Порчетата са игриви, дяволити и ведри малчугани, донасящи щастие на всеки, до когото се докоснат. Качествата, които им дават предимства пред други видове домашни любимци, са интерактивност, гушкавост и енергичност.
Особено подходящи са за хора, способни всекидневно да им обръщат внимание и да играят с тях извън клетката. Все пак трябва да отбележим, че не са животното за всеки – нека се запознаем с 10 факта за порчетата, които са много любопитни.
1. Те са малки разрушители
Когато имат възможност, тези животни ще се ангажират във всякакъв тип активност – ще се промушват през тесни отвори, ще се завират в шкафове и кутии, ще гризат каквото им хареса. Освен това имат и навика да скриват намерени съкровища в специални складове. Внимавайте със свободно стоящите гумени предмети и други хвърчащи такива – силно вероятно е да се озоват в устата на дребосъка. Тези предмети блокират червата и могат да доведат до сериозни проблеми. Друга надвиснала опасност са необезопасените електрически кабели. Преди да се замислите да доведете порче вкъщи, бъдете сигурни, че сте обезопасили всяко ъгълче, и винаги наглеждайте животното, докато е пуснато свободно.
2. Обичат упражненията
Макар често да ги улавяме дремейки и хъркайки доволно, трябва да знаем, че тичането, плъзгането по пода и търкалянето са първата природа на порчетата – те изпитват непрекъсната нужда да се движат, подтиквана от богатия им енергиен резерв. Младите индивиди особено много харесват да преследват играчки и гризат пръсти. Пропускайки изваждането от клетката и подходяща тренировка, шансовете от затлъстяване на животното се увеличават многократно. Имате ли порчета, пригответе се за игра.
3. Социални са
Тази характеристика на порчетата ги поставя в постоянно търсене на компания – независимо дали от себеподобни или двукраки. Все пак играта е далеч по-забавна с приятели. По тази причина и повечето собственици на порчета избират да притежават повече от едно животно вкъщи. Преди да осъществите плана за семейство порчета, наблюдавайте първите интеракции с новия член и изчакайте известно време, преди да ги оставите сами. Осигурете индивидуални купички с храна, вода, място за спане и играчки за всеки индивид, за да не се сбият за ресурси.
4. Порчетата са незаконни на места
Въпреки че не важи за България, в други страни отглеждането на порче е забранено. В тези държави ветеринарните специалисти няма да откажат медицинска помощ, но вероятно ще бъде далеч по-сложно за тях.
5. Ваксинация на порчетата
Не трябва да се учудваме, че като всеки домашен любимец и порчетата трябва да бъдат подложени на ваксинация – разбира се, това се отнася до държавите, където отглеждането на този домашен любимец не е забранено със закон. Порчетата са уязвими на кучешкия вирус, причиняващ в много от случаите смъртоносната гана. Малките порчета трябва да получат три ваксинации срещу вируса, разделени в периоди от 3 седмици, когато навършат 2-месечна възраст. На 4 месеца пък се осъществява ваксинирането срещу бяс. До живот се извършват регулярни ваксинации срещу гана и бяс, независимо дали животното живее вън или вътре – често вируса се пренася с нашите дрехи и обувки, както и с диви животни (прилепи и др).
6. Уязвими са към заболявания
Голяма част от продаваните на пазара порчета пристигат от претъпкани и далеч не добре поддържани развъдници. Често срещан феномен на тези места и получаването на поколение от кръвосмешение между близкородствени порове – явление, което несъмнено довежда до сериозни проблеми. Разбира се, кръвосмешението може да осигури желаната окраска, която купувачът желае, но увеличава неимоверно шанса от заболяване. Сред срещаните са рак на надбъбречните жлези, тумор на панкреаса (инсулинома), способни да се развият дори у едногодишно порче. Старите животни, от друга страна, страдат от сърдечни заболявания. Бъдете финансово готови в някой етап от живота на малчугана да се срещнете с един или повече здравословни проблема.
7. Имат специфична миризма
Порчетата се раждат с определен набор мирисни жлези, разположени в основата на опашката. Много ветеринари препоръчват хирургичното им отстраняване в ранна възраст за спокойствието на собствениците. Мускусната миризма, която съпътства секрета, може да откаже и най-отдадения любител на животни, пък и може да срещнете сериозни проблеми със съседи, близки и хазяи.
8. Порчетата са месоядни
Не може да не споменем и главната съставка от менюто на тези пухчовци – в дивата природа те хищно ловуват гризачи и зайци. Огромен процент от диетата им е базирана на месо, затова не са и способни да обработват растителна материя. Незапознатите с този факт ще ви посъветват да ги храните с плодове и зеленчуци, но не им вярвайте! Заложете на високопротеинова диета, умерена в количества мазнина и въглехидрат. Някои собственици предпочитат котешка храна, когато на пазара липсва специално адаптирана за порчета такава. Не е препоръчително даването на сурово месо поради шансове от салмонелоза, експресираща се с диария, повръщане, дори смърт.
9. Пригответе се за топки козина
Подобно на котките, и поровете поглъщат стабилни количества косми, докато се самопочистват. С увеличаване на погълнатото съдържание се повишава и шанса от запушване на червата, което представлява животозастрашаващо състояние. Тумора на надбъбречните жлези е акомпаниран със симптоми като лесно опадване на козината, затова бъдете нащрек. Решете животинката от време на време веднъж седмично и при нужда приложете лаксативи.
10. Ветеринарните прегледи са задължителни
Веднъж годишно е минимума, към който трябва да се стремите, става ли въпрос за ветеринарни прегледи на пъргавите пакостници. Ранното диагностициране на някои от споменатите заболявания подобрява изходната прогноза. Кръвните изследвания ще спомогнат проследяване на кръвнозахарните нива, състоянието на бъбреците и черния дроб. Възрастните индивиди (над 6-годишна възраст) трябва да посещават ветеринарната клиника поне на 6 месеца, бидейки по-уязвими. Така че не пропускайте консултациите с ветеринар.
Ако желаете да си вземете порче, разгледайте нашите обяви за порчета.
