Померанът е изкуствено създадена порода малки кучета, кръстоска между няколко вида значително едри исландски шпицове.
Носи името на мястото, от където произхожда, област Померания, намираща се на границата между Германия и Полша, но е наричан още и той шпиц (от англ. език toy означава играчка).
Поради малкия си размер принадлежи към групата на декоративните кучета. Средното тегло на помераните е между 1.5 кг. и 3.5 кг., а на ръст достигат между 15 см. и 35 см.
Малките очарователни четириноги създания се отличават с миловидна лисича муцунка, искрящи очи и гъсто пухкаво кожухче, което може да е бяло, черно, кафяво, кремаво, карамелено или смесица от няколко цвята.
Във всички цветови варианти, помераните са безспорно едни от най-красивите породи кучета. Те се славят с перфектната си, грациозна стойка – винаги добре изправени, наперени и с високо вдигната пухкава опашка, падаща изящно върху гърба на кученцето.
Характер на померан
По характер померанът е изключително интелигентно, лоялно и любвеобилно куче. Привързва се силно към стопанина си и формира здрава връзка с него.
Не обича да бъде оставян сам дори и за сравнително кратко време. Типично за тази порода кучета е, че страдат от тревожност при раздяла, което ги прави неподходящи за домашни любимци на хора с динамично ежедневие, които прекарват по-голяма част от времето си извън дома.
Тази порода любимци притежават весел, жизнерадостен и игрив нрав. Подхожда към всичко, което го заобикаля, с голямо любопитство. Обожава забавленията. Обича да прекарва време със стопаните си и заедно да участват в забавни игри или да се радва на техните ласки.
Харесва му да е център на внимание и да среща нови хора. Разбира се добре е да се среща с други животни, но винаги трябва да сте нащрек и да имате едно наум, тъй като померанът наивно се смята за много по-голям, отколкото е, затова е склонен да предизвиква по-големи от него екземпляри.
Поведение на померан
Характерно за тази порода кучета е, че са изключително умни, любознателни и бдителни. Те са отлични кучета пазачи и винаги, когато нещо им се стори нередно, сигнализират със звънкия си лай.
Понякога обаче могат да продължат да лаят с часове, тъй като присъщо за помераните е, че харесват собственото си лаене. Затова е важно да бъдат научени на базисните команди във възможно най-ранна възраст, за да разберат основните правила и граници.
Както вече споменахме, тези сладки дребосъци са умни и интелигенти кучета, които са лесно приспособими, което ги прави сравнително лесни за обучение и възпитаване.
Харесва им да учат нови неща и да правят своите малки открития. Но въпреки скромните си размери, помераните са доста своенравни.
Могат да бъдат непредсказуеми и да превърнат обучението си в истинско предизвикателство. Най-важното е да се въоръжите с огромно търпение, последователност и постоянство и още, докато кученцето ви е много малко, да му покажете кой е господарят вкъщи.
