималайската котка е голяма и кръгла, със скосено чело и дебели бузи. Носът е къс и широк, челюстите са мощни и широки. Ушите са малки, със заоблени краища и леко са наклонени напред. Очите на хималайската котка са големи, кръгли и винаги са ярко сини на цвят. Опашката е къса и пухкава, със заоблен край.
Козината на хималайската котка е бяла или кремава на цвят, с тъмни петна по муцуната, опашката, ушите и лапите. Тъмните участъци може да са тъмнокафяви, синкави, шоколадово кафяви, червеникави или кремави (при белите котки). Най-ценно е оцветяването, при което се вижда добре контрастът между основния цвят и цветът на петната. От голямо значение е маската на муцуната - тя трябва да е тъмна и да е очертана много добре. Маската не трябва да продължава към шията, а още по-малко към гърдите. Оцветяването на хималайската котка приключва едва към третата ѝ година.
Хималайският ген, който е виновен за оцветяването на хималайската котка, се е появил в резултат на мутация. Тя е предизвикала промяна, която оцветява в по-тъмно козината на тези участъци на тялото, които са изпъкнали и с по-ниска температура от основната. Много рядък за хималайските котки е шоколадовият цвят, тъй като заради хималайския ген почти не се среща. В целия свят има не повече от двадесетина хималайски котки, чиито петна са шоколадови на цвят, с тигрови шарки.
Грижи за хималайска котка
Хималайската котка е много умна котка и изключително общителна. Тя зависи много от обществото на стопанина си и искрено страда, когато го няма. Но дори когато е тъжна, защото е сама, тя не прави бели. Хималайската котка иска постоянно да е на ръце и да я галят. Хималайската котка е много по-игрива от персийската котка. Тя може с часове да играе с топка от смачкана хартия. Козината на хималайската котка има нужда от всекидневно разресване. Ако пропускате да го правите често, козината на котката може да се сплъсти и ще се наложи да бъдат изрязани цели парчета, а това ще развали външният вид на котката.
Разресването започва с гребен с едри зъбци, след това козината се разресва със ситен гребен и накрая се разресва с четка от естествен косъм, за да е пухкава котката. Някои хималайски котки имат нужда от редовно почистване на муцуната и очите, тъй като поради вроден дефект на носната преграда имат проблеми със слъзния канал и може да отделят повече сълзи. Това води до появата на грозни петна около очите и по муцуната. Някои хималайски котки отделят много мазнина по козината си, затова се препоръчва да се къпят в такива случаи. Хималайската котка обича къпането и няма да се противопоставя на хигиенните процедури. Хималайската котка има нужда от голямо пространство, тъй като в малки помещения живее в постоянен стрес.
Обучение на хималайска котка
Хималайските котки са много умни и лесно възприемат. Затова те бързо усвояват какво е разрешено и какво не в дома, в който живеят. Това е възможно обаче само ако обучението започне в ранна възраст, когато животното е още съвсем малко.
Хранене на хималайска котка
Хималайските котки имат склонност към прехранване, затова трябва да се внимава при избора на тяхното меню. След шестия месец хималайската котка се храни по три пъти, а едва след като стане на година и половина се храни два пъти дневно. Препоръчва се хималайската котка да се храни със специализирани за тази порода сухи храни и консерви от висок клас. Не се препоръчва храненето на хималайска котка с натурални продукти, но ако това се налага, трябва да се избягва пържено, солено, мазно, пикантно и сладко. При хранене с натурални продукти трябва да се добавят витамини и минерали в храната на котката.
Заболявания на хималайска котка
От персийските котки хималайската котка е наследила ген, който предразполага към поликистоза на бъбреците. Ако котката ви пие прекалено много или не успява да стигне до котешката си тоалетна и цапа пода, трябва веднага да я види ветеринар. Хималайските котки страдат от наследствени болести на съединителната тъкан, от което кожата изтънява и лесно се напуква. Тази порода котки са предразположени към катаракта. Освен това хималайската котка е предразположена към психогенна алопеция - при стрес тя скубе и яде козината си, което предизвиква оплешивяване.
Любопитни факти за хималайска котка
Котенцата от породата хималайска котка могат да бъдат отделени от майка си едва след 16-тата седмица от раждането си. Те са много привързани към майката и ако се разделят преди да е минал определен период, може да не се развият правилно и да пораснат страхливи и несигурни. Любопитен факт е, че за целия си живот - това около 15 години - хималайската котка не може да роди повече от 100 котенца.
Недостатъци на хималайската котка
Един от недостатъците на хималайската котка е необходимостта да бъде разресвана всеки ден, което отнема много време. Друг недостатък е, че постоянно вървят след стопанина си, което може да се стори досадно на някои хора.
