Далматинецът, известен още като далматин, е красиво куче, станало популярно заради анимацията на Дисни 101 далматинци. Бялата му козина, покрита с черни петна, го прави лесно разпознаваем.
История на далматинец
Историята на далматинците започва преди много хилядолетия. Това е една от най-древните породи кучета. Външно те много приличат на така нареченото пепелно куче, което е живяло преди повече от 5000 години. Статуетки с петнисти кучета, които приличат на съвременните далматинци, са намирани при разкопки на древногръцки и древноегипетски артефакти. За родина на далматинците се приема Средиземноморието и по-точно част от древна Югославия, известна като Далмация. Според една от версиите точно затова кучетата от тази порода се казват далматинци.
Според друга версия породата е кръстена на сръбския поет от XVI век Юри Далматин, който развъждал петнистите кучета. През вековете красивите кучета били наричани по различен начин - те били известни като далматински дог, а също така и като турско куче. Наричани са също така кучетата на гадателките и кучетата, които носят тъмнина и светлина. Вероятно това се е дължало на съчетанието от черен и бял цвят на козината им. През XVII век породата станала изключително популярна във Ватикана.
Век по-късно в Англия станало модерно да имаш куче от тази порода. Далматинците тичали до каретите на аристократи, откъдето се появил английският им прякор каретно куче. През 1961 година излязъл на екраните филмът 101 далматинци, което накарало хиляди хора по света да поискат куче от тази порода за домашен любимец. Фактът, че далматинците са много дружелюбни и никога не проявяват агресия, бързо ги е превърнал в една от най-популярните породи домашни кучета. Далматинците обожават деца и с удоволствие играят с тях.
Стандарт на далматинец
Първото описание на стандарта на породата далматинец е направено през 1878 година. През 1890 година този стандарт е бил официално утвърден. Мъжките далматинци достигат до 64 сантиметра височина и тежат до 35 килограма. Женските са по-фини, те тежат до 27 килограма и достигат до 60 сантиметра височина. Главата е удължена, муцуната е леко заострена. Далматинците с черни петна имат черен нос, далматинците с кафяви петна са с кафяв нос. Очите са кръгли, средни по размер, с умен жив поглед. При далматинците с черни петна очите са тъмнокафяви, при кучетата с кафяви петна очите са светлокафяви или кехлибарени.
Ушите са клепнали, със стесняващи се заоблени краища. Ушите на далматинеца трябва да са петнисти. Шията е с красива извивка, гръдният кош е добре развит. Опашката е дълга, стеснява се към края. Дори когато е в добро настроение, далматинецът никога не държи опашката си вдигната високо. Основният цвят на козината е чисто бял. Петната са черни или кафяви, по 2-3 сантиметра в диаметър и представляват неправилни кръгове и овали.
Петната трябва да са разположени на разстояние едно от друго. Ако петната са прекалено много и основният цвят не се вижда добре, такива кучета не се допускат до участие в изложби и рядко се използват за създаване на поколение. Някои далматинци имат петна с прасковен и дори с ярко жълт цвят. Това също се смята за отклонение от стандарта на породата. Има далматинци, при които освен черните петна след време се появяват и кафеникави или рижави петна. Такива кучета са голямо изключение и също не се допускат за развъждане и не участват в изложби на кучета.
Грижи за далматинец
Преди да вземете далматинец, трябва да сте наясно, че кучетата от тази порода имат нужда от физически натоварвания. Те имат нужда да са продължително време на въздух и да имат възможност да тичат. Далматинецът е много активно куче и има необходимост от всекидневно изразходване на енергията. Далматинецът е подходящ за хора с активен начин на живот. Това куче може да тича с часове, без да се измори изобщо и затова е добре да се прецени навреме дали на далматинеца може да бъде осигурена такава възможност. Далматинецът не е служебна порода, неговата функция е да е компаньон на хора. Това е една от препоръчваните породи за семейства с малки деца. Ако искате детето ви да може да разхожда спокойно кучето навън, се препоръчва да вземете женско куче от тази порода, тъй като те са по-кротки и не толкова динамични като мъжките.
Обучение на далматинец
Далматинците са много умни кучета, но обучението им трябва да започне още от влизането на кученцето в дома, за да има ефект. Ако далматинецът усети, че стопанинът му не е достатъчно настоятелен при изискването на изпълнението на командите, той няма да се съгласи да ги изпълнява. Колкото и да е добър далматинецът, той се опитва да се наложи като лидер. Не се допускат наказания при обучението на тази порода, тъй като чувствителните далматинци реагират много остро на подобно отношение и могат дори да откажат да се хранят. Смята се, че кучетата от тази порода не са достатъчно интелигентни, но това изобщо не е така - те са много умни и подлежат на обучение, просто то трябва да започне рано.
Хранене на далматинец
Далматинците се хранят със суха храна или консерви с висок процент протеини, тъй като кучетата от тази порода имат нужда от много енергия, за да могат да играят и да тичат с часове. Далматинците с удоволствие хапват и натурални продукти. Препоръчва се да храните далматинеца с пилешко, пуешко или телешко месо. Допустимо е да се дава на далматинеца агнешко месо. Киселото мляко и изварата се използват за допълване на менюто. Веднъж седмично на далматинеца може да се дава сварена обезкостена морска риба. Сварен ориз и елда допълват менюто на далматинеца. Кучетата от тази порода с удоволствие хапват зеле, моркови, тиквички, ябълки и други зеленчуци и плодове.
Препоръчва се веднъж на два-три дни да се добавя една чаена лъжичка олио към храната на далматинеца, за да се осигури необходимото ниво на мастни киселини в организма. Трябва да сте наясно, че ако храните кучето си с натурални продукти, трябва да включвате кости (без тръбни) и хрущяли, за да се поддържа доброто състояние на зъбите на животното. За далматинците се препоръчва следният микс от натурални продукти: 300 грама нарязано или смляно месо от пиле, агне или пуйка, което е било запържено на сух тиган и отцедено от мазнината, 1 чаша сварен ориз или елда, половин чаша сурови настъргани моркови, 1 чаена лъжичка олио или зехтин. Към менюто на далматинеца може да се добавят твърдо сварени яйца.
Заболявания на далматинец
Далматинците са склонни към образуване на камъни в бъбреците, тъй като организмът им произвежда прекалено голямо количество пикочна киселина. За да се избегне това, се дават специална храна. Някои кучета от тази порода се раждат с вродена глухота. Далматинците са склонни към различни видове алергии. Далматинците също така страдат от тазобедрена дисплазия, обръщане на клепачите, заболявания на кожата, глаукома и катаракта.
Любопитни факти за далматинец
Малко хора са наясно, че далматинците се раждат чисто бели. Петната се появяват на по-късен етап. Някои далматинци се раждат с черни уши - те не се допускат до участие в състезания и изложби. Същото важи и за далматинци с ярко сини очи. Интересен факт е, че далматинците се научават да правят много характерно само за тази порода изражение на муцуната си, което напомня усмивка, при която те са показали всичките си зъби.
Недостатъци на далматинец
Ако далматинецът не се натоварва физически, колкото му е необходимо, той може да откаже да изпълнява команди, да стане непослушен и да унищожава предмети от жилището. Далматинецът не е подходящ за охрана, тъй като е прекалено доверчив и дружелюбен. Далматинецът не проявява агресия към деца, но спрямо прекалено малките хлапета може да се прояви като твърде досаден, тъй като ще иска те да се включват в игрите му.
Далматинците с вродена глухота често стават жертви на инциденти, тъй като не могат да се ориентират добре. Такива кучета често порастват като много плашливи. Мъжките далматинци са склонни да проявяват агресия един към друг, затова не се препоръчва да се гледат по няколко мъжкари, освен ако не са израснали заедно от малки. Но и тогава съществува риск от проява на агресия.
Ако възнамерявате да си вземете кученце от тази порода, разгледайте тези обяви за далматинци.
