Акваристиката е невероятно занимателно и интересно хоби, затова развъдчиците на аквариумни рибки предоставят все по-широки възможности за обогатяване на аквариума с разнообразни видове.
Един от най-интересните е рибката кои, която е декоративна разновидност на домашния шаран. Ето и най-важното за нея, което може да заинтересува любителите.
Произход на рибките кои
Наименованието на рибките кои идва от японски и буквално означава брокатен шаран. Наричат ги също японски шарани. Рибата е цветна разновидност на обикновения шаран и започва да се отглежда заради цветовете си пред 1820 година в Ниигата, Япония. Има над 20 различни разновидности рибки кои, отличаващи се най-вече по цвета си - бели, черни, червени, жълти, сини, кремави. Срещат се също метални нюанси, златни и сребристо бели. Цветовите възможности при тях са буквално неограничени поради спецификите на отглеждането им.
Развъждането на рибки кои започнало през Средните векове в Япония и процъфтяло по две причини- обичаят да се отглеждат кои за спешна храна през зимата и съществуването на много оризови полета в планините, където се отглеждали кои в терасовидни езера близо до терасовидни оризища. В последствие отглеждането на кои станало хоби на фермерите и започнала търговия с тях.
Така се появили различни цветови вариации, между тях дори трицветен шаран, който спада към скъпите видове кои. Дори по-опитните рибовъди обаче не можели да произведат най-интересните екземпляри, а чакали това да се случи по естествен начин.
Постепенно хобито да се отглеждат тези необикновени шарани добило огромна популярност и кои започнали да печелят медали от различни изложения, рибки от този вид били подарени дори на императорския престолонаследник.
Хобито да се отглеждат кои се разпространявало по цял свят, рибки от вида днес се продават за домашните аквариуми и отглеждането им се е превърнало в социално хоби.
Кои са група от породи риби, произведени чрез изкуствена селекция предимно от черен шаран, наречен ногои, което буквално значи див шаран, или магои, което буквално се превежда като истински шаран, обитаващ езера и реки в Япония.
Черният шаран се отнася до евразийския шаран, за който се смяташе, че е въведен в Япония от Евразия в праисторически времена.
В страната обаче има най-малко два вида шарани - местен и въведеният от Евразия.
Смята се, че кои, или на латински Ciprinus haematopterusсе, се отнася до амурския шаран от евразийски произход, наричан традиционно шаран от провинция Ямато.
Рибата е известна с превъзходния си вкус. След като е пусната в езерата и реките, тази риба причинява генетично замърсяване на местния шаран, затова съвременните кои са предимно от вида амурски шаран, но носят някои гени на местния японски шаран.
Обширната хибридизация между популациите води до объркване в разграничението между обикновения шаран и неговите роднини. Всички нови сортове обаче се отнасят към вида амурски шаран, но с различни цветови вариации. Нови сортове продължават да се разработват активно дори и днес.
Хранене на рибките кои
Рибките кои живеят и се хранят както в естествена среда, така и като аквариумен вид. В естествени условия те са всеяден вид, който се радва на голяма разнообразие от храна. Менюто на коите включва дори грах, марули и диня.
Храната за рибките кои в плен трябва да бъде както разнообразна, така и да може да плува, за да ги насърчава да излизат на повърхността.
Иначе коите са дънни риби и устата им е адаптирана да се хранят на дъното. Производителите на храни за домашни рибки правят комбинирана храна за тях, както плуваща, така и за дъното.
Кои разпознават хората, които ги хранят, и се събират около тях по време на хранене. Могат да бъдат обучени да приемат храна и от човешка ръка. В плен най-често са хранени с гранулирана храна за рибки кои, която се намира в търговската мрежа.
През зимата тяхната храносмилателна система се забавя много, почти до спиране и те ядат съвсем малко, не повече от хапка водорасли от дъното.
Не се препоръчва тези рибки да се хранят, когато температурата падне под 10 градуса. Апетитът им се връща напролет, когато водата се затопли.
Съобщава се, че тези рибки са изключително дълголетни, рибките кои живеят 25 до 35 години.
Заболявания при рибките кои
Тези водни обитатели са много издръжливи. С подходящата грижа устояват на паразитите, засягащи по-чувствителните тропически видове.
Редовната смяна на водата ги предпазва от стрес и намалява опасността от заболявания при рибките кои.
Най-опасни за тях са херпесният вирус и вирусът карпио, който причинява пролетна виремия на шарана. Не е известно лечение на тези две заболявания при рибките, затова се прилага ваксина, която се инжектира в рибите, но Израел е единствената страна в света, която прави такава ваксинация.
Мерките за дезинфекция и бързо откриване на заразата са стъпките, предприети на други места.
Развъждане на рибките кои
Когато са в естествената си среда, коите хвърлят хайвера, с който се размножават, през пролетта и лятото.
През размножителния сезон на рибките кои мъжкият започва да следва женската, като плува зад нея и я побутва. Щом женската пусне хайвера, той пада на дъното и остава там. Лепкава външна обвивка помага хайверът да се задържи на място и да не плува наоколо. После той се опложда от мъжки кои.
Яйцата на една женска могат да бъдат оплодени от един или повече мъжки. Отглеждането на малките рибки кои е трудна работа, когато се прави в плен.
Тези малки, които биват пуснати в дивата природа, бързо връщат естествения си цвят на амурски шаран за няколко поколения, а селектираните видове развиват различни цветове, в резултат на стопанисването на кои от рибовъдите.
Поведение на рибките кои
Тези рибки са национален символ на Япония. Смята се, че тази риба има мощна и енергична жизнена сила, която демонстрира чрез способността си да плува срещу течението и дори да плува нагоре по течението на реките. Ето защо кои са символ на късмет, успех, дълголетие, смелост, амбиция и постоянство. Често се среща като символ в китайската култура и направлението фън шуй. Затова опазването и развитието им са приоритет в източните страни.
Коите са дружелюбни риби, живеят в мир с други видове в плен, учат се заедно и се чувстват добре в заобикалящата ги среда.
Те предпочитат води с неутрално или леко алкално рН и температура в диапазона от 10-24 градуса. Максималният размер на рибките кои, до който може да достигнат, е 120 сантиметра. Има дребни, средни и големи екземпляри.
Коите обаче често разбъркват утайката на дъното на аквариума и особено на езерото, когато са в естествена среда. Така те силно размътват водата и причиняват по-голямо замърсяване. В някои райони се счетат за инвазивен вид и вредител, тъй като намаляват изобилието от водна растителност и развалят водните пътища, правят водата неподходяща за плуване и риене от добитъка.
Цветните видове са силно застрашени в естествена среда, защото лесно се забелязват и стават жертва на хранещите се с риба птици, но популацията им е стабилна, поради това, че често се пускат екземпляри в естествената им среда, както и на тяхната устойчивост.
