Зарибяване с балканска пъстърва е стартирало при реките Струма и Марица. Начинанието е дело на Югозападното горско предприятие в Благоевград и е част от политиката на ведомството за съхранение на биологичното разнообразие.
Във връзка с инициативата сто хиляди малки балкански пъстърви ще бъдат пуснати в планинските притоци на двете реки. Малките рибки се транспортират в чували с кислород и са придружени с ветеринарномедицински сертификат и документ за произход.
Зарибяването ще засегне държавните ловни стопанства Дикчан-Сатовча, Осогово и държавните горски стопанства при Елешница, Добринище, Гърмен, Невестино, Якоруда, Рибарица и Рилския манастир. Средствата за зарибяването с балканска пъстърва възлизат на петнадесет хиляди лева.
Балканската пъстърва е местен вид от семейство Пъстървови. В миналото тя се е срещала в Европа и Северна Азия. В края на деветнадесетото столетие е пренесена и в Северна Америка.
Рибата се отличава с кафеникаво до сиво обагряне и наличие на разноцветни петна от двете страни. По-голямата част от екземплярите достигат средна дължина от около четиридесет сантиметра. Разбира се има и далеч по-едри екземпляри.
През 1980 година Атанас Латев от Батак е имал късмета да улови гигантска балканска пъстърва в язовир Голям Беглик в Родопите. Огромната риба тежала повече от единадесет килограма и била дълга цели 97 сантиметра.
Две години по-късно размерите са и признати за рекордни по време на Световно ловно изложение в Пловдив. Още по-големи екземпляри са улавяни и в чужбина. Представители на вида, тежащи над осемнадесет килограма, са били хванати в река Манистий, Мичиган, САЩ.
Балканската пъстърва обитава чисти и студени води, които са богати на кислород. Тя е хищна риба и по тази причина в нейното меню присъстват предимно мухи, червеи и по-дребни рибки.
Балканската пъстърва е обект на спортен риболов и това донякъде е причина популацията ѝ да бъде застрашена от изчезване. Ето защо се предприемат мерки по нейното опазване.
