Персийският стерлинг е подвид на екзотичната котка, която е създадена по изкуствен начин от американски селекционери през шестдесетте години на миналия век. Персийският стерлинг се различава от останалите екзотични котки с цвета на козината си, който е сребрист.
История на персийски стерлинг
Селекционерите в САЩ започнали работата по създаване на нова порода котки след средата на миналия век, и за целта стартирали дълъг процес на кръстосване на персийски котки с американски късокосмести котки. Първоначалната идея била да се създадат дългокосмести котки с едра костна система. От персийските котки, прадназначени за кръстосване с американските късокосмести, първоначално били избирани само такива със сребриста козина. Това довело до невероятно ефектни резултати - на бял свят се появили котета, които имали муцунката на персийските котки, но козината им била по-къса и гъста и на пипане приличала на плюшена. Тя правела впечатление с невероятната си гъстота и копринена мекота.
През 1966 година известната по онова време американска селекционерка Джейн Мартинк предложила новата порода да се казва Стерлинг. Нейното предложение било внесено за одобрение от Световната Асоциация на любителите на котки. Името Стерлинг произхожда от английската дума за сребрист. След дълго обсъждане обаче името на новата порода било сменено и било избрано името екзотична котка. Екзотичните котки със сребриста козина обаче са много популярни до ден днешен в Англия и са известни като персийски стерлинг. За да се поддържа сребристата козина на персийския стерлинг през годините, са правени кръстоски с британска синя котка. Персийският стерлинг се смята за аристократичен представител на котките и е предпочитан от истинските ценители на изисканите породи котки. През 80-те години на миналия век била внесена забрана за кръстосване на персийския стерлинг с други породи котки.
Стандарт на персийски стерлинг
За човек, който не разпознава породите котки добре, персийският стерлинг прилича на късокосместа персийка със сребърна козина. Женската на персийския стерлинг тежи от 3 до 6 килограма, а мъжкарят е 5-6 килограма. Цветът на гъстата му козина е това, което го отличава от останалите екзотични котки. Той е от светло кремав до тъмно сребрист, като по гърба на котката винаги има потъмняване на основния цвят на козината.
Под козината има къс слой по-плътна козина, която предпазва персийския стерлинг от промените на времето. Цветът на очите на персийския стерлинг е жълтеникав, но може да е и ярко зелен. Персийският стерлинг изглежда набит, но има добре развита мускулатура. Лапите му са едри и кръгли. Гръдният кош е голям, както и главата. Нослето е сплескано или леко вирнато, което е характерно за персийските котки. То е розово-червеникаво на цвят. Ушите на персийския стерлинг са сравнително малки, а връхчетата им са заоблени, като са насочени напред и съвсем леко надолу.
Грижи за персийски стерлинг
Гъстата козина на персийския стерлинг трябва да се сресва веднъж седмично, за да не се сплъстява. Въпреки че е с къса козина, ако не сресвате персийския стерлинг, тя се заплита на малки възелчета, които е невъзможно да бъдат разресани и се налага да бъдат отрязани. Това се отразя негативно върху външния вид на красивата котка. Редовно трябва да преглеждате ушите на персийския стерлинг, тъй като са податливи на инфекции, и всеки ден да избърсвате петната от сълзене на очите. Ако не го правите, около очите на котката ще се появят грозни тъмни петна, приличащи на петна от кръв.
Персийският стерлинг трябва да спи на място, което не е изложено на течение. Можете да къпете персийския стерлинг три-четири пъти в годината, като се налага да го сушите много продължително. Причината е в това, че долният слой на козината на персийския стерлинг е много гъст и пречи на бързото изсъхване на котката. Затова се препоръчва да се използва сешоар, особено в студените дни. Персийският стерлинг трябва да се пази от настинки. Персийският стерлинг има нужда да му се обръща постоянно внимание.
Той може с часове да седи в скута на стопанина си, но не се обижда и ако не му се разрешава това. В такива случаи персийският стерлинг сяда или ляга до стопанина си и очаква с нетърпение да бъде прегърнат или погален. Персийският стерлинг обича да играе с малки котешки играчки, но все пак трябва да бъдат съобразени с това, че може да бъдат погълнати от котката, ако са прекалено малки или чупливи. Персийският стерлинг с удоволствие ще играе с топки.
Обучение на персийски стерлинг
Персийският стерлинг е много кротка и интелигентна котка. Тя лесно разбира какво се иска от нея и какво не ѝ е позволено да прави в дома, в който живее. Ако не искате персийският стерлинг да се настани в леглото ви, добре е да му покажете неговото място още когато е малко котенце. Персийският стерлинг може да бъде обучен да изпълнява елементарни команди, които са свързани предимно с ежедневието му в дома ви.
Хранене на персийски стерлинг
Препоръчва се да храните персийския стерлинг три пъти на ден, за да бъдат избегнати евентуални проблеми с храносмилателната му система. Ако сте решили да храните персийския стерлинг със сухи котешки храни или с консерви за котки, е добре да се ориентирате към висококачествена продукция. Тя ще достави на персийския стерлинг всички необходими вещества, за да се развива любимецът ви добре и да изглежда перфектно. Можете да храните персийския стерлинг с натурални продукти. В такъв случай в менюто му е добре да има пилешко и телешко месо, което е било термично обработено, както и дреболийки, за препоръчване сварени. Персийският стерлинг с удоволствие хапва кисело мляко, нискомаслена сметана, извара, твърдо сварени яйца. Персийският стерлинг понякога хапва и зеленчуци.
Заболявания на персийски стерлинг
Тъй като персийският стерлинг има нос, който е наследен от персийските котки, това води до затруднено дишане при някои екземпляри. Поради стеснения слъзен канал, характерен за персийските котки, от очите на персийския стерлинг постоянно текат сълзи. Това често води до различни по вид очни инфекции. Персийският стерлинг генетично е предразположен към котешки болести на отделителната система. Както всички персийски котки, и персийският стерлинг е предразположен към кардиомиопатия. Това е болест на сърцето, смятана за една от основните причини за фатален край при персийските котки. Персийският стерлинг може да страда от прогресивна атрофия на ретината, както и от различни кожни заболявания.
Любопитни факти за персийски стерлинг
По времето, когато се е създавала породата персийски стерлинг, повечето собственици на американски развъдници за котки са отказали категорично да участват в създаването на новия вид мъркащи създания. В експеримента се съгласили да участват само собствениците на два развъдника, а след като котенцата се превърнали в истински хит, се включили и останалите собственици на развъдници за котки.
Недостатъци на персийски стерлинг
Тъй като персийският стерлинг е склонен към доминиране, той ще се опита да се настани в спалнята ви и най-вероятно ще успее да ви убеди да го оставите да спи в леглото ви. Сред недостатъците на персийския стерлинг е неговата зависимост от стопанина му. Персийският стерлинг е в състояние да следва стопанина си навсякъде. Той е привързано коте. При смяна на мястото на живеене или на стопанина си персийският стерлинг може да изпадне в депресия и може с дни да лежи, без да се движи и дори да откаже да се храни. Някои стопани на персийски стерлинг трудно понасят факта, че тези котки издава от време на врем доста неприятни звуци, предизвикани от проблеми с дишането.
Персийският стерлинг често хърка много силно, докато спи, което дори може да попречи на съня на стопаните му. Това може да бъде избегнато, ако персийският стерлинг спи сам в отделно помещение, но със сигурност котката ще се ядоса и дори може да започне да прави пакости. Персийският стерлинг е голям чистофайник. Ако котешката му тоалетна не е почистена както трябва, е напълно възможно той да избере като алтернатива саксия със стайно растение или дори някой рафт от библиотеката ви.
