Зад името Ландзеер се крие рядка порода едри кучета, която е близка до по-популярната и позната порода Нюфаундленд, като някои смятат даже първата като вариант на познатото куче, чак допреди 60 години, когато Международната киноложка федерация го обявява за самостоятелна порода.
В същото време у нас това рядко срещано животно се бърка с Българското овчарско куче и санбернар поради доста сходни белези. И за да бъде недоумението пълно - Ландзеер е порода кучета, кръстена на художник. Става въпрос за художника сър Едуин Ландсир, който рисувал картини с тези красиви животни и така ги направил популярни. Затова заслужено тези смели и жизнени представители на кучешкото семейство носят неговото име.
История на ландзеер
Преди 200 години европейските рибари, заселили се на остров Нюфаундленд, част от днешна Канада, забелязали тези едри черно-бели кучета. Нарекли ги кучетата от Новата земя.
Много бързо големите животни станали популярни сред рибарското съсловие, защото помагали в изтеглянето на рибарските мрежи и лодки на брега. Използвали ги и като водни спасители - те успешно вадели давещите се в ледените води хора.
Заради чудесния им външен вид и отличните им плувни умения, симпатичните гиганти достигнали до Англия с помощта на европейските заселници. Предполага се, че за първи път доста голяма бройка от тях са внесени през 1770 година.
Първите внесени екземпляри се различавали малко от съвременното куче. Те били по-високи и с по-дълги крака. Тези първи гости били с височина при холката над 110 сантиметра и в онези времена ги считали за най-високите кучета в света. Често новодошлите били кръстосвани с Нюфаундленда и така височината на кучето намаляла. Впечатляващият им външен вид и уменията им направили симпатичните гиганти обект на много произведения на изкуството.
В Англия кучето се радвало на все по-голяма популярност, като непрекъснато го кръстосвали с черния Нюфаундленд, тъй като ги считали за разновидности на една и също порода. Постепенно било установено, че освен цвета, двете кучета имат и много други съществени различия.
Сега битува разбирането, че първите истински представители на съвременната порода Ландзеер са от куче, родено в Холандия през 1893 година. Второто кучило е от Швейцария, появило се през 1902 година. От тях се появява възобновената порода в Европа.
Първата световна война се оказва пречка за развитието на породата, а след края на войната екземплярите, които оцеляват са твърде малко. Това е причината породата да остане рядка.
Често Ландзеер и Нюфаундленд се бъркат, но поставени едно до друго, кучетата показват значителни различия още в стойката. Ландзеерът е по-висок и строен, с различен цвят, структура и гъстота на косъма, различен череп и муцуна. Те са и по-активни и остават такива до дълбока старост.
Външен вид на породата ландзеер
Ландзеерът има излъчване на високо, мощно и отлично балансирано животно. В сравнение с близкия до него нюфаундленд, то е с по-издължени крайници и това се забелязва съвсем отчетливо при мъжките екземпляри.
Кучетата ландзеер се отличават с размерите си и стегнатото си и спортно тяло. Височината на холката при мъжките е 72-80 сантиметра, а теглото им е 59 до 68 килограма. Женските кучета са по-дребни. Височината при холката при тях е 67 до 72 сантиметра, а теглото им варира от 45 до 54 килограма. Прилича на нюфаундлед.
Тези размери представят едно елегантно, хармонично, ловко и в същото време жилаво и силно куче.
Главата на кучето е леко издължена и има добре изразен стоп.
Носната гъба и очите трябва да бъдат тъмни на цвят.
Ушите са високо поставени и висят отстрани на лицето.
Кучето има добре оформена и силна мускулатура на гърба, шията и краката.
Опашката си носи надолу.
Козината на ландзеер е дълга, гъста, права и водоустойчива. На допир е мека. Основният цвят на козината му е бял, но изпъстрен с черни петна по тялото. По стандарта шията, гърдите и опашката трябва да бъдат бели.. Главата трябва да бъде черна с бяла муцуна и симетрична бяла черта между очите.
Характер на ландзеер
Това голямо куче притежава изключителен темперамент. Зад гигантския вид се крие животно с добронамерен, благороден характер, смело и много интелигентно. Тъй като по характер Характер на ландзеер е спокойно, внимателно, лоялно и надеждно куче и много мил и приятен характер, ленздеер е подходящо семейно куче.
Едрото куче е изпълнено с достойнство и търпение и винаги е миролюбиво настроено и отдадено на стопанина си. Разбира се отлично с малчугани. Обича да играе с тях и е много внимателно.
Тази порода е силно привързана към дома. В природата му е заложено да следва, да обича и да служи на своя стопанин и да бъде безрезервно отдадено на семейството. То страда, когато бъде оставено само, затова не е подходящ избор за хора, които пътуват често и отсъстват дълго.
Миролюбивият характер на ландзеер е съчетан с висока интелигентност и той преценява сам кога е необходимо да действа, за да защити своите хора. Тъй като е предпазливо по природа животно, то застава между натрапника и своя стопанин, но не ръмжи, нито лае заплашително.
Кучето разпознава добре опасните ситуации и действа при нужда. Всички околни, които имат добри намерения, получават от него приятелско и благосклонно отношение. Само някои мъжки са склонни към агресия към други мъжкари, особено при не добре обучено куче. Тези животни са много социални по темперамент.
Обучение и възпитание на ландзеер
Кучето от тази порода е със силен интелект, устойчива нервна система и желание да служи на своя стопанин. То следва неотклонно своя човек и се стреми винаги да бъде плътно до него. Възпитанието и обучението не изискват човек със специални умения и може да се извърши и от напълно неопитен стопанин.
Трябва да се има предвид, че кучето е много чувствително към тона на гласа на стопанина си. Спокойният, твърд и уверен глас му действат балансиращо. Податливо на обучение, това куче ще зарадва своя стопанин с постоянни резултати и непрекъснат напредък. Трябва да се има предвид, че тези кучета са тежки и се движат по-бавно. Подходящи са за хора с по-спокоен темперамент.
Грижи за ландзеер
Кучето от тази порода обича да прекарва времето си на открито. То обаче обича човешката компания. Обича също и водата, плува добре и е много бързо и солно във вода. Породата се използва като спасител на давещи се хора.
Любовта към водата се проявява и по друг начин. Кучето пие много вода, обича да се мокри и когато е кутре, често се опитва да се побере в купичката си с вода.
Малките кутрета изискват често хранене, но порасналото куче се храни колкото голдън ретривър.
Ландзеер може да се отглеждат в апартамент, стига да им се осигури необходимото място, защото става въпрос за доста едро животно, което се нуждае от повече пространство.
Необходими са им също така разходки и тренировки, тъй като у дома са неактивни и прекарват повечето време в сън.
Чувствителни са към топлина и затова трябва да им се осигури сянка и много студено вода за пиене в горещите дни. Те предпочитат по-хладното време. Козината на кучето се нуждае от често сресване, за да не сплъстява, но иначе са непретенциозни и не изискват особена поддръжка.
Заболявания при ландзеер
Тези кучета са с добро общо здравословно състояние, но могат да бъдат засегнати от дисплазия. Затова правилното отглеждане на кучето е важно. Малките кученца се отличават много интензивен растеж. Затова храненето и движението са от изключителна важност при израстването. Ако кутрето надебелее прекомерно, натоварването върху ставите ще стане голямо и опасността от проблеми нараства значително.
Зрялата възраст на породата се достига на 26 месеца, а продължителността на живота при ландзеер е 10-12 години.
