Ловните кучета са сред първите представители на вида, които са били използвани от човека за нуждите му. Ловът е основен начин за препитание в дълбока древност и първите опитомени кучета се използват точно за лов. В процеса на оформяне на породите кучета сред първите са ловни породи, които са спътник и помощник на човека в тази дейност. Сред тези породи много предпочитани са гончетата.
Характеристика на породата гонче
Гончето е сред най-старите породи ловни кучета. Използвали са ги за лов много преди да бъде открито огнестрелното оръжие. Те имат силно развит ловен инстинкт и преследват дивеча по дирите му със силен лай. По това се различават от другите ловни кучета. Това дава възможност на ловеца да се ориентира по-лесно къде се намира дивечът.
Характерно за тази група кучета е тяхната безпогрешна ориентация. Могат да гонят дивеча в гористи и пресечени местности в продължение на часове и после винаги успяват да се върнат на мястото, откъдето са пуснати за преследване. Тъй като могат да бъдат използване за лов както на дивеч, така и на хищници, в нашата страна са въведени ограничения при използването им в ловните дружинки. Допуска се тяхната помощ при лов на едър дивеч или при хайка за преследване на хищници.
Заради качествата на породата се правят планови кръстосвания и затова породите гончета в световен мащаб са наистина много.
Характеристика на породата швейцарско гонче. Разпространение.
Швейцарското гонче, както всички от породата, се отличава с чувството си за ориентация. Това куче не може да се изгуби, винаги се връща на мястото, където е пуснато. Животното се отличава със зъл нрав и е много смело, особено ако е в група, и винаги успяват да задържат дивеча до идването на ловеца.
Гончето е подходящо за лов на глигани, елени, сърни, но и на лисици, чакали и други хищници.
За да отговаря на изискванията на различните климатични и природни условия, хората са създали много породи гончета и едно от много популярните е швейцарското гонче.
Швейцарското гонче е жизнено куче и много ентусиазиран ловец. То е винаги внимателно, покорно и много привързано към стопанина си.
Това е средно голяма порода кучета с добро телосложение. Притежава голяма жизненост и издръжливост. Има дълга муцуна и чиста глава с дълги уши, което им придава нотка на благородство. Живеят средно 12-14 години.
Съществуват четири вида швейцарско гонче, като всяко е кръстено на швейцарски кантон, в който е разпространено - Берн, Юра, Люцерн и Швиц.
Видове швейцарски гончета
Швейцарско гонче Берн
Този вид заедно с другите три швейцарски хрътки са признати в рамките на единен стандарт, тъй като имат еднакви ловни техники. Те имат отличен ловен усет и работят добре, следвайки дивеча с лай.
Високи са около 46-59 сантиметра, тежат до 20 килограма. Козината им е гладка и лъскава. На цвят са черно-бели, имат малки червени точици или ивици.
Тези кучета са много умни, лесно и бързо се учат. Отлични пазачи и ловци са, предани на стопанина си. Обичат дългите разходки в гората, както и да придружават собственика си при пътуванията му. Живеят добре с други животни, защото имат спокоен нрав. Послушни са както у дома, така и по време на лов. Не са кучета за компания.
Швейцарско гонче Люцерн
Този вид ловно гонче произхожда от района на град Люцерн, откъдето идва името му. Това куче също е средна големина, минималният му ръст е 40 сантиметра, средното тегло е от 18 до 28 килограма. То има продълговата глава и мощна муцуна. Опашката е хоризонтална.
Основният цвят на кучето е бял със сиви или сини отметки. По главата и торса петната могат да бъдат червеникави или тъмно жълти. Когато козината на кучето е мокра, то изглежда мръсно бяло на цвят. Очите му са тъмни, с мек израз. Ушите му са много дълги, с конична форма.
При лов тези кучета демонстрират интелигентност и упоритост, а у дома са тихи и посветени на къщата. Те имат много фин обонятелен усет, затова могат да ловуват практически на всякакъв терен, дори в непроходим.
Швейцарско гонче Юра
Ловното куче от планината Юра е около 43-58 сантиметра високо, тежи до 20 килограма. Продължителността на живота му е до 12-13 години. Отлично е за лов на лисици, зайци и дребен дивеч. Видът се среща на границата между Швейцария и Франция и е създадено още през средновековието за нуждите на лова.
Кучетата от вида се срещат в по-разнообразни цветове от другите видове швейцарски гончета, характеризират се с широка глава и отпусната кожа, напомняща бръчки, с което се различават от подобните от породата.
Идеално куче за суровите условия на швейцарските планини, отличен преследвач с невероятно обоняние, развива много добра скорост и показва пъргавина, когато е необходимо. Това куче е за работа на открито.
Швейцарско гонче Швиц
Кучетата от вида Швиц са бели на цвят, с оранжеви петна като гърба и главата са сякаш завити с оранжева мантия. Те са среден размер кучета, височината на холката при тях е до 38 сантиметра.
Видът съществува поради забраната на правителството на Швейцария от края на ХІХ век да се използват ловни кучета с височина на холката над 36 сантиметра. Затова с кръстосване през 1905 година е създаден този вид ловна хрътка. Тъй като са по-маломерни, те са по-подходящи от своите братовчеди за семейни кучета.
Хранене на швейцарските гончета
Това куче е много активно и има нужда от храна с високо качество. Протеините са на първо място в грижата за храненето на кучето. Независимо дали става въпрос за консервирана, суха храна за кучета или натурални продукти.
Месото и месните субпродукти са основа на хранителната му диета. Трябва да бъдат обработени термично. Дивечовото, телешкото, пилешкото месо са много подходящи, но не и мазните меса, както и обработени по други специфични начини.
Грижи и обучение на швейцарското гонче
Кучетата от тази порода са създадени за живот в сурови студени условия, затова те са издръжливи и не особено претенциозни. Достатъчно е да бъдат извеждани на разходка, когато не са лов, козината им да се изчетква периодично, а очите и ушите да се почистват. Важна е и зъбната хигиена на кучето.
Обучението на отделните видове от породата имат своите малки разлики, но като цяло това куче е възприемчиво и послушно. Обучението трябва да се прави на открито и да се остави животното да бъде водено най-вече от природните си дадености. Тези кучета рядко се губят, защото имат отлично развито чувство за ориентация.
Заболявания при швейцарското гонче
Кучетата от породата са издръжливи и способни да се справят в тежки климатични условия. Не боледуват често, но здравословните проблеми при тях не се различават съществено от тези при другите кучета. Основно инфекциите са на ушите и очите, страдат много от паразити. Срещат се костни заболявания, както и на стомаха.
Интересни факти за швейцарското гонче
Тези кучета могат да следват дирята на дивеча в труден пресечен терен, без да я изпускат. Те лаят, за да привличат вниманието на ловеца, и улесняват придвижването му към дивеча.
Швейцарските гончета толкова силно се привързват към стопаните си, че раздялата с тях може да се окаже фатална.
Не са най-подходящи за домашни любимци, това са подчертано ловни кучета.
