Специалистите твърдят, че колкото една порода е по-древна, толкова потомците са по-издръжливи и интелигентни. Ако вярваме на тази постановка, то едва ли ще се намери по-силно куче от монголската овчарка. Цялата история на породата Банхар показва, че може би развъдчиците на кучета разбират добре същността на всеки тип, към който днес принадлежат всички животни, слагани под един показател: най-добрият приятел на човека - кучето.
Произход на Банхар
Кучето Банхар, както е другото име на тази Монголската овчарка, е древна порода, чиято възраст възлиза на хиляди години. Според някои изследователи на породите негов пряк прародител е тибетският мастиф. По-съвременни изследователи поставят тази теория под въпрос, тъй като сравнителните характеристики сочат, че това е по-скоро независим потомък на вълци.
През хилядолетията, откакто съществува монголският банхар, той е нещо повече от куче за местните хора. Животното е ценено, почитано и уважавано, защото може да служи на човека едновременно като помощник, охрана и медицинска сестра. Със сигурност е известно, че монголите са придружавали Чингис хан в компанията на това куче.
Ако се доверим на легендите, породата е мигрирала от Тибет. Един от поклонниците, посетили свещените места, се връща оттам, водейки странен четириног приятел и така кучето навлиза сред монголите. Считат ги за божествени животни, тъй като умеят да замръзнат със затворени очи в седнала поза. Според легендите те се молят по този начин за благото на своите стопани. Затова започват да ги наричат и молитвени кучета.
В древни времена това куче е имало и друго име- бавгар, което значи като мечка. Сега се наричат банхар, което се превежда като богат на пух. И те наистина са пухкави кучета, подобно на чау-чау, аляски маламут, померан и др.
Характеристиките им показват добре сложено животно, на което може да се разчита да изпълнява поставените му задачи.
Главата му е голяма и пропорционална на тялото. Челюстта е много добре развита, а над нея има мощни скули.черепът е съразмерен с тялото, което силно, здраво и мускулесто. Костите му са добре развити и много здрави. Височината на Банхар е над средната за вида, като мъжките са малко по-високи от женските. Има успоредно разположени крака с овални лапи и дълга пухкава опашка.
Ушите не са широки, имат триъгълна форма, те са увиснали, ниски, покрити са с мека и къса козина. Вътрешната страна е покрита с по-лека и по-дълга кожа.
Отличителна характеристика на Банхара са изразителните му очи. Те са бадемови, кафяви на цвят, широко разположени. Зениците са малки, те са адаптирани да виждат еднакво на близки и дълги разстояния. Когато това куче погледне към слънцето, зениците му стават като точки, а в тъмното блестят в червен цвят. През деня този цвят може да се види, ако кучето заплашва врага си.
Козината на монголската овчарка е като луксозно палто. Тя е блестяща, кадифена и гладка. Има дебел и плътен подкосъм. Гърдите и раменете са покрити с дебел косъм, който образува вид грива около врата. Дължината на козината е от 5-7 сантиметра в по-топлите райони, до 7-10 сантиметра в студените северни места.
Основна характеристика на козината на това куче е, че липсва миризма. Затова хищниците не могат да го идентифицират. Миризмата му не е достъпна и за хората.
В цветово отношение дълбокото черно, оттенъци на този цвят и много рядко солидно червеното говорят за консерватизма на тази порода. Повечето кучета имат ярки ръбове около очите.
На височина кучето достига до 55-70 сантиметра. Теглото на Банхар варира от 55 до 60 килограма, а продължителността на живота му е до 20 години.
Характер и поведение на Банхар
Монголските овчарки имат репутация, че са железни животни. Това не е случайно. Те работят чудесно в стадо и се адаптират бързо към променящи се климатични условия. Основните им качества са сила, кураж, злоба и вродено недоверие към непознати. Характерът на Банхар е формиран хиляди години. Те са много интелигентни, лоялни и спокойни към тези, които познават. Идеални са за съжителство за всички членове на семейството, както и за останалите домашни животни, ако ще живеят в семейната среда. Към хората, с които живее монголското куче, се отнася като защитник. То възприема всички като нуждаещи се от неговата защита. Към непознатите се отнася спокойно, но предпазливо. Ако кучето реши, че чужд човек прави нещо нередно, то предупреждава стопанина с лай, а после напада.
Всички собственици на такива домашни питомци казват, че те са много нежни. Те не се намесват постоянно, но намират всякакви начини да изразят своята любов и привързаност към стопанина. Привързани са към деца и са отлични бавачки, които могат да останат с малчуганите както денем, така и нощем. Основното нещо, което детето трябва обаче да разбира е, че кучето не бива да бъде обидено нито с думи, нито с дела. То няма да толерира това, защото е много гордо.
Монголските овчарки са много бързи и свирепи, и затова се считат за надеждна охрана. Те са умни кучета, наблюдателни и много независими и упорити. Това може да създаде проблем обучението им и собствениците им много често се нуждаят от помощта на професионални учители на кучета.
Добра новина е, че това куче не се нуждае от присъствието на стопанина си по 24 часа в денонощието. То просто иска да бъде близо до семейството, да го пази и защитава.
Хранене на Банхар
Тази порода кучета са непретенциозни към храната си. Въпреки това само балансираната правилна диета на кучето е ключ към отглеждане на здраво и силно куче. Според възрастта, теглото и индивидуалните особености трябва да се изготви диета, която да гарантира здравето на кучето.
Монголското куче Банхар, което в някои райони наричат и бангар, има невероятна визия. Тъй като основната цел на отглеждането му е да пази стадата от вълци, то изглежда напълно подходящо за целта. С течение на времето козината на кучето създава един вид защитна броня срещу зъбите на хищника. Затова в Монголия много ги ценят.
Ако се отглежда Банхар като домашен любимец, трябва редовно да бъде сресвана козината, както и да му се прави прическа, защото иначе се сплъстява и става на топки.
Това е неподходящо куче за апартамент. То има нужда от пространство и затова селската къща е добро място за живот сред хората. Имат нужда от ежедневно продължително ходене из двора или пък на място, подходящо за целта, тъй като трябва да изразходват енергията си.
Някои факти за Банхар
Сред древните открития при разкопки има намерен череп на куче, който според учените е на 8 хиляди години. Според експерти той принадлежи на монголска овчарка. Това говори за дълбоки древни корени. Ясно е, че е сред най-старите породи кучета.
В Русия това куче е разпространено в териториите, граничещи с Монголия - Бурятия, Тува и Алтай. През 1937 година е в секретните служби, което доказва високата оценка, която му е дадена. То е участвало в изложби и е печелило медали.
Възстановяването и развитието на породата сега е поверено на лицензирани развъдници.
