Нилският крокодил е едно от най-едрите влечуги на планетата. По размери могат да му съперничат единствено соленоводният крокодил, гавиалът и черният кайман. Огромният гущер се среща в почти цяла Африка. Най-разпространен е в районите, намиращи се на юг от Сахара - това се отнася за почти цяла Централна, Южна и Източна Африка, както и на територията на остров Мадагаскар.
В миналото нилският крокодил се е срещал в Египет и по долното течение на река Нил, но поради избиването му от бракониери през 1965 година е обявен за изчезнал вид от страната.
В Древен Египет крокодилът е бил обожествяван, но това не попречило през 1965 година на бракониерите напълно да заличат вида му от страната на фараоните. Популацията му е възстановена, като са внесени няколко двойки от едрото влечуго през 1995 година от Уганда.
Като цяло в резултат на масовото му избиване нилският крокодил е в списъците на застрашените от изчезване животни на територията на цяла Африка.
Опасности от нилския крокодил
Нилският крокодил е едно от най-опасните животни в цяла Африка. На негова сметка са записват най-много човешки жертви на черния континент, като единствено хипопотамът го изпреварва. Според СЗО това е най-опасният хищник в Африка.
През периода 1982 - 1999 година близо 1500 жители на Уганда стават жертва на крокодилски атаки. Дълго време не е ясно каква е причината за толкова много нападения над хора в този период, като по-късно се разбира, че това се дължи на човешка грешка, която е нарушила равновесието в екосистемата на езерото Виктория - най-голямото африканско езеро, на чиито северни брегове е разположена именно Уганда.
Оказва се, че от Южна Америка в езерото е внесен рядък вид водно растение, което в родния си континент служи за храна на различни насекоми и влечуги. В Африка обаче липсват подобни врагове за растението и то се разпространило в езерото, като междувременно изпускало отровни газове, убивайки риби и други водни животни. Крокодилите загубили възможността си за прехрана и започнали да напускат района си на живот, търсейки плячка. Така всеки човек, доближавайки се до езерото Виктория бил потенциална жертва на гладните крокодили.
През 1997 година, за да се възстанови системата и да се спрат нападанията на крокодили, екип учени внасят от Бразилия в Африа насекомите-убийци на растението - хоботници. Така се намалява популацията му и се възвръща част от храната на крокодилите, въпреки че и до ден днешен атаките им са голям проблем в тази част на света.
Размери на нилския крокодил
Най-големият улавян някога нилски крокодил е бил 7 метра. Гигантът е хванат през 1973 в Руанда и е тежал 800 килограма. Обикновено тези влечуги достигат 5 метра дължина и не повече от 500 килограма тежина.
В зависимост от изобилието на храна в различните части на Африка е различна и големината на страховитите хищници. Така в Етиопия крокодилите не порастват повече от 2 метра, докато в Западно Конго почти всички крокодили са по 6 метра.
С какво се храни нилският крокодил
Крокодилите са дълголетни и средната продължителност на живота им е 80 години. Основно се хранят с риби, водни птици, зебри, антилопи гну, диви свине, хиени, маймуни. Има регистрирани случаи, когато част от менюто им са ставали лъвове и леопарди.
Размножаване на нилския крокодил
Всеки женски крокодил снася между 25 и 80 яйца, които заравя край брега. Малките се появяват след 3 месеца. По време на този период майката ревностно пази яйцата си от хищници. Мястото, където са били снесени яйцата, често става арена на битка с други женски крокодили.
Най-сериозна заплаха за яйцата представляват птици и бозайници, а също и нилският варан. Точно това е и причината въпреки големия брой яйца, много малко нилски крокодилчета да се появяват на бял свят.
Когато малките се излюпят, майката ги поема в уста и така за тяхна безопасност ги пренася до реката. Често може наведнъж да пренесе до 20 от тях. Като малки могат да станат жертва на много хищници, но бързо порастват, за да се превърнат в господари на реката.
