Повечето собственици на котки трябва да се изправят пред проблема дали да кастрират котката си и това е решение, което вашият ветеринарен лекар може да ви помогне да вземете.
Кастрацията е процес на отстраняване на тестисите на мъжка котка, които произвеждат по-голямата част от тестостерона. Тестостеронът при мъжките котки контролира тяхното сексуално поведение, което също включва поведение като обикаляне в търсене на женски, агресия към други мъже и пръскане (маркиране на територия).
Кастрацията на женска котка е по-сложна, защото е вътрешна и се отстраняват яйчниците. Както е известно, яйчниците произвеждат естроген, който кара от своя страна котката ви да се разгони.
Разгонване на котката след кастрация - възможно ли е?
При мъжката котка разгонването след кастрация е невъзможно, но няколко дни до седмици след операцията котаракът може да има някои от старите си навици, които наподобяват разгонване. Това продължава, докато остатъчният тестостерон изчезне от организма на животното.
При женските котки не е възможно разгонване след кастрация, но съществува състояния, което може да наподоби признаците му. Това се дължи на неуспешна операция (нещо, което е изключително рядко срещано).
При тези случаи остатък от тъканта на яйчниците все още е в тялото на женската котка. Тъканта може да се активизира и да започне да произвежда ограничено количество естроген. Това от своя страна може да предизвика признаци на разгонване при котките.
Симптомите на това състояние са предвидими. Ако видите, че кастрираната ви женската котка да има признаци на разгонване, а именно силно и често мяукане, безпокойство, търкане в повърхности или опити за излизане, знайте, че нещо не е наред и трябва да потърсите вашия ветеринар.
Ако състоянието се потвърди, ще се наложи повторна операция за отстраняване на остатъчната тъкан на яйчниците. Неглижирането на състоянието може да доведе до опасни последствия като котешка фалшива бременност, хормонални проблеми и тумори. Фалшивото разгонване може да се появи непосредствено след операцията или месеци и години след нея.
Кастрирайки вашата котка, вие предотвратявате или минимизирате вредни и опасни поведения на вашия домашен любимец, както и предотвратявате раждането на нежелани котенца и редица сериозни здравословни проблеми. Не се колебайте. Усложнения като тези, които вече описахме, са изключително редки и могат да се предотвратят, ако следите внимателно любимеца след операцията.
Ето и няколко съвета в тази посока:
Грижи за котката след кастрация
Пазете котките спокойни
Първото нещо, което ветеринарните лекари ще обяснят като грижа за кастрираната котка, е, че котките трябва да бъдат укротявани по време на стерилизацията или времето за възстановяване. Това означава без прекомерно бягане, скачане или игра.
Дръжте котките на закрито
Част от поддържането на котките кротки означава да ги държите на закрито след операция, особено след голяма коремна процедура като стерилизация. Това гарантира, че котките няма да направят огромни скокове от стени или огради и да рискуват раната им да се отвори.
Помислете дали да не държите котките изолирани
Най-добрият подход за запазване на кроткото поведение на котките след операция е да държите наскоро стерилизирани или кастрирани котки в защитена от други животни стая за няколко дни. Това ефективно ги изолира от други домашни любимци, които биха могли да играят или да ги тормозят по време на тяхното възстановяване.
Наблюдавайте мястото на операцията
След като оперират котката, собствениците трябва да наблюдават мястото на операцията поне веднъж на ден. Уверете се, че не е червено, подуто, сълзящо, кървящо или изглежда облизано.
Използвайте яка за възстановяване
Вашият ветеринарен лекар може да препоръча яка за възстановяване, за да предпазите котката си от възможността да стигне до мястото на разреза. Използвайте яката за периода от време, препоръчан от вашия ветеринарен лекар.
Следвайте всички инструкции за последващи грижи, включително последващо посещение при доктора. Някои ветеринарни лекари имат препоръки относно поддържането на мястото на операцията чисто, поддържането му покрито с мехлеми или прилагането на антибиотици, докато други предпочитат котките да не получават лекарства или специално внимание на раната (освен простото наблюдение). Не забравяйте да следвате всички препоръки.
