Повечето днешни ловни породи кучета, ловуващи с нюх, наричани още гончета, имат за свой прародител порода, развита в манастира Сент Хуберт на Ардените. Тези кучета днес се наричат блъдхаунд, защото следват кървава следа.
Става въпрос за едри и мощни животни с невероятен ловен хъс. Те изглеждат плашещо, много са упорити и са използвани за преследване, но неочаквано се оказват отлични домашни любимци. Характерът на това животно е невероятен микс от разнородни качества, които трябва да бъдат представени.
Блъдхаундът е куче за преследване, което може да следва дирята на човека на километри. Четириногото е активно още от кутре и ако мъникът бъде оставен без надзор, ще дъвче всичко наред. Заради неговото неспирно движение е добре да се отглежда в ограден двор, защото ще следва силното си обоняние, където и да го отведе. Спаря се и добре с копаенето на дупки, откъдето да се измъкне.
В общуването с хората това силно животно е свръх деликатно. Разбира се с децата и затова е подходящо за домашен питомец. Добрата дума веднага го укротява, но на грубости не реагира. Блъдхаундът обича храната и лакомствата и това е начин да бъде обучаван. За да добие добри навици, кучето трябва да бъде държано на каишка, докато трае социализацията навън.
Докато е било кръвоследник, това гонче е развило качества като смелост, упоритост, твърдост, които са го направили работещо куче в полицията, макар да е основно ловно животно.
Блъдхаундът не е много бързо животно, но това се компенсира от смелостта и упоритостта му в преследването, а неговата решителност и увереност в себе си го правят ценно за човека. Учудваща е мъдростта и послушанието на бълдхаунда. Тъй като е любвеобилен, търпелив, внимателен и спокоен, може да бъде оставян с децата.
Макар да не е агресивно, това куче е недоверчиво към непознати, затова може да му се повери и охраната на дома. Не бива обаче стопаните да се отнасят грубо с него, защото може да го превърнат в опасно животно. Враждебно настроеният блъдхаунд може да нарани сериозно човек.
