Американският кокер-шпаньол е куче, което е дружелюбно и винаги кара стопанина си да е в добро настроение. Това е прекрасен компаньон и добър приятел, винаги готов за общуване и игра. Американският кокер-шпаньол е подходящ и за стопани, които нямат опит в отглеждането на кучета. Миловидните представители на тази порода се разбират добре с други домашни животни, в това число и котки. Това са кучета, които се разбират прекрасно с деца, затова са подходящи за големи семейства.
История на американски кокер-шпаньол
Различни видове шпаньоли са се появили в Америка още преди възникването на Съединените Американски Щати. Американският кокер-шпаньол произлиза от английския кокер-шпаньол. Но развъждането на кокери в Англия и САЩ е протичало под ръководството на различни критерии, затова между американските и английските кокер-шпаньоли има съществени разлики. Развъждането на американски кокер-шпаньоли е било широко разпространено в Америка през XVIII век, но тази порода е била представена на изложба едва през 1883 година.
Красивият му външен вид и ловджийският му инстинкт веднага привлекли вниманието на ценителите и кучетата от тази порода станали популярни в много държави. До 1915 година все още се е практикувало кръстосване между английски и американски кокер-шпаньоли. През 1935 година в САЩ клубът на английските кокер-шпаньоли окончателно е излязъл от рамките на клуба на американските кокер-шпаньоли. Тогава е настъпило окончателното разделяне на тези две породи. Въпреки че първоначално са се ценяли ловджийските качества на американския кокер-шпаньол, който е бил чудесен помощник при лов на птици и дребен дивеч, постепенно той се е превърнал в предпочитан домашен любимец.
Стандарт на американски кокер-шпаньол
Американският кокер-шпаньол е дребно на ръст куче с добре развита мускулатура, бързо и издържливо. Американският кокер-шпаньол се нарежда сред най-дребните представители на ловджийските кучета. Женските американски кокер-шпаньоли достигат до 36 сантиметра, а мъжките – до 39 сантиметра. Теглото на американския кокер-шпаньол варира от 8 до 15 килограма. Главата им е куполообразна със силно изразени дъги на веждите. Муцуната е широка, като дължината ѝ е равна на половината дължина на главата.
Челюстите на американския кокер-шпаньол са мощни. Горната устна е доста дълга и покрива долната челюст. Цветът на устните на американския кокер-шпаньол е същия като цвета на очертанието на очите им. Тя, от своя страна, съответства на цвета на носа на кучето. Носът на черните кучета е черен, при по-светлите кучета може да е черен или кафяв. Очите са големи и кръгли, клепачите са бадемовидни. Очите са тъмнокафяви на цвят. Ушите са разположени ниско и висят, плътно са прилепнали към главата. Ако се опъне ухото, краят му трябва да стигне до крайчеца на носа на кучето.
Шията на американския кокер-шпаньол е мускулеста и е леко извита там, където се слива с главата. Гърбът е с ясно изразени мускули. Гръдният кош е добре развит. Крайниците са със силни мускули, които позволяват на кучето да тича бързо. Лапите на кучето са големи и кръгли, с козина между пръстите и тъмни нокти. Опашката е разположена високо и обикновено се намира малко над линията на гръбнака. Допуска се купирането на опашката до половината от дължината ѝ. Козината на американския кокер-шпаньол е копринена на допир, блестяща и може да е права или на леки вълни. Гърдите, ушите, коремът и крайниците са с дълга козина, козината на главата е къса. Козината е едноцветна – черна или различни нюанси от светло кремав до тъмно червен, двуцветна – черно-сивкава или черно бяла, смесена – от няколко цвята. Допустими са белите петна на гърдите и гърлото, на други места се смятат за отклонение от стандарта.
Грижи за американски кокер-шпаньол
Американският кокер-шпаньол има нужда от сериозни грижи за външния му вид. Дългата му копринена козина лесно се сплита и се сплъстява, затова трябва да разресвате козината на любимеца си всеки ден. Представителите на тази порода могат да бъдат къпани често и те като цяло харесват много контакта с водата. Очите и ушите на американския кокер-шпаньол имат нужда от специални грижи. Очите на кучето трябва да се почистват с влажно памучно тампонче, за да се предпазят от инфекции.
Добре е да наблюдавате ушите на любимеца си, тъй като е възможно да се развият инфекции. Когато се храни, е добре да връзвате ушите на кокер-шпаньола ви или да използвате тесни купички за кучешка храна, за да не влизат ушите на кучето в тях. Препоръчва се редовно да режете ноктите и да чистите зъбите на американски кокер-шпаньол. Американският кокер-шпаньол е много активно куче, особено в младите си години. Затова има нужда от всекидневни продължителни разходки. Кучетата от тази порода с радост участват в различни видове игри.
Обучение на американски кокер-шпаньол
Американският кокер-шпаньол е куче със силно изразено чувство за собствено достойнство. Той се поддава лесно на обучение, но не понася да му се повишава тон, тогава може да откаже да изпълнява команди. То приема изпълняването на команди като игра и очаква поощрение, обикновено във вид на лакомство или на похвала. Американският кокер-шпаньол с радост ще се научи да ви носи пантофите и ще превърне тази игра в истински ритуал, който ще му помага да изразходва интелектуалната му и физическа енергия.
Хранене на американски кокер-шпаньол
Американският кокер-шпаньол е склонен към преяждане, затова трябва да внимавате колко храна му давате. Ако предпочитате да го храните с гранули, спазвайте грамажа, който е посочен от производителя за тази порода. Не е добре любимецът ви да напълнее, защото това е вредно за него. Ако предпочитате да храните кокера си с натурални продукти, препоръчва се 80 на сто от тях да му осигуряват белтъчини. Кокерът се храни с телешко месо, моркови, извара, варена морска риба, сухари от черен хляб. Допустимо е веднъж месечно да се дават стафиди и съвсем малко мед на американския кокер-шпаньол.
Заболявания на американски кокер-шпаньол
Американският кокер-шпаньол е предразположен към някои кучешки заболявания. Сред тях са болестите на отделителната система, атопичен дерматит, хранителни алергии, кучешка тазобедрена дисплазия, заболявания на ушите и епилепсия. Американските кокер-шпаньоли понякога страдат от болести на очите – катаракта, глаукома, прогресивна дегенерация на ретината и атрофия на роговицата. Тази порода е склонна към образуване на зъбен камък, затова е важно редовно да почиствате зъбите на любимеца си.
Любопитни факти за американски кокер-шпаньол
Американският кокер-шпаньол има много добре развито обоняние. Затова представителите на тази порода често се използват на митниците за търсене на забранени вещества. При обучението им за търсачи на наркотици задачата да открият забраненото вещество се усложнява, като се използват силно ароматни вещества като бензин. Въпреки това обаче носът на дребните кучета е толкова чувствителен, че те веднага разпознават мястото, където се крият наркотиците.
Недостатъци на американски кокер-шпаньол
Сред недостатъците на американския кокер-шпаньол е това, че тази порода трудно се справя със самотата. Той може да издържа да стои сам, но не за дълго, и започва да лае продължително, ако се чувства самотен. Ако нямате достатъчно свободно време, по-добре е да помислите, преди да вземете вкъщи американски кокер-шпаньол, тъй като той има нужда от доста внимание, което може да се стори досадно на някои собственици на кучета.
Ако и вие искате такова интересно куче, вижте тези обяви и цени за кокер шпаньоли.
