Осата е насекомо, което се смята за вредно и може да причини вреди на хора, които са алергични към ухапвания на насекоми. Въпреки вредното си влияние осата е и полезна, тъй като унищожава много вредители по културните растения.
Осата е и сред тварите, които можете да срещнете в градината, парковете или гората наред с щурци, пеперуди, листни въшки, гъсеници, бръмбари, мравки, калинки. Разбира се, оси се срещат и в градска среда.
Произход на осата
Смята се, че осите са се появили преди около 60 милиона години. Съществуват няколко хиляди вида оси, които се различават както по размера си, така и по начина си на живот и по цвета си. Осите са разпространени почти по цялото земно кълбо, но никъде не са обичани, тъй като когато усетят опасност, хапят хора и се смятат за опасни насекоми. Осите винаги са оцветени ярко, за да предупреждават птиците, че са отровни, но това не спира пчелоядите да ги изяждат.
Как изглежда осата
Осата е дълга от 2 до 3.5 сантиметра, изключение правят гигантските оси, които стигат до над 4 сантиметра дължина. Осата има тяло, покрито с черни и жълти ивици. Осата има два чифта криле, но тъй като предните и задните криле са като залепени, насекомото изглежда така, все едно има само един чифт криле. Това насекомо има жило, което за разлика от жилото на пчелата, не пада, когато осата ухапе някого. Жило имат само женските оси, които хапят. Жилото служи на женските и за съхранение на яйцата.
Осата има две големи очи, които са разположени от двете страни на главата ѝ. Те са фасетни и за разлика от човешкото око позволяват да се гледа в няколко посоки едновременно. Освен тези очи, осата има още три очи, които се намират в горната част на главата ѝ и имат само по една зеница. На главата си осата има антени, които усещат всяко движение на въздуха. Освен това тези антени имат функцията на вкусови рецептори, затова осата ги топва в храната, която намери. Антените помагат на осата да премери правилно всяка килийка на гнездото при построяването му.
С какво се храни осата
Хранителните предпочитания на осата зависят от начина ѝ на живот и от стадиите ѝ на развитие. Ларвите на осата се хранят по начин, различен от този на възрастните екземпляри. Въпреки че изглежда, че осата се храни с всичко, тя живее благодарение на растителна храна, а ларвите се изхранват с протеини, осигурени от възрастните насекоми. Различният начин на хранене на ларвите и на възрастните екземпляри е ефективно еволюционно приспособление, което позволява избягването на конкуренция между два индивида от един и същи вид, които са на различен стадий на развитие.
Тъй като ларвите се хранят с това, което не е подходящо за възрастното насекомо, не може да се създаде ситуация, в която ларвите да загинат от глас заради ограничени хранителни ресурси. Основното, с което се хранят осите, са соковете на различни плодове. Те са хранителни и са достъпни, затова не изискват много енергия за набавянето им. Осите обичат сладки плодове като ягоди, грозде, малини, сливи.
Осите рядко се хранят с ябълки и круши, освен ако не са прекалено узрели, за да може насекомото да прегризе кората им лесно. Освен това Осите обичат мед, захар, конфитюри и сладка. Ларвите на осите са хищници и се хранят само с храна от животински произход. Затова възрастните насекоми ловят малки насекоми, сдъвкват ги и дават на ларвите протеиновата каша. Тази храна позволява на ларвите да растат бързо. Когато Осата намери месо, риба или друг хранителен остатък, тя откъсва парченца и ги носи на ларвите в гнездото, като по пътя към него дъвче храната.
Размножаване на осата
Осите са социални насекоми и водят групов начин на живот. През пролетта царицата избира удобно място и започва сама да строи гнездо и да слага яйцата в килийките. Яйцата на осите се получават абсолютно еднакви, тъй като се измерват от Осата с антените ѝ. След като сложи всяко яйце в килийка, тя го залепя, за да не падне. Докато тя строи нови килийки, от яйцата се излюпват ларви, които са гладни. Осата им носи парченца месо и риба, убити или намерени мъртви насекоми и ларви на други насекоми. Ларвите се превръщат в какавиди, от които се появяват на бял свят оси-работнички.
Те започват да изхранват ларвите и строят нови килийки, а царицата се заема само със снасянето на яйца. През втората половина на лятото царицата започва да снася яйца, от които се излюпват не само ларви на оси-работнички, но също така на мъжки и женски насекоми. В момента, в който се появят те, работничките спират със строежа на килийките. Мъжкарите оплождат женските, които напускат гнездото, за да направят свое собствено. През зимата женските се крият на топло местенце, за да оцелеят до пролетта, а цялото останалото семейство загива с настъпването на студовете.
Любопитни факти за осата
Според някои изследвания се смята, че медоносната Пчела е произлязла от осата. Според ентомолозите пчелите са се развили от една от разновидностите на осите, които са изхранвали потомството си не с животинска, а с растителна храна, с цветен прашец и с нектар. Така постепенно тези насекоми еволюирали и след като изгубили ловните си инстинкти, се сдобили с такива за събиране на нектар и за изхранване на ларвите.
Гнездата на осите са закачени на клоните на дърветата, под покривите на домовете на хората, а понякога са направени в хралупа на дърво или в дупка в земята. Гнездото се строи от хартия - осите дъвчат дървесина и я превръщат в хартия, която залепят с помощта на слюнка. Средно голямо гнездо на оси прилича по размер на футболна топка.
Някои видове оси изхранват ларвите, като закрепят яйце върху ларва на друго насекомо. След като ларвата на осата се излюпи от яйцето, тя започва да гризе другата ларва и по този начин има достатъчно храна за дълго време, която обикновено ѝ стига чак до момента, в който тя се превръща в какавида.
Осите нападат само когато чувстват, че са застрашени, затова не е добра идея да се ръкомаха, ако пред лицето ви лети оса. По-добре е да запазите спокойствие и да не мърдате, докато осата отлети, за да не ви ужили.
Вреди от осата
Хората, които са силно алергични към ухапвания на насекоми, могат да получат подуване и шок след ухапване от оса, а ако насекомите са повече, може да се стигне и до по-сериозни последствия.
