Едва ли има много хора, които знаят какво е турски пойнтер. Дори ловджиите не са съвсем осведомени, защото това е много рядка порода ловни кучета. По-популярни са с името турски пойнтер.
През 2017 година е изчислено, че в Турция живеят 1. 1 милиона кучета като домашни любимци. Уличната популация е около 150 хиляди и сред това кучешко войнство каталбурун е представен само от 200 индивида.
В ловните среди ценят това куче заради една специфична особеност - това е неговият разделен нос. Смята се, че този своеобразен двоен нос дава предимства на ловното куче, правейки го с по-силно обоняние, но науката отрича това твърдение. Независимо дали е вярно, или не, породата се слави като една от трите в света, които притежават нещо уникално.
Тъй като е още по-малко известна извън пределите на своята родина - Турция, породата турски пойнтер ще предизвика интерес сред любителите на ловни кучета. Тя не е официално призната. Въпреки това се опира силно на наследството на турския пойнтер. В родните си региони е ценена като ловец на яребици. Това страхотно ловно куче е интелигентно, атлетично и отдадено на своя стопанин.
Произход на породата турски пойнтер
С този отличителен двоен нос е трудно да се избегне сходството във външния вид между турския пойнтер и испанския пахон наваро.
Има виждане, че малък брой пахон наваро идва от Испания в Турция още през ХVІІІ век. Установяват се в селските райони и образуват отделна порода.
Тази теория обаче е въпрос на спекулации. Испанският специалист по кучета Тимон обаче предлага друг поглед върху ситуацията. Той предлага идеята, че турската порода е по-стара и от нея произхожда испанското куче. Вероятно никога няма да разберем отговора.
Каквато и да е истината, турското куче има атрибутите на съвършена ловна порода. Все пак трябва да се обърне внимание на факта, че първите записани сведения за кучета, външно подобни на каталбурун, са от около 1650 година.
Изследователите смятат, че развитието на породата турски пойнтер се е провеждало дълго време в турската провинция Мерсин. Град Тарс се смята за официална родина на каталбуруните. Може би се е извършило кръстосването на породите, но се предполага, че това е станало когато Испания, както и Мерсин, разположен на Мерсинския залив, са управлявани от халифата Абасид.
Описание на турски пойнтер
Ако игнорираме двойния нос, турският пойнтер е типичен пойнтер на вид. Кучетата са със средни до големи размери, с дълбоки гърди и атлетично тяло. Параметрите на мъжките и женските са приблизително еднакви. Височината на женските в холката не надвишава 62 сантиметра, теглото варира от 14 до 22 килограма. Мъжките са 63 сантиметра в холката и тежат 18-25 килограма.
Имат класическа форма на черепа с дълга муцуна, завършена с незаменимия двоен нос. Носът всъщност не е двоен, но изглежда така, защото лявата и дясната ноздра са разделени една от друга с дълбока цепка. В някои случаи този канал е толкова дълбок, че всяка ноздра изглежда така, сякаш има свой собствен корен.
Устните на кучето са меки, придават му уверен, сериозен вид. Челюстите му са силни, със силна захапка, зъбите са покрити с ярък бял емайл. Затварят се със захапка тип ножица.
Очите му не са малки, имат кръгла или бадемова форма. Те са средно дълбоки и широко разположени. Цветът на ириса може да бъде всякакъв, но обикновено е в тон с екстериора на животното.
Ушите му са типични капки като при пойнтерите и рамкират лицето. Формата им е висяща. Не са месести, по-скоро тънки, когато кучето е спокойно, висят под долната челюст.
Главата преминава във високо поставена, мускулеста, средно дълга шия. Тялото е малко удължено, но има индивиди с по-плътна конструкция. Скелетът му е силен, а коремът е стегнат.
Опашката му е поставена високо, суха, еластична и гъвкава като камшик. В спокойно състояние достига до скакателните стави.
Краката му са прави и замускулени, особено задните, те са с много здрави кости. Лапите му са заоблени, пръстите добре развити и плътно притиснати.
Цялото тяло на кучето е покрито с груба, къса козина. Тя е тънка, еластична, вижда се нейният естествен блясък. Цветовете не са строго регулирани и може да се види каталбурун с всякакъв цвят на козината. Най-често основния тон е бял, с малки тъмни петна по него, пръснати по цялото тяло.
Характер и поведение на турски пойнтер
Тъй като кучета от тази порода са рядкост дори в родината им, не може да се правят аналогии, които са общовалидни. Все пак със сигурност може да се твърди, че тези животни са лоялни, добре ориентирани към човека, но не са склонни да служат.
Турският пойнтер е куче със собствено достойнство, сигурно и уравновесено. Такъв домашен любимец винаги намира общ език с членовете на семейството, обича да играе с деца, но както при всички ловни породи, проблемите идват, когато други животни нахлуят в територията му.
По-малките животни разпалват неговата ловна страст и отглеждането му редом с тях не е добра идея. Вроденото чувство за териториалност позволява използването на турския пойнтер като пазач. Той е бдителен, недоверчив и много съпричастен. Това е куче за един собственик, на когото се подчинява безпрекословно, мило се отнася към другите членове на семейството и е агресивен понякога към непознати.
Хранене на турски пойнтер
При избора на диета трябва да се има предвид, че каталбурун е работещо куче и губи много енергия, което означава, че трябва постоянно да я допълва.
При естествено хранене е нужно месо за протеини, също така зеленчуци, билки, зърнени храни. Веднъж седмично може да се включат яйца, мляко, риба, извара. Необходими са допълнително добавени витамини, минерали, за поддържане на здравето на домашния любимец.
Може да се изберат фабрично подготвени храни, които съдържат всичко необходимо за правилното развитие на кучето. Необходимостта от достъп до чиста, прясна вода е постоянен.
Обучение на турски пойнтер
Турският пойнтер се нуждае от ранна социализация, защото в противен случай поведението му става проблемно. Благодарение на вроденото послушание, любопитство и активност, това куче бързо учи команди. Способността му да изпълнява веднага всичко, което се иска от него, прави каталбурунът най-добрия помощник в лова.
Има развит интелект и работни качества. Само след 6-7 месеца кучето е в състояние да се справи успешно на лов. Той става и за компаньон, защото е ненатрапчив и позитивен. Може да бъде използван и в спасителни операции.
Грижи за турския пойнтер
Това непретенциозно куче не изисква сериозна поддръжка. По време на сезонното линеене козината му се поддържа добре с гумена ръкавица. През останалото време се реши периодично с четка, за да се почисти от нечистотии, особено след лов.
Къпането на кучето се налага след сериозно зацапване, но почистването на лапите е добра идея след всяко прибиране от дълга разходка.
Здраве на турски пойнтер
Това куче живее средно 12-14 години и е сравнително здрава порода кучета със стабилен имунитет. Списъкът с болести, към които е предразположена породата, е скромен. Това е дисплазията на тазобедрените стави, характерна за повечето породи; нарушения в щитовидната жлеза; очни заболявания, възпалителни процеси в носната кухина.
