Сред интересните животни в света своето място заема хермелинът. Козината на това зверче мени цвета си през сезоните. През зимата е бяла, през лятото - кафеникава. Заради тази трансформация в изкуството на Западна Европа белият цвят на палтото му се асоциира с чистота и непорочност, а понякога и със справедливост.
Като символ на непорочност е включен в различни портрети на английската кралица Елизабет І, известна още като Кралицата дева.
Много по-двузначна е ролята на хермелина в творбата на Леонардо Да Винчи - Дамата с хермелина. Това е портрет на любовницата на херцога на Милано Чечилия Галерани. Дали заради факта, че дукът е приет в Ордена на хермелина, или пък заради звуковото уподобяване с фамилията на дамата с гръцката дума за хермелин, но така или иначе симпатичното животинче е увековечено от гения Леонардо.
Класификация на хермелина
Хермелинът е сред хищните млекопитаещи животни от семейството на Поровите. Латинското му название е Mustela erminеа. Животното е описано от Карл Линей в Sistema Naturа през 1758 година.
Този мусталид е родом от Евразия и Северна Америка. Названието му се предполага, че идва от името на Армения, откъдето се е смятало, че животинчето произхожда.
Възниква най-напред в Евразия, малко след като дългокраката невестулка възниква в Северна Америка преди 2 милиона години. Процъфтява през Ледниковия период, тъй като малките размери и дългото тяло позволяват на зверчето да работи под снега и да ловува успешно.
Хермелинът се нарича още дългоопашата невестулка, тъй като е най-близо до този свой роднина. Те се разделят от общ прародител преди около 500 хиляди години.
Разпространение на хермелина
Хермелинът се среща в умерените и субарктични зони на северното полукълбо. В Европа липсва само в средиземноморския район. Предпочита да населява открити места с малки гори, ливади, живи плетове и в близост до водни тела.
Животното може да бъде наблюдавано на над 3 хиляди метра в планината. Не се отклонява от човешките селища. Избягва райони без укритие, защото е застрашено от хищни птици и други врагове.
Как изглежда хермелинът
Хермелинът е напълно подобен на най-малката невестулка в общите пропорции, позата и движението си. Само опашката му е по-дълга, винаги надвишава с една трета дължината на тялото. Тялото му е между 17 и 38 сантиметра, а теглото между 70 и 260 грама.
През зимата козината на зверчето е бяла, а през лятото е кафеникава, по-точно канелено-кафява, само на корема остава бяла. Върхът на опашката обаче остава черен. През зимата козината му може да побелее. Смяната на цвета на козината служи за маскиране. В Далечния север козината им остава целогодишно бяла.
Хермелинът има дълъг врат, като главата е поставена много далече пред раменете. Тялото е почти цилиндрично, коремът не изпъква.
Черепът му е сравнително дълъг и тесен. Очите му са кръгли, черни и леко изпъкнали. Мустаците му са дълги, кафяви или бели на цвят. Ушите му са къси, заоблени и лежат почти сплескани на черепа. Краката му са къси, ноктите не се прибират. Те са доста големи погледнато пропорционално на пръстите. Всеки крак има по 5 пръста.
Мазнините се отлагат основно по гръбначния стълб и бъбреците, под крайниците и около раменете. Женската има четири чифта зърна. Диморфизмът е силно изразен, като мъжките са почти 25 процента по-големи от женските, а теглото им е 1.5 до 2 пъти повече.
Хермелинът има анални ароматни жлези, които са по-големи при мъжките. Такива жлези има и по бузите и корема. Секретите, които се отлагат по време на триене на тялото, са с по-различен химичен състав от продуктите на ароматните анални жлези, които съдържат по-висок процент летливи химикали. Когато е нападнат или агресивен, хермелинът отделя през аналните жлези силен мускусен аромат.
Козината за през зимата на зверчето е много гъста и копринена. Тя е плътна и къса, докато лятната е по-груба и оскъдна. Линеенето на козината е два пъти годишно. През пролетта е бавно, започва от челото, през гърба и корема. През есента процесът е по-бърз и става в обратен ред. Разликите между лятното и зимното окосмяване са по-малко очевидни при южните форми на вида.
Начин на живот на хермелина
Хермелините са териториални животни. Мъжките територии обхващат по-малки женски, които защитават от други мъжкари. Размерът на територията и поведението на обитателите варират сезонно, в зависимост от изобилието на храна. По време на размножаване на хермелините диапазоните остават непроменени, докато мъжките прихождат и в други места.
Доминиращите мъжки имат територии, 50 пъти по-големи от тези на младите екземпляри. И двата пола маркират територията си.
Хермелинът не копае собствено гнездо, вместо това използва тези на гризачите, които убива. Обитава и стари, изгнили пънове, пад корени на дървета, в пукнатини. Мъжките и женските живеят разделено, но близо едни до други.
Размножаване на хермелина
В Северното полукълбо чифтосването се случва през периода април-юли. През пролетта тестисите на мъжкия се уголемяват и концентрацията на тестостерон се увеличава. Мъжките са плодородни от май до август, а след това тестисите регресират.
Хермелините не са моногамни и малките често са от смесено бащинство. Ембрионът не се имплантира веднага в матката след оплождането, а престоява в състояние на сън за 9-10 месеца. Затова периодът на бременност е различен, но общо около 300 дни. При чифтосване през лятото поколението ще се роди чак през следващата година. Женските прекарват голяма част от живота си бременни.
Мъжките не участват в отглеждането на потомството. При раждането си малките са слепи, глухи, беззъби и покрити с фино бяло или розово окосмяване.
Млечните им зъби излизат след 3 седмици, а твърда храна ядат на 1 месец. Очите им се отварят след 5-6 седмици, а черният връх на опашката се показва седмица по-късно. Кърменето приключва след 12 седмици.
Мъжките стават полово зрели на 10-11 месеца, докато женските много по-рано и се чифтосват с възрастни мъжки.
Хранене на хермелина
Хермелинът се храни с мишоподобните гризачи. Честа плячка са полевките и полските мишки. Също така напада хамстери, малки птици, риби, по-рядко земноводни, гущери и насекоми. Зайците също са важен хранителен източник.
Катериците, плъховете и някои птици също са част от блюдата им. Обикновено хермелинът изяжда около 50 грама храна на ден, което се равнява на 25 процента от живото тегло на зверчето.
Хермелинът е хищник, който се движи бързо и проверява всяка налична цепнатина и кора за храна. Поради по-големия си размер, мъжкия е по-малко успешен от женските в преследване на гризачи през тунели. Те се катерят по дърветата, за да стигнат до гнездата на птиците.
Зверчето се стреми да обездвижи плячката с ухапване към гръбнака, в задната част на шията. Хермелинът може да убие жертва, която няма да изяде веднага, тя се прибира на склад за по-късно.
Звуците на хермелина
Хермелинът обикновено е безшумно животно. Може обаче да издава диапазон от звуци. Преди чифтосване възрастните издават звук, наподобяващ тихо хленчене и скърцане. Когато е нервен, хермелинът съска, може да издава лаещи звуци или писъци, а когато е агресивен продължително скърца.
Ползите от хермелина
Хермелинът е много ценен заради кожата си. Той е бил използван още в Средновековието за производство на красиви наметки и шапки за висшите съсловия, особено за монарсите. Те са били символ на висок статус.
Търговията с кожи от хермелин е била основна в Русия и представлявала сериозен процент от износа на кожи. Животните са били улавяни в капани, за да не се пробие кожата, ако се стреля по тях.
Днес хермелините са защитен вид. Съществува забрана за лов на хермелини с капани.
