В човешката класация за най-харесвани животни катериците заемат идно от първите места. Симпатичните горски обитатели се срещат често и в градски условия, в паркове и градини, както и по дърветата непосредствено до човешките жилища, но съвсем не са толкова неуязвими, каквото впечатление създава този факт.
От всички 43 вида катерици, някои от тях даже летящи катерици, някои са почти изчезнали в ареала си и затова са включени в Червената книга на застрашените видове.
Сред хорската популация най-често се забелязва сивата катерица, която има два основни вида - източна и западна сива катерица. И двата вида произхождат от Американския континент, но са въведени и в Европа, където са се адаптирали успешно.
Тъй като може това симпатично зверче може да бъде забелязано в близост до хората, информацията за него е интересна и полезна.
Местообитания на сивата катерица
Двата вида сиви катерици имат различни научни названия поради разликите помежду им.
Sciurus carolinensis е научното название на източната сива катерица, чийто ареал се простира в източната част на Съединените щати до западно от река Мисисипи и на север до Канада. Разпространение се наблюдава в западните щати и част от Канада, които преди това не са били обитавани, както и в Италия, Шотландия, Англия и Ирландия.
Западната сива катерица има латинско название Sciurus griseus и е дървесна катерица, разпространена по западното крайбрежие на Съединените щати и Мексико. На някои места този вид е известен още като сребристо-сива катерица, калифорнийска сива катерица, сива катерица от Орегон, колумбийска сива катерица и опашка-банер. Този вид има 3 географски подвида.
В някои райони западната сива катерица е загубила местообитанието си или е претърпяла местно изчезване поради конкуренция с други видове катерици и друг натиск върху тяхната популация.
Sciurus carolinensis предпочита местообитания на зрели гори с площ над 40 хектара с разнообразна подстилаща растителност. Плътността е най-висока в гори с дървета, които произвеждат храни, които издържат през зимата, като дъб и орех.
Западната сива катерица е дървесен вид, изискващ достатъчно дървесна покривка за пътуване между дърветата. Живее в гористи райони, за да изгради своите сложни гнезда. Живее във високи и ниски възвишения в Калифорния и намира местообитания както в орехови дървета, така и в черни дъбови дървета.
Посочена като изтребена в някои райони на Калифорния, западната сива катерица в южна Калифорния обикновено се среща само в планините и околните места.
Как изглежда сивата катерица
Източната и западната сива катерица се различават в доста пунктове и не само специалистите са в състояние да отличат веднага двата вида.
Източната сива катерица е средно голяма дървесна катерица без полов диморфизъм по размер или оцветяване. В цветово отношение тялото на животното варира от сивкаво тъмно до бледо сиво и може да има канелени тонове.
Ушите са бледосиви до бели, а опашката на този вид е бяла до бледосива. Долната част е сива до полиране. Меланизмът е често срещан в северните части на ареала, а албинизмът е рядък във всички области. При възрастните има общо 22 зъба. Общата дължина на тези катерици варира от 380 до 525 милиметра, дължината на опашката варира от 150 до 250 милиметра, дължината на ушите варира от 25 до 33 милиметра, а дължината на задните крака са дълги от 54 до 76 милиметра.
Sciurus griseus или западна сива катерица е най-голямата дървесна катерица в района на Сиера Невада и Централна Калифорния. Има петоъгълни крака с две фаланги. В сравнение с източната сива катерица или лисичата катерица както още се нарича, е срамежлива и обикновено се качва на дърво и издава дрезгав чуруликащ зов, когато бъде обезпокоена.
Теглото на този представител на горските гризачи е от около 0, 35 до 1 килограм, а дължината, включително опашката, от 43 до 61 сантиметра.
Това е най-голямата местна дървесна катерица в западното крайбрежие на Съединените щати. Западните сиви катерици проявяват форма на оцветяване, известна като противозасенчване. Козината на гърба е сребристо сива, с чисто бяло отдолу, като може да има черни петна по опашката. Ушите са големи, но без кичури. През зимата стават червеникаво-кафяви отзад. Опашката им е дълга и обикновено много пухкава. Пухкавата опашка остава извита нагоре.
Възпроизвеждане на сивата катерица
Различия съществуват не само във визията, но и в други важни пунктове от живота на сивата катерица, каквото е размножаването.
Размножаване при източната сива катерица
Мъжките на източните сиви катерици се състезават помежду си за способността да се чифтосват с женските. Женските могат да се чифтосват и с повече от един мъжки.
Мъжките започват да следват женските 5 дни преди еструса и могат да се приближат до 500 метра. Еструсът при женската продължава по-малко от 8 часа. Съвкуплението продължава по-малко от тридесет секунди.
Размножаването настъпва през декември-февруари и май-юни и е леко забавено в по-северните ширини. Бременността продължава 44 дни. Повечето женски започват репродуктивния си живот на 1, 25 години, но могат да раждат малки още на 5, 5 месеца. Женските могат да раждат малки два пъти годишно за повече от 8 години.
Мъжките обикновено са полово зрели до 11 месеца, но зрелостта може да се забави с до две години, ако младите мъжки са настанени с доминиращ възрастен мъжки.
Новородените са голи и тежат от 13-18 грама. Отбиването започва на седмата седмица и завършва на десетата. В този момент младата кожа се губи.
Размерът и масата на възрастните новородените достигат на 9 месеца. Две котила се раждат всяка година в края на зимата и средата на лятото с обикновено 2-4 малки на котило, но са възможни до 8 малки.
Максималната продължителност на живота е 12.5 години в дивата природа, но женска в плен живее повече от 20 години.
Размножаване при западната сива катерица
Западните сиви катерици достигат полова зрялост на 10 до 11 месеца и на приблизително една година започват да се размножават.
Те се чифтосват за продължителен период от декември до юни. Малките се раждат след приблизително 44-дневен период на бременност. Младите излизат от гнездата между март и средата на август. Размерите на котилото варират от 1 до 5, които остават в гнездото за по-дълъг период от други катерици.
Малките се развиват сравнително бавно и няма да напуснат гнездото 6 месеца или повече, още един недостатък на вида, когато се конкурират с други катерици. Младите сиви катерици имат навити опашки, които няма да достигнат пълнота до зряла възраст. Това е добър показател за възраст и зрялост.
Майките катерици често изглеждат преуморени със стресиран вид. Женските могат да бъдат доста териториални и прогонват другите, като имат доста жестоки кавги помежду си.
С какво се храни сивата катерица
Sciurus carolinensis се храни предимно с ядки, цветя и пъпки на повече от 24 вида дъб, 10 вида пекан, орех и бук. Плодовете, семената, луковиците или цветята на клена, черницата, глога, бряста, конския кестен също се консумират заедно с плодовете, семената, луковиците и цветята на дърветата гинко.
Семената на голосеменни видове като кедър, бучиниш, бор и смърч са друг източник на храна заедно с различни тревисти растения и гъби. Култури, като царевица и пшеница, се ядат, особено през зимата.
Насекомите се ядат през лятото и вероятно са особено важни за младите. Катериците могат също да ядат кости, птичи яйца и гнезда и жаби. Те заравят храна в зимни тайници, използвайки метод, наречен разпръснато натрупване, и намират тези тайници, използвайки както паметта, така и миризмата.
Западните сиви катерици се хранят главно със семена и ядки, особено борови семена и жълъди, въпреки че приемат и горски плодове, гъби и насекоми.
Кедровите ядки и жълъдите се считат за критични храни, тъй като имат много високо съдържание на масло и умерено високо съдържание на въглехидрати, което помага за увеличаване на развитието на телесни мазнини.
Хранят се предимно по дърветата и на земята. Те обикновено търсят храна сутрин и късно следобед за жълъди, кедрови ядки, нови дървесни пъпки и плодове. Западните сиви катерици се хранят с шишарки и много други ядки в подготовка за зимата.
Роля на сивата катерица в екосистемата
И двата вида имат важна място в природата. Източните сиви катерици са важни хищници на семена и други животни в екосистемите, в които живеят. Техните дейности по събиране на семена могат да помогнат за разпръскването на семена от дървета. Те могат да помогнат за разпространението на гъбични спори на трюфели, когато ядат трюфели. Източните сиви катерици също са хищни животни и са гостоприемници за паразити като кърлежи, бълхи, въшки и кръгли червеи. Те са важни и повсеместни членове на горските екосистеми, в които живеят.
В щата Вашингтон западната сива катерица е включена в списъка на застрашените видове през 1993 г. и е прекласифицирана като застрашена през ноември 2023.
Те са застрашени от загуба на местообитания, смъртност и болести по пътищата. Източният вид се конкурира със западния и засега печели конкуренцията.
