В своеобразен приют за кучета е превърнал дома си мъж от София. Станко Стефанов е приютил в жилището си над сто палета, за които се грижи неуморно.
Всеки човек си има мисия в живота. Някои хора помагат на сираци, други на животни. Аз се грижа за кучета. Съдба! Това споделя софиянецът, който от години събира стари и болни безпризорни кучета, пред БТВ.
Станко отглежда многобройните си домашни любимци в стара къща. Здравите той държи на двора, а болните са по стаите. Полага какви ли не грижи за тях и накрая като по чудо успява да ги изправи на крака. За да може да осигури лекарства и храна на палетата, той е продал апартамента си и цялото си останало имущество. Помагат му и средствата на благородни дарители.
В момента благородният софиянец живее при своите питомци, като се е отрекъл напълно от личен живот и всякакви удоволствия.
Нито можеш да поканиш гости, нито можеш да отидеш на гости, нито можеш да ги оставиш и да отидеш на почивка. Кой да ги нахрани? Кой да им изчисти? , коментира с усмивка Станко.
Мъжът разказва за първото куче, което прибира в дома си. Случило се в един мразовит зимен ден, когато преди работа отишъл да си купи закуска. Преди да влезе в търговския обект, видял на земята малко и скимтящо пале.
На излизане от магазина му дожаляло за дребосъка и го взел със себе си. Много скоро домът му се напълнил с кучета и Станко продал всичко, за да помага на четириногите, които са отритнати не само от собствениците си, но и от цялото общество.
В момента мъжът е останал само с къщата и хладилника, в който държи храната и лекарствата на животните. Липсата на охолен живот обаче ни най-малко не тревожи добряка и той нито за миг не съжалява за избора, който сам е направил.
Дори напротив - чувства се безкрайно доволен от положението си, тъй като вижда благодарността в кучешките очи. Обяснява, че най-щастлив е вечер, когато след множеството положени усилия през деня се чувства удовлетворен.
Да видите каква е радост, какво скачане, какво нещо! Искат да ме близнат всички, има уважение. Приемат ме за главатар, за водач на глутницата, с умиление разказва Станков за отношението на стоте си благодарни животинки.
