Кучетата са популярни домашни любимци, които живеят редом с хората. Това удивително животно е спътник, приятел и пазач на човека от дълбока древност. Хората ги отглеждат, селектират и развъждат от древни времена. Съвременните породи се отличават с голямо разнообразие. Най-общо обаче кучетата се делят на едри и дребни породи. Ще разгледаме характеристиките на едрите породи кучета.
Едрите породи са кучешки групи, при които отделните екземпляри в зряла възраст имат тегло между 25 и 45 килограма. Те са верен другар и приятел, обичат разходките и са много подвижни и активни.
Използват ги като овчарски кучета или следотърсачи. От тази група са също спасителните кучета, както и водачите на слепи хора. Изборът пада върху тях, защото са силни и енергични, както и много предани на стопаните си.
Към най-известните едри породи кучета, които се отглеждат масово и у нас, спадат кучетата от порода кане корсо, алабай, бултериерът, дого аржентино, родезийският риджбек, санбернар, американски булдог, немски дог, българско овчарско куче и други.
Растежът на кучетата от едрите породи завършва, когато достигнат възраст 2, 5 години. През това време животните многократно увеличават теглото си, което налага стопаните да следят за деформации по костите.
Такива се появяват най-често в резултат на неправилно хранене на кучето и недостиг на белтъчини и калций. Високо енергийните храни също са неподходящи, защото стават причина за натрупване на прекалено много маса и кучето затлъстява. Това може да се забележи при басет, боксер, чау-чау, немска овчарка, бобтейл и др.
Важна особеност на едрите породи кучета е спецификата на храносмилателната система. Храната престоява прекалено дълго в дебелото черво и страничните ефекти от неправилното хранене са силно изразени. Затова животното не бива да преяжда. Храната на кучето трябва да бъде питателна и адаптирана към нуждите на едрите породи.
Дресировката на кучето е от съществено значение за тяхното място в социалния живот на хората, на първо място на семейството, в което живеят. За едрите породи кучета това важи с двойно по-голяма сила. Техните представители обикновено стават опасни за здравето и живота на заобикалящите ги животни и хора.
Всъщност зли кучета няма, има неправилно възпитани или неглижирани животни, които причиняват тежки наранявания или смърт на други животни или хора.
Стопаните носят отговорност за поведението на своите кучета и затова при тях най-често се налага работа с подготвен специалист, който да обучи домашния любимец, когато проявява агресивно или неадекватно социално поведение. Трябва внимателно да се следи за нередности в поведението на едрите кучета, както и при всички останали.
