Българското гонче е много стара порода, съществуваща още преди новата ера на балканския полуостров. От този прародител днес се е оформила порода ловни кучета, която носи общо название българско гонче, известно преди време само като лудогорско ловно куче.
Поради древния си произход това животно е преминало през изпитанията на времето и е доказало своята издръжливост и добро здраве. И пак заради вековната си история то е развило някои генетични заболявания, заради които селекцията на породата трябва да се извършва много внимателно.
Кои са генетично обусловените заболявания, които представляват спънка пред работата на това изключително работно куче? В следващите редове вижте най-честите заболявания при българското гонче:
Разслояваща остеохондроза на ставния хрущял
Това заболяване на проявява в счупване на костите и хрущяла и отделяне на отделни фрагменти от тях в ставите, като това може да засегне много на брой стави при животното.
Костно-хрущялният фрагмент може да се отдели напълно и представлява свободно тяло, което специалистите наричат ставна мишка. Характерно е при едрите породи, като българското гонче и по-често засягат мъжките кучета като по-мускулести и едри.
Проявява се основно в окуцяване на животното като засегнатият крак куца, или кучето престава да го ползва изобщо. При физическо натоварване проблемът личи особено силно.
Лечението може да бъде консервативно или оперативно в зависимост от състоянието на гончето. Профилактиката е не само в правилната и прецизна селекция, но и в доброто хранене, осигуряващо правилен растеж.
Други генетични заболявания при българското гонче са некротичният фасцит, както и маститът при женските гончета. Тазобедрената дисплазия е характерна за почти всички породи и включва и българското гонче. Инфекции на ушите и очите, дерматити от различен характер, както и стомашни проблеми мъчат българското гонче.
Превъртането на стомаха при кучетата е много характерно и българското гонче също страда от този проблем. Затова кучето ни бива да се извежда на лов непосредствено след като се е хранило.
Подготовката за лова изисква промяна на хранителния режим, като храненето се разделя на части и храната се дава след като животното е прибрано и почистено от ловния излет.
При студено време се дава леко затоплена храна в доза 1/3 от дневната, която го сгрява и пази от простуди, от които страдат повечето ловни кучета, извеждани и в студено време на лов.
Грижата за българското гонче гарантира, че то ще се запази дълго като ловен спътник на своя стопанин.
