Нюфаундлендът е изключително красиво куче, което е известно като отличен плувец и спасител. Нюфаундлендът е една от най-разпространените служебни породи кучета.
История на нюфаундленд
От древни времена индианците в северно-източната част на Канада са отглеждали нюфаундленди. Европейците видели тези кучета за пръв път едва през XVI век. Тези едри животни били перфектни плувци и дълго можели да изкарат в ледено студена вода. Смята се, че прародителите на съвременните нюфаундленди са живеели на планетата преди 8 хиляди години. Индианците високо оценявали тези кучета, тъй като те имали лапи с ципи между пръстите, дебела опашка за смяна на посоката на движение и мощна шия, с която пренасяли товари през вода. След XVII век индианските нюфаундленди започнали да се кръстосват с някои европейски догове.
В края на XVIII век нюфаундлендите започнали да се внасят в Европа. В Англия селекционерите започнали да кръстосват нюфаундлендите от Канада с мастифи, големи пиринейски кучета и догове. Външният вид на нюфаундленда не се променил много. През 1860 година породата била представена за пръв път на изложение в Бирмингам. Уелският принц харесал новата порода и участвал със свое куче в изложението през 1864 година. То успяло да вземе първа награда. Стандартът на породата бил определен през 1886 година.
Стандарт на нюфаундленд
Нюфаундлендът е едро, но пропорционално куче. То е с едри кости и развити мускули. Мъжкарите достигат до 71 сантиметра височина и 67 килограма тегло, а женските са високи до 66 сантиметра и тежат до 54 килограма. Козината на нюфаундленда е гъста и права. Около главата тя образува нещо като грива. Козината е черна на цвят, но се срещат кафяви и червеникаво нюфаундленди, а също така сиви и шоколадови. Главата на нюфаундленд е масивна. Носът е черен. Ушите са клепнали, с триъгълна форма и заоблени краища. Очите на нюфаундленда са кръгли или овални, кафяви или черни на цвят. Гръдният кош е много добре развит. Опашката е дълга, права или с лека извивка, напомняща за сърп. Крайниците са мускулести, лапите са едри, с ципи между пръстите. Горната устна на нюфаундленда плътно покрива долната и виси над нея. Това позволява на кучетата от тази порода да дишат дори когато устата им е пълна с вода.
Грижи за нюфаундленд
Гъстата и сравнително дълга козина на нюфаундленда изисква всекидневно разресване. По време на смяната на козината си нюфаундлендът изисква ресане по няколко пъти на ден, защото в противен случай козината му се сплъстява. През есента и през пролетта кучетата от тази порода напълно сменят долния си слой козина, от което изглеждат, сякаш горният слой козина се е надула. Не се препоръчва нюфаундлендът да се къпе по-често от два-три пъти в годината.
Козината на кучетата от тази порода има специална смазка, която я прави водоустойчива. Препоръчва се при нужда да се използва сух шампоан, защото честото използване на шампоан може да увреди защитния слой на козината на нюфаундленда. Необходимо е редовно да се проверяват ушите и очите на нюфаундленда за инфекции. Нюфаундлендът има нужда от редовни дълги разходки, макар че предпочита да върви спокойно, вместо да тича. Тази порода е склонна към затлъстяване, затова трябва да се осигурят физически натоварвания за кучето. Нюфаундлендът обича игрите, но само докато е малък. Той предпочита пред всичко възможността да плува.
Нюфаундлендът не понася добре горещините и не се препоръчва да бъде извеждан в най-топлите часове, тъй като може да получи слънчев удар. Нюфаундлендът ще се чувства най-добре в къща с двор, но се приспособява и към живот в апартамент.
Обучение на нюфаундленд
Нюфаундлендът е изключително интелигентно куче и с лекота научава различни по трудност команди. Важно е да се поддържа постоянно нивото на постигнатите команди, и взависимост от темперамента на кучето да се преминава към по-сложни команди. Обучението на малкия нюфаундленд може да започне от двумесечна възраст. Тогава се набляга най-вече на команди за сядане и идване при стопанина. Още от ранна възраст малките нюфаундленди се учат да плуват, като при това се използват специални спасителни жилетки.
Хранене на нюфаундленд
Нюфаундлендът с удоволствие хапва както суха храна и консерви, така и натурални продукти. Тъй като храненето е много важно за периода на растеж на кучетата от тази едра порода, се препоръчва сухите и консервираните храни да са от висок клас. При хранене с натурални продукти се препоръчва менюто да се допълва с витамини и микроелементи. Нюфаундлендът се храни с телешко и пилешко месо, свинското не се препоръчва, тъй като е прекалено мазно за тази порода кучета. Нюфаундлендът е склонен към преяждане, така че не трябва да се прекалява с порциите. Препоръчително е да се храни два пъти дневно, за да се избягват заболявания на храносмилателната система.
Нюфаундлендът с удоволствие хапва млечни продукти - кисело мляко и извара. Не се препоръчва да се дава прясно мляко на нюфаундленда, тъй като то не може да се преработи от организма и води до стомашни проблеми. Нюфаундлендът може да се храни с термично обработени дреболийки, както и с хрущяли и кокали, с изключение на тръбните. Някои кучета от тази порода хапват плодове и зеленчуци. Добре е да се допълва менюто на нюфаундленда с твърдо сварени яйца. Не се препоръчва храненето на нюфаундленда с прекалено солена, пикантна, със сладка, тестена, прекалено гореща или ледена храна.
Заболявания на нюфаундленд
Нюфаундлендът е издържливо куче, но е склонно към преплитане на червата и подуване на стомаха. Тази порода също така страда понякога от тазобедрена дисплазия и проблеми с кръвоносните съдове. Нюфаундлендът страда понякога от катаракта или проблеми с клепачите. Понякога нюфаундлендите страдат от атопичен дерматит и от кардиомиопатия - болест на сърцето, която може да се окаже фатална. Нюфаундлендът е склонен към затлъстяване, което води до редица заболявания, свързани с наднорменото тегло.
Любопитни факти за нюфаундленд
Нюфаундлендът се чувства най-добре в компанията на други животни. Тези кучета често се сприятеляват с котки, които обикновено спят върху тях. Интересен факт е, че черно белите нюфаундленди били наричани ландзеери, в чест на художника Едуин Ландзеер, който рисувал само нюфаундленди с тази окраска. След време била обособена отделна порода, която била наречена ландзеер.
През 2006 година монетният двор на Нова Зеландия пуснал в обръщение сребърни монети с изображение на нюфаундленд.
Малцина знаят, че в оригинала на приказката "Питър Пан" кучето-бавачка Нана е нюфаундленд, макар в игралните и анимационните филми тази роля да е поета от санбернар. Нюфаундлендът се разбира много добре с деца и се грижи за тях, затова не е опасно да се оставят малки бебета в компанията на куче от тази порода.
Известният английски поет лорд Байрон е имал нюфаундленд на име Боцман, на когото посветил едно от стихотворенията си. Интересен факт е, че ако козината на нюфаундленда се среши в посока срещу растежа, след няколко минути тя сама ще възвърне първоначалния си вид.
Според легенда френският император Наполеон бил спасен от удавяне от куче от породата нюфаундленд. Кучетата от тази порода се обучават в цял свят, за да работят като спасители. Те не се страхуват да влязат и в най-студената река и са в състояние да плуват дълго време, без изобщо да се изморят. В някои държави нюфаундлендите са първи помощници на спасителите по обществените плажове.
По време на плуване нюфаундлендът не плува като останалите кучета, а движи лапите си в идеален синхрон, което му помага да покрива много големи разстояния. Най-големият нюфаундленд в света е бил дълъг 180 сантиметра и е тежал над 100 килограма.
Недостатъци на нюфаундленд
Нюфаундлендът е много спокойно и добро куче и дори не лае често. Но и то има един дефект - слюнчените му жлези работят прекалено усилено, което води до изобилно производство на слюнка. Някои хора не могат да си представят, че през няколко минути ще са принудени да бършат устата на любимеца си. Стопаните на нюфаундленди смятат, че това не е чак толкова голям дефект, при положение, че кучето е с перфектно поведение и никога не прави бели.
Ако желаете да си вземете кученце от тази порода, разгледайте тези обяви за нюфаундленд.
