Освен че са пукхави, сладки и много обичливи, котките са и много социални същества, противно на мнението, че са независими и самодостатъчни.
Специалистите твърдят, че писаните имат самочувствие, подобно на хората, общуват не само с нас, но и помежду си и ако научим как те си взаимодействат, по-лесно ще бъде и ние да комуникираме с тях.
Как котките комуникират помежду си
Мъркащите представители на семейство котки в нашите домове използват много начини, за да покажат настроението си, да реагират на случващото се около тях. С изражение на лицето, с поведението и движенията на тялото си, те казват какво мислят за дадена ситуация.
Изследванията с тях показват, че съществуват около 50 движения на главата, опашката и ушите, които съставляват жестомимичния котешки език.
Хората са виждали как техните питомци реагират, когато немие присъствие ги напряга. Те извиват гръбнака си и козината им настръхва. Това е знак към друга котка или животно, че е навлязло в чужда територия. По този начин котката се опитва да изглежда внушително пред потенциалния съперник за мястото, което счита за свое.
Смята се, че котките притежават способност да комуникират телепатично, но това все още не е доказано. Повод за такива предположения дават периодичните събирания на голям брой котки на едно място
Друг начин за комуникация при котките е чрез допир. Това е тяхна нужда, която задоволяват. Допират нослетата си, седят прилепени една до друга, показват грижа и така създават връзка и възможност за комуникация. По този грижовен начин котките докосват и своите стопани.
Всяка котка притежава индивидуален глас, който я отличава от другите и с него общува с други представители на нейния вид и с роднини.
Докато разговаря, котката е в състояние да произведе около 40 различни звука, а прословутото мяукане се проявява в 19 варианта. Когато е заета да дебне птичка, писаната издава звук, подобен на чуруликане и се предполага, че така примамва плячката и успокоява бдителността на жертвата си.
Котките и комуникацията им с хората
Хората отглеждат котки много по-отдавна, отколкото отглеждат кучета. Кучетата са наши спътници от 100 хиляди години, а котките от 5 хилядолетия. Въпреки съжителството с човешкия род, котките все още са твърде близо до дивите си роднини.
Те са запазили поведението си на независими ловци, но съприкосновението с човека ги е принудило да търсят път за комуникация със своите стопани. Езикът на тялото на котките и вокализацията са станали по-съвършени, за да ни кажат това, което си говорят и помежду си. Наш дълг е да се опитаме да ги разберем правилно.
