Една птица първа известява за идването на пролетта с призива си, но и първа отлита на юг, защото според поверията тя държа ключа за Ирия - митична топла южна страна, където изкарват зимата пиците и змиите, а също и душите на мъртвите. Тази чудна птица е кукувицата.
Тя е повече известна с друго свое качество, което е станало направо нарицателно. Кукувицата снася яйцата си в гнездата на малки пойни птички, като преди това изхвърля чуждо яйце, за да направи място за своето. Същото правят и малките кукувичета, щом се излюпят. Те избутват от гнездата пилетата на приемните си родители или яйцата им или лишават малките на пойните птички от храна.
В поверията на някои народи гласът на кукувицата е символ на страдание, нещастие и копнеж по миналото. При други предсказва края на зимата, щастие в брака и богата реколта.
Независимо от същността на вярванията, кукувицата никъде не остава незабелязана. Нейният ясен глас се различава веднага, защото е първата птица, която се обажда след дългите зимни студове. Повечето хора не знаят, че всъщност това е мъжката птица, защото само тя пее. Гласът на женската звучи повече като смях.
Друга интересна подробност от живота на кукувицата е, че когато тръгва на юг, често лети не в ято, както правят повечето прелетни птици, а по една. И тази подробност прави митовете за кукувицата да звучат по-достоверно. Без съмнение това е една оцеляваща навсякъде и във всички обстоятелства птица. Какво ще може да се научи за кукувицата?
Класификация и етимология на кукувицата
Обикновената кукувица има латинско название Ciclus canorus и е член на разреда на семейство Кукувицови - Cuculiformes, близко до семейство Врабчови.
Биномното име на рода произлиза от латинското Ciclus, което в превод значи кукувица и canorus, което се превежда като мелодичен в смисъл който пее мелодично.
Семейството получава името си по звукоподражание на зова на мъжката кукувица. Английската дума за кукувица идва от старофренското cucu, а най-ранната записана употреба на думата е от 1240 година в песента Лятото дойде, където се казва, че лятото е тук и кукувицата пее силно.
Разпространение и местообитания на кукувицата
Този вид птица е широко разпространен летен мигрант в Европа и Азия, който зимува в Африка. Има 3 подвида, разпространени в различните региони.
- Ciclus canorus canorus - това е номиналният подвид, описан за първи път от Карл Линей през 1758 година. Среща се в Ирландия, през Скандинавия, до Северна Русия и Сибир, Япония на изток и от Пиренеите през Турция, Казахстан, Монголия, Северен Китай стига до Корея. Зимува в Африка и Южна Азия;
- Ciclus canorus bakeri - описан за първи път през 1912 година. Гнезди в Западен Китай до подножието на Хималаи, Непал до Южен Китай. През зимата се среща в Източен Бенгал и Югоизточна Азия;
- Ciclus canorus subtelephonus - описан за първи път през 1914 година. Гнезди в Централна Азия, от Туркестан до Южна Монголия. През зимата мигрира в Южна Азия и Африка.
По същество тази птица обитава открита земя, но много често се среща в горите, тъй като там гнездят птичките, в чиито гнезда снася яйцата си.
Описание на кукувицата
Птицата е дълга 32-34 сантиметра от клюна до опашката. Размахът на крилата на кукувицата е 55-60 сантиметра. Има къси крака, сивкаво тънко тяло и дълга опашка. При полет прилича на ястреба, при когото ударите на крилата са ритмични.
Всички възрастни птици са тъмносиви на цвят. Сивото гърло се разпростира надолу по гърдите на птицата с рязко разграничение в долната част.
Ирисът, орбиталният пръстен и краката са жълти. Сивите възрастни женски имат розово-блед или белезникав фон отстрани на шията, а понякога и малки рижави петна по вторичните пера.
През първата есен в живота си обикновените кукувици имат променливо оперение. Някои имат кестеново-кафява горна част, други са в обикновен сив цвят. Всички имат белезникави ръбове по крилата. Младите се различават най-лесно по бялото петно на тила и белите ресни по перата.
Мъжките тежат около 130 грама, женските са по-леко - 110 грама.
Ястребовият външен вид на кукувицата действа като защитна мимикрия, било за да се намалят атаките на ястребите или да се улеснява паразитизма при размножаване.
Хранене на кукувицата
Диетата на обикновената кукувица е проста. Състои се от насекоми, червеи и космати гъсеници, които са неприятни за много птици, но предпочитани от кукувицата, която прочиства дърветата от гъсеницата. Понякога тази птица яде яйца и дори пилета на други птици.
Размножаване на кукувицата
Тази птица е паразит в гнездата на други пойни птички. Излюпените малки на кукувицата или изтласкват останалите яйца и пилета, или биват отглеждани заедно с малките на двойката, в чието гнездо се излюпват. Една женска може да посети 50 гнезда по време на размножителния сезон. Първото размножаване при кукувицата започва на 2-годишна възраст.
Регистрирани са повече от 100 вида гостоприемници на кукувицата, между тях ливадната бъбрица, сивогушата завирушка, червеношийката, копривчето и много други.
Когато женската открие подходящото гнездо, тя изчаква птиците да го напуснат и изхвърля яйцата им от гнездото, полагайки своето на тяхно място. Кукувицата повече не се интересува от яйцата си.
Малкото пиле се излюпва преди пилетата на птиците, които го отглеждат, и притежава инстинкт да премахва конкуренцията, избутвайки другите яйца или лишавайки новородените пилета от храна. Тъй като в повечето случаи кукувичето е доста по-едро от птиците, които го отглеждат, се налага приемният родител да работи много усилено, за да задоволи нуждите от храна на натрапеното пиле.
Налага се въпросът как птиците не разпознават чуждото яйце и го мислят за свое?
Отговорът на въпроса се крие в мимикрията на яйцата. Кукувицата се е специализирала да снася яйца, които по цвят и форма приличат на тези на птицата, в чието гнездо ги полага. Женските кукувици са разделени на родове или групи женски, предпочитащи гнездото на определен вид гостоприемник и снасят яйца от неговия вид и модел. Смята се, че тази черта се унаследява само от женската птица.
Голото пиле се излюпва след 11-13 дни мътене. Изгонвайки другите пилета или яйца, едрото кукувиче монополизира всичката храна и на възраст от 14 дни е 3 пъти по-голяма от своя приемен родител.
Ако малкото кукувиче се отглежда заедно с други пилета, то не получава повече храна, което показва, че не умее да се съревновава за храна. Вероятно на това се дължи инстинктът да премахне яйцата или пилетата на приемните родители. Малкото на кукувицата може да имитира призива на истинското пиле на тези птици, за да получи храна.
Така отглеждани, на 17-21 дни кукувичетата вече пърхат с крила, тоест те се развиват бързо, предвид начина на отглеждане, но въпреки всичко те остават по-дълго с приемния родител, отколкото пилетата на самите птици, чиито места са заели, експлоатирайки по този начин грижите на приемния си родител.
Има и видове кукувици, които сами си излюпват и отглеждат пилетата.
Продължителността на живота на тази птица е средно 5-10 години. Има случаи на индивиди, достигнали до 35-годишна възраст и дори до 40 години, което засилва още повече представата, че кукувиците са доста тайни създания, водещи безшумен начин на живот.
