Пиявиците предизвикват неприятни асоциации, защото са свързани с представа за изсмукване на кръв. Въпреки това хилядолетия назад тази гадинка се е ползвала с лечебна цел, като през Средните векове е достигнала своя връх в медицинската практика.
Днес това лечение с пиявици е екзотика, защото вече съществуват антибиотиците, но все още се среща като начин за кръвопускане с цел намаляване на възпалителни процеси в организма.
Поради миналия интерес и все още запазените практики е добре да научим повече за лечебните, но не особено привлекателни организми, наречени пиявици.
Класификация, история и етимология на пиявиците
Пиявиците са сегментирани паразити или хищни червеи, които са включени към подклас Hirudinea и принадлежат към вида Annelida. Те са тясно свързани с олигохетите, които включват земния червей и имат еднакви характеристики - меки, мускулести, сегментирани тела, които могат да се удължават и свиват. Двете групи са хермафродити, но пиявиците имат смукатели в двата края.
Описани са около 680 вида пиявици, от които около 100 са морски, 480 са сладководни, а останалите са сухоземни.
Името на подкласа Hirudinea идва от подклас Hirudо, което на латински значи пиявица и гръцката дума, също за пиявица. Името е дадено през 1818 година от Жан-Батист Ламарк.
Пиявиците се разделят на две интеркласи - примитивни и истински пиявици. Истинските се делят на такива с хобот и без хобот.
Най-древната група от анелиди се състои от живеещите преди 500 милиона години полихети, еволюирали до олигохети. Най-старите вкаменелости са отпреди 150 милиона години.
Разпространение и местообитания на пиявиците
С изключение на Антарктида, пиявиците се срещат по цял свят, но са много в умерените зона и езерата в северното полукълбо. Живеят основно в сладководни басейни, по-рядко в солени води и морето.
Тези организми обичат бавните води, плуват добре и се нуждаят от чиста вода като естествена среда.
За придвижване на сушата им служат две вендузи, разположени в двата края на тялото. Много често могат да бъдат намерени в горите в тропиците.
В предпочитаните им местообитания, пиявиците могат да се срещнат в много висока плътност.
Някои видове по време на суша се заразят в утайката и могат да загубят до 90 процента от телесното си тегло, но все пак да оцелеят.
Наземните са характерни основно за тропиците, а водните видове имат по-широк ареал.
Как изглеждат пиявиците?
Пиявиците показват забележително сходство помежду си в морфологията, много различна от типичните анелиди.
Обикновено тялото им е дорзално-вентрално сплескано и в двата края се стеснява. То е дълго до 20 сантиметра и в двата края са смукалата. Надлъжните и кръговите мускули в телесната стена се допълват от диагонални мускули, а това дава възможност на мекотелото да проявява голяма гъвкавост.
Повечето пиявици имат смукач както отпред, така и отзад, но някои имат по един.
Както останалите анелиди, пиявицата е сегментирано животно. Пръстените на брой варират според вида, сегментите най-често са 33 на брой за истинските пиявици.
Първите 5 сегмента принадлежат на главата и включват преден мозък, очни петна, смукател.
Следващите 21 сегмента са в средата на тялото и съдържат нервен ганглий, а между тях са двата репродуктивни органа - женска гонопора и тестиси.
Последните 7 сегмента съдържат задния мозък и са слети, за да образуват опашката на животното.
По цялата дължина на тялото преминават канали, а двата основни са от двете страни. Тяхната функция е на кръвоносни съдове.
В средата на пиявицата има 10 до 17 двойки органи на отделителната система. Канали водят до пикочния мехур.
Стената на тялото се състои от кутикула, епидермис и дебел слой влакнеста съединителна тъкан, в която са вградени мускулите, които осъществяват движението на животното.
Размножаване и развитие на пиявиците
Тези животни са хермофродити. Те образуват обаче двойки. Предният край на пиявицата сочи към задния край на другата при двойките и така мъжката гонопора е в контакт с женската на другата пиявица. Пенисът прехвърля сперматофор в женската гонопора и спермата се съхранява във влагалището.
При някои видове липсва пенис и спермата се инжектира подкожно.
Известно време след копулация пиявицата снася малки яйца без жълтъци, от които се формират пашкули. При повечето видове пашкулът се фиксира към потопен обект или се заравя във влажна почва според вида пиявици.
Когато яйцата се излюпят, младите организми търсят потенциални гостоприемници край брега. Пиявиците живеят 1 или 2 години.
Когато се размножават, пиявиците са свободно живеещи организми, старите отрират, а младите започват да търсят гостоприемник.
Хранене на пиявиците
Около ¾ от всички видове са паразити, които се хранят с кръвта на гостоприемника, а останалите са хищници. Те имат хобот, някои са въоръжени с челюсти.
Стомахът им е като сонда и след като пиявицата пробие кожата и стигне до кръвта, тя изпуска със слюнката си антикоагулант, който пречи на съсирването. Едва зряла медицинска пиявица се храни 2 пъти годишно и месеци смила кръвната храна.
Хищните пиявици са снабдени с относително голяма беззъба уста за поглъщане на ларви на насекоми, мекотели и други червеи, които могат да погълнат цели. В хранителната им диета можем да изброим малките безгръбначни като охлюви, земните червеи и ларвите на насекоми. Обикновено плячката се засмуква и поглъща цяла. Някои видове обаче изсмукват меките тъкани от плячката, което ги прави междинен вид - между кръвопийци и хищници.
Кръвосмучещите пиявици използват предните смукачи, за да се заловят за гостоприемника. Веднъж прикрепени, те използват комбинация от слуз и засмукване, за да останат на мястото си.
Те изпускат белтък, наречен хирудин, който не позволява на кръвта да се съсирва, и така пиявиците успяват да смучат кръв. Това им свойство се използва за кръвопускане прави медицинските пиявици лабораторни животни.
Изсмуканата кръв те складират в странични джобове на обемистата гуша и тона е резервната им храна, която смилат дълго време.
Пиявиците са необичайни с това, че не произвеждат амилази, липази и ендопептидази. Това означава, че механизмът, по който усвояват протеините, не следва тази последователност, която е характерна за другите животни и заради еволюционния си избор, те имат много бавно разграждане на храната.
Начин на живот и характерни особености
Пиявиците имат свойството да откриват докосване, вибрации, движение на близки предмети и химикали, отделяни от гостроприемника.
Видовете, които се хранят с топлокръвни животни се придвижват към по-топли предмети.
Много пиявици избягват светлината, въпреки че някои се придвижват към нея, когато са готови за хранене, вероятно за да увеличат шансовете си да намерят гостоприемник.
Придвижването им става с помощта на мускулите, разположени по тялото и то наподобява това на земните червеи.
Ухапванията от пиявици
Ухапването на човек от пиявица е повече тревожно за него, отколкото да крие някаква опасност. Малък процент от хората имат тежки алергични реакции след ухапване, което налага спешна медицинска помощ. Симптомите включват поява на червени петна по тялото, подуване около устните или очите, отпадналост, сърбежи по цялото тяло.
