Черният лешояд (Aegypius monachus) е една от най-големите и впечатляващи птици в света. Той е част от семейство Ястребови (Accipitridae) и принадлежи към групата на лешоядите - птици, които се хранят предимно с мърша на умрели животни. Черният лешояд има важна роля в природата, тъй като почиства територията от разлагащи се останки и предотвратява разпространението на болести.
За съжаление, тази птица е почти изчезнала в България. Последният опит за гнездене в страната е регистриран през 1993 г. в Източните Родопи. Днес черните лешояди могат да бъдат видени в страната (в Източните Родопи), но не са забелязани да гнездят на територията на страната. Обикновено идват да ловуват в България, но колониите им са в Северна Гърция.
В тази статия ще разгледаме подробно живота на черния лешояд - описание, разпространение, навици, хранене, размножаване, заплахи и, не на последно място, някои интересни факти за огромната птица.
Как изглежда черният лешояд?
Черният лешояд е едър представител на семейство Ястребови, с дължина на тялото от 110 до 120 см, размах на крилете от 265 до 300 см и тегло от 6, 3 до 12, 5 кг. Няма изразен полов диморфизъм при черните лешояди, т.е. мъжките и женските са подобни по големина и окраска. Оперението му е тъмнокафяво, почти черно, с изключение на светлата глава и врата, които при възрастните птици са сивобели, а при младите са черни.
Главата е малка и гола, с издаден клюн, който е мощен и огънат надолу. Очите са тъмни, а краката са жълти. Опашката е къса и права, а крилата са дълги и широки, с изразени пера на краищата. В полет черният лешояд се отличава по равния като черта насрещен профил при реене. Кацнал, той се откроява с огромното си черно тяло и глава, подаваща се над яка от пера и със скрита под крилата опашка.
Разпространение на черния лешояд
Черният лешояд се среща в южните части на Европа, Азия и Африка. В Европа той е разпространен в Испания, Португалия, Франция, Италия, Гърция, Турция. В България той е бил постоянен вид и обитавал страната целогодишно, но през последните десетилетия е изчезнал като гнездящ вид и е включен в категорията "изчезнал" в Червената книга на България.
Последният опит за гнездене на черни лешояди в страната е регистриран през 1993 г. в Източни Родопи. Днес у нас се среща често в Източните Родопи, където се хранят птици от колонията в национален парк "Дадя", Северна Гърция. Това е единствената колония на вида на Балканите, наброяваща около 30 двойки в момента. Черният лешояд обитава планински, горски и полупустинни местности, където има достатъчно мърша и спокойствие.
Поведение на черния лешояд
Черният лешояд е социална птица, която живее в групи или колонии. Той общува с другите от своя вид чрез различни звуци като крякане, пискане, свирене. Тези звуци служат за изразяване на настроение, привличане на партньор, отбелязване на територия или сигнализиране за храна. Черният лешояд е активен през деня, като използва топлите въздушни течения, за да се издига високо в небето и да облита големи разстояния в търсене на храна.
Той може да лети със скорост до 80 км/ч и да достигне височина до 3000 м. Когато забележи труп на умряло животно, се спуска пикирайки със сгънати крила, като издава характерен звук, от който идва и народното му име - картал. Черният лешояд е постоянен вид, който не мигрира, но може да се придвижва в зависимост от наличието на храна и спокойствие. Птиците се придържат към гнездото си през по-голямата част от годината, като го посещават рядко през октомври и ноември.
С какво се храни черният лешояд?
Черният лешояд е основно мършоядна птица, която се храни с месо от умрели животни, но понякога улавя и дребна плячка като диви зайци, катерици, други гризачи, костенурки и гущери. Благодарение на мощния си клюн бързо прониква в трупа на мъртвото животно и изяжда най-сочните части. Сътрудничи с други видове лешояди като белоглавия лешояд (Gyps fulvus) и египетския лешояд (Neophron percnopterus), които могат да разкъсат кожата на трупа и да му дадат достъп до вътрешностите. Черният лешояд доказано има изключително силно обоняние, с което търси мърша на огромната територия, която представлява ловния му периметър.
Размножаване при черните лешояди
Черният лешояд е моногамен вид, който си избира партньор за цял живот. Той започва да се размножава на около 6-7 години и гнезди всяка година. Гнездото е построено от клонки, треви и кожа от животни на скалисти издатини, дървета или дори сгради, стига да не бъде обезпокояван от хората. Гнездото е голямо и тежко, с диаметър до 2 м и височина до 1, 5 м. В него се съхраняват и останки от храна, които служат за привличане на насекоми, чиито ларви се използват за подхранване на малкото. Самката снася едно единствено яйце, което се излюпва след 50-60 дни. Пилето е голо и сляпо, с розова кожа и черен клюн. То остава в гнездото около 120 дни, като родителите го хранят с месо, което е предварително обезкостено, сдъвкано от родителя и изплюто в човката на малкото. Пилето достига полова зрялост на 6-7 години.
Роля и значение на черния лешояд в природата
Черният лешояд е важен участник в екосистемата, тъй като помага за рециклирането на органичните вещества и предотвратяването на разпространението на болести. Той е естествен санитар, който почиства територията от мърша на умрели животни, като по този начин спестява енергия и ресурси за разлагането им. Той също така предпазва здравето на други животни, като унищожава потенциални патогени и паразити, които могат да предизвикат епидемии. Черният лешояд е и показател за биологичното разнообразие и здравословното състояние на екосистемата, тъй като е зависим от наличието на достатъчно големи животни, които да му осигуряват храна, и от спокойствието на средата, в която живее.
Заплахи и опазване на черния лешояд
Черният лешояд е вид, който е изправен пред много заплахи за оцеляването си. Най-сериозната от тях е недостигът на храна, поради намаляването на популациите на големи бозайници, които са основният източник на мърша.
Други заплахи са отравянето с пестициди, тежки метали и лекарства, които се използват за лечение на домашни животни, незаконният лов, вятърните турбини и сблъсъкът с електропроводи, загубата и деградацията на местообитанията, нарушаването на гнездовите места и климатичните промени. Всички тези фактори довеждат до намаляване на числеността и разпространението на вида, който е включен в Червения списък на Международния съюз за опазване на природата (МСОП) като уязвим. Според МСОП световната популация на черния лешояд се оценява на около 12 000 - 38 000 възрастни птици, като най-голямата част от тях са в Азия.
За опазването на черния лешояд са необходими съгласувани и комплексни мерки, които да адресират всички заплахи, с които се сблъсква. Някои от тези мерки са:
- осигуряване на достатъчно храна чрез създаване на хранителни станции
- контролиране на отравянето с химикали и лекарства
- предотвратяване на сблъсъка с електропроводи чрез изолиране и маркиране
- защита и възстановяване на местообитанията
- намаляване на безпокойството в гнездовите места
- подпомагане на размножаването чрез изкуствено гнездене и рехабилитация, мониторинг и изследване на популациите и екологията на вида
- повишаване на обществената осведоменост и ангажираност, сътрудничество и координация между различни институции и организации на национално и международно ниво.
В България се провеждат различни проекти и програми за опазване на черния лешояд, като например проект “Възстановяване и устойчиво управление на черния лешояд в България”, който се финансира от Европейския съюз.
Интересни факти за черния лешоядите
- Черният лешояд е една от най-големите птици в света, като теглото му може да достигне до 12, 5 кг, а размахът на крилете му - до 3 м.
- Черният лешояд е един от най-дълго живеещите видове птици, като може да живее до 40 години в дивата природа и до 60 години в плен.
- Черният лешояд е един от най-верните видове птици, като си избира партньор за цял живот и гнезди с него всяка година. Ако партньорът му умре, той може да остане самотен за остатъка от живота си или да си намери нов партньор след няколко години.
- Черният лешояд има специална адаптация за хранене с мърша - главата и вратът му са голи, за да не се замърсят с кръв и вътрешности, а кожата му е устойчива на бактерии и гъбички.
- Черният лешояд има способността да регулира температурата на тялото си чрез изпотяване, разперване на крилата или изпразване на изпражненията си по краката си, което ги охлажда.
