Прерийното куче (Cynomys ludovicianus) е пухкаво малко същество с жълтеникава козина, кръгла глава и къси крачка, но със сигурност не принадлежи към кучетата – то е гризач. Може да ги намерите на територията на Северна Америка, започвайки от Мексико и чак до Канада. Пет са видовете, които може да се срещнат. Макар да са тъй миловидни, техните популации стремглаво намаляват – счита се, че над 95 % е степента на редукция.
Главните причини са заравнявания с булдозери, унищожаване на хабитати, отравяния, отстрел. Особено жестоко е отравянето, защото често се случва да минат повече от три дни, през които животното да страда, докато умре. Но унищожаването на един вид в екосистемата неимоверно повлича със себе си и други – що се отнася до пряко свързаните с прерийното куче видове, те са 9, сред които сови, лисици и порове.
Други пък разчитат на техните убежища или се изхранват с тях. В друг аспект, дупките, изкопани от прерийното куче, спомагат и на растителността, давайки достъп на водата до повече коренчета. Свръхопасаните райони са любимите им хабитати и ниската растителност е техен помощник в прикриването.
Как изглежда прерийното куче
Прерийното куче е енергичен гризач с прошарена козина и завидно количество мазнина в тялото си. Има широка и закръглена глава, пухкава опашка и къси крачка. В черепа се намират 22 зъба. Прерийното кученце тежи до 1-2 килограма. Дължината му е 27-33 сантиметра, а опашката добавя още 7-10 сантиметра. Цветът на космената покривка е жълтеникав с потъмнявания около ушите и бяло по коремчето. Бели петна често се откриват около носа, горните устни и около очите, оформени като пръстени. Ушичките са дребни, често скрити между козината. Зрението им се счита за сравнително добро, улавяйки движенията на приближаващи хищници бързо. В дивото този вид живее между 3 и 5 години, а при опитомяване може да поживее 8 годинки.
Вокализации за прерийното куче
Особено отличителен е високочестотният, приличен на лай звук, издаван от прерийното куче. Съвременната наука е признала езика на тези животинки за един от най-напредналите в рамките на фауната. Различни са използваните сигнализации за всеки потенциален хищник, сред които са ястреби, сови, орли, гарвани, койоти, язовци, порове и змии. Усетят ли заплаха, побягват със скорост повече от 35 мили/час на кратки разстояния. Издаваният звук и бягането са единствените защитни механизми срещу врагове на този гризач.
Поведение на прерийното куче
Всички видове прерийни кучета изпадат в състояние на хибернация през зимата. В социално отношение мъжкият се заобикаля от няколко женски и тяхното поколение. Гъстотата на популацията е около 5 до 35 популации на всеки акър. Тези гризачи копаят собствените си убежища, които са добре конструирани и своевременно поддържани срещу наводнения и внезапни събаряния. Входовете са с фуниевидна форма, между 7 и 9 сантиметра в диаметър. Те стремглаво се накланят, водейки към коридор и след 4-5 метра се разклоняват за още 6-15 метра. Зоните за почивка, за склад, се намират в различни отделения на убежището, а специален коридор за бягство също бива обособен, ако в дома нахлуят врагове или вода. Коридорът за бягство може да се простира на повече от 30 метра.
Хабитат на прерийните кучета
Ниски до средни прерийни участъци и плата в Западна Америка се харесват най-много на този вид. Популациите процъфтяват във всякакъв вид прерии – високотревни, смесени треви, нискотревни. В менюта си гризачите включват треви, корени, пъпки, а понякога и насекоми. Ще видите това животно постоянно да гризе и хапва нещо. Понякога се наблюдава женски, отглеждащи рожбите си, да проявяват канибализъм към чужди малки и едновременно да поемат грижата за тях. Приемът на вода е изцяло чрез изядената храна.
Размножаване на прерийното куче
Нужна е 1 година на новороденото да израсне и навлезе в полова зрялост. Размножават се напролет, а бременността е около 28-32 дена. Ражда се едно котило от 3 до 8 малки гризачета всяка година. Женската е годна за оплождане в период от 4-5 часа и през този период може да копулира с над 5 различни мъжки, позволявайки в едно котило малките да имат различни бащи. Когато се родят напролет (март-май), малките са слепи и голи, като очите се отварят чак след 33-37 дни. След 6 седмици излизат извън подземното укритие и могат да бъдат отбити, което обикновено се случва в ранна есен. Често на новото поколение помагат родените в предишни години животни, като сменят собствените си местообитания и остават на спокойствие. Преместването обикновено все пак остава в рамките на социално изграденият кръг. Напускащите го животни рискуват да са лесна плячка.
Факти за прерийното куче
Изкопаните ями на прерийното куче се наричат „градове“. Почти всички прерийни кучета хибернират. Местното население ги нарича „кучета“ или „почвени кучета“ поради вокализациите им, напомнящи лай. Всички прерийни кучета спадат към семейството на катериците. Сред сложните вокализации се различават звуци, специфичен за всеки хищник – ястреби, сови, орли, гарвани, язовци, койоти, порове и змии.
В края на миналия век повече от 5 милиона прерийни кучета са окупирали милиони акри от западните прерии.
Прерийното куче е уязвимо към бубонска чума, която се пренася от бълхи. Възможно е цяла колония да загине от чумната бактерия, но властите смятат, че шансовете тези бълхи да нападнат хора са малки.
