Лаймската болест при кучетата е хронично инфекциозно и заразно заболяване. То се нарича още Лаймска борелиоза или просто Борелиоза.
Причина за болестта са бактерии, които много приличат на причинителя на сифилиса при хората. Те са от род Борелия. Състоянието може да протече както незабелязано, така и с проява на различни кожни проявления. Лаймската болест засяга очите, води до болки в мускулите, сърдечни проблеми, симптоми на менингит и хематурия при четириногите.
Освен кучето, към заболяването са предразположени още преживни животни като говеда и овце, различни видове гризачи, както и диви и домашни животни. При заразените кучета в повечето случаи състоянието протича без прояви.
Кучето, както и човекът, може да се зарази при ухапване от кърлеж или друго кръвосмучещо насекомо, което е били заразено при смучене на кръв от заразен с лаймска болест носител. Комарите, кръвосмучещите мухи и други жилещи насекоми са най-честите виновници за състоянието.
За да бъде доказано наличието на лаймска болест при кучето са нужни лабораторни, бактериологични и серологични изследвания. Във всяка ветеринарна клиника се предлагат бързи тестове, с които може да се диагностицира заболяването. Те следят както за наличието на Лаймска болест, така и на други опасни векторни заболявания.
Лечението на лаймската болест при кучето е дълго и налага прием на антибиотици. Ако се започне в първия или началото на втория стадий, шансът за пълно излекуване е по-голям. При вече настъпил трети стадий прогнозата невинаги е благоприятна. Лечението продължава между 10-28 дни.
Профилактиката също е особено важна. За да сведете до минимум опасността от заразяване, обезпаразитявайте външно любимеца си. Ако все пак животното е ухапано, паразитът трябва да се отстрани внимателно. Мястото се дезинфекцира и почиства, като може да се наложи и профилактично третиране с анибиотици след консултация с ветеринар.
Лаймската болест при кучетата съществува от много години, но в миналото често е бъркана с други кожни и вътрешни неразположения. С времето започва нейното по-мащабно проучване. Първото доказано природно огнище е било в Лима, Перу.
