Импала

Импала
Снимка: Ruan Schoeman/pixabay.com

Животинският свят в Африка предлага огромно богатство от видове. Сред най- изящните са антилопите. А най-известна сред тях безспорно е импалата. На нея дори е кръстена столицата на Уганда. Кампала значи там, където живеят антилопите импала.

Без съмнение гледката на дългокракото животно, което прави скокове от по 3 метра, е особено впечатляваща. И макар импалите да не са част от природата на Европа, те предизвикват обясним интерес и заслужават внимание.

История на импалата

Импала е с научно название Aepyceros malampus и е единствен член на семейство Aepyceros. Описана е за първи път от зоолога Хайнрих Лихтенщайн през 1812 година.

Познати са 6 подвида, въпреки че само два - обикновена и чернолика, са признати според митохондриалните данни.

Първото име на английски е от 1802 година и животното е наречено пала, а импала е название от 1875 година и има връзка с езиците банту, които са местни.

Научното название Aepyceros идва от старогръцки и означава високорог, заради рогата на мъжкия.

Открити са няколко изкопаеми вида, включително такъв от плиоцена. Най-старият фосил показва, че древните предци на импалата са били малко по-малки от съвременната форма, но иначе много подобни във всички аспекти на сегашните.

Това означава, че импалата се е приспособила много ефективно към средата си още от праисторически времена. Пестеливата природа на животното, разнообразието в диетата, положителната популация, защитата срещу кърлежи могат да играят роля за предотвратяване на големи промени в морфологията и поведението на вида и в бъдеще.

Как изглежда импалата?

Импалата е средно голяма стройна антилопа, подобна на газелата на Грант като строеж на тялото. Дължината на главата и тялото на животното е около 130 сантиметра. Мъжкият достига в рамото 75-92 сантиметра, докато женските са 70-85 сантиметра високи. Мъжките тежат от 53 до 76 килограма, а женските от 40 до 53 килограма.

Сексуалният диморфизъм се изразява в липсата на рога при женската и по-малкия размер. Рогата на мъжките са дълги и закривени в горната си част. Те имат форма на лира и са стройни и красиви. Дължината им варира от 45 до 92 сантиметра. Те са пъстри, с кръгло сечение и кухи в основата. Рогата предпазват черепа на мъжкия от увреждане. Те служат и в битките на мъжкаря за женски по време на размножителния период. Женските нямат рога, но имат два твърди закърнели костни израстъка в горната част на главата.

Лъскавата козина на импалата е двуцветна. Гърбът е червеникаво кафяв, а страните са жълтокафяви. Около очите има бели пръстени, брадичката и муцуната са леки. Ушите са импалата са дълги 17 сантиметра и накрая са черни. Черни ивици минават от задните части до предните крайници. Опашката е бяла и е дълга 30 сантиметра. Има плътна черна ивица по средата.

Импалата има ароматни жлези, покрити с черен косъм, които се намират на задните крайници. Женската им 4 млечни зърна. Подвидът чернолика импала е по-голяма и по-тъмна от обикновената. Меланизмът е отговорен за оцветяването в черно.

Отличителна черта на импалата е тъмната ивица от двете страни на носа, която минава покрай очите и изтънява на челото. Антилопата има специална зъбна подредба на предната долна челюст, наблюдавана при приматите, която служи и за премахване на паразити.

Разпространение на импалата

В саваната и лесостепите на Източна и Южна Африка импалата е често срещано животно. Тя обича откритите площи, където преобладават тревите и ниските храсти, с които това животно се храни. Близостта на водоемите също е от значение, тъй като се нуждае от вода в сухия африкански климат. В Ангола и Намибия се наблюдава един от подвидовете, но има много изследователи, които смятат животното за отделен вид.

Начин на живот на импалата

Особености на импала
Снимка: Jesper Marker/pixabay.com

Импалата е активна главно през деня, въпреки че спира през горещата част от деня по обяд. Животните се хранят и почиват през нощта. Живеят в социални групи, като се наблюдават три такива: териториални мъжки, на млади мъжки и женски групи.

Териториалните мъжки притежават територии, където могат да образуват хареми с женски. Териториите са обособени с урина и фекалии и се защитават срещу млади мъжки и натрапници.

Ергенските стада са по-малки, включват до 30 мъжки. Мъжките възрастни общуват с младите, но избягват други възрастни.

Женските групи варират от 6 до 100 екземпляра. Връзката между майката и малкото е слаба и се къса след отбиването. Младите изоставят стадата на майките си и се присъединяват към други групи. Женските нямат очевидни лидери.

Поведение на импалата

Социалното поведение на имаплата се влияе от климата и географията. Териториалното поведение при някои се проявява през няколко месеца, при други е съвсем минимално.

Импалата показва два характерни за нея скока. Единият е скок до 3 метра над растителност или дори над други импали и е дълъг до 10 метра. Те са бързи животни, могат за развиват скорост при бягане до 75 километра в час. Наричат ги атлетите на саваната.

Другият вид скокове представлява поредица от скокове, при които животното се приземява на предните си крака, движейки задните си и отскача отново Този тип подскоци може да прави в различни посоки, вероятно за да обърка хищниците.

Понякога импалата се прикрива в растителността, за да избегне хищниците. Най-изявената вокализация на животното е силният рев, който може да се чуе на разстояние до 2 километра. Импалите са сравнително заседнал тип животни. Могат да обитават териториите си в продължение на години.

Хранене на импалата

В храненето на импалата преобладава пашата, а диетата им включва плодове, шушулки от акация и сочна растителност в близост до водоизточници. През сухия сезон растителността като процент от диетата намалява, а през дъждовния заема почти 90 процента от храната.

Импалата избира меките и питателни треви и избягва високите тревисти растения. При хранене те застават, така че уязвимите членове на групата да са по-навътре в растителността и да бъдат пазени по-успешно.

Размножаване на импалата

Половата зрялост на мъжките настъпва на 1 година, но успешното чифтосване е едва след като навършат 4 години. Женските са полови зрели на 1.5 години. Размножителният сезон при импалата настъпва през дъждовния период, тоест края на май.

Мъжките се борят за доминиране, реват шумно и се гонят един друг. Те не се хранят и проверяват често урината на женската, за да разберат кога е готова за чифтосване.

След чифтосване мъжкия губи интерес към женската, а тя може да се чифтоса и с друг мъжки.

Бременността на женската трае 6-7 месеца. Раждането обикновено е по обяд, а женската се изолира от групата. Веднага след раждането малкото се прикрива и стои отделно през първите няколко седмици. След това се присъединява заедно с майка си към групата. Малките се кърмят от майката 4 до 6 месеца.

Статус на импалата

Импалата е класифицирана като незастрашен вид. Въпреки че няма опасност за оцеляване на обикновената импала, бракониерството и природните бедствия са оказали влияние върху популацията на вида чернолика импала и тя се води уязвим вид. Смята се, че видът наброява около 1000 екземпляра.

Импалата е важен вид плячка за няколко месоядни животни като гепарда, леопарда и лъва и затова е ценна брънка от хранителната верига в дивата природа.

Препоръчано

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати