Изминали са 9 хиляди и 500 години, откакто котките са се оказали редом с хората на историческата сцена. Това дълго съжителство е белязано от възходи и падения във взаимоотношенията между двата вида. Те варират в много широки граници - от обожествяването на грациозните създания до изгарянето им на клада от Инквизицията. Времена на преклонения и проклятия се редували, за да създадат пъстрата картина на общото ни съжителство с едни от най-красивите природни творения - котките.
Трудно е днес да се каже кой, кога и къде е опитомил първата котка. Знаем само, че този процес се е случил след опитомяването на кучето. Най-вероятно причината е в гордия и независим характер на мъркащото войнство или в невероятните ловни умения на дивите предци на днешните пухчовци, предизвиквали със сигурност страхопочитание и респект у древните хора.
Сред артефактите от древността на остров Крит е намерена котешка глава от печена глина, датирана на 3400 години. В Гърция е открита и мраморна плоча на 2500 години с изображение на куче и котка, които се бият, наблюдавани от двама мъже.
Къде и кога са се появили първите домашни котки? Това е интересен въпрос не само за изследователите, но и за всички собственици и любители на мъркащи красавици.
Първите домашни котки
Тъй като няма сигурни доказателства, може да се представят само хипотези за родното място на първите питомни мъркащи домашни любимци.
Според една от тях първите домашни котки са се появили в Древен Египет. Всеки египтянин, който лиши от живот котка, е бил заплашен от смъртно наказание. В Египет смятали писаните за свещени животни. Нещо повече - там котката била страж и пазител на богинята Бастет. Това древно божество било свързано с Луната, плодородието и раждането и в изображенията я виждаме с глава на котка. Богинята котка Бастет е свързана загадъчно и с нашата страна.
Всяко египетско семейство в древността имало в дома си това животно. То било смятано за добрия дух в семейството и всички вярвали, че след смъртта на стопанина духът му се вселява в котка. Елегантните котешки тела били балсамирани и погребвани в специални пищни гробници.
В Сиам пък всички царици задължително имали котки.
В Япония котаците в двора на императора живеели, подобно на него - имали си собствена свита и се хранели с най-отбрана котешка храна.
Да се грижи човек за котки в миналото се е смятало за почтена професия и тя се е предавала от поколение на поколение.
С времето тези прекрасни животни стигат и до Гърция, а оттам до Рим.
След като се установява стабилно в древния свят, грациозният представител на семейство Котки не бърза да завладее Европа и това се случва чак през ХІ век, когато те все още са истинска рядкост. И това като че ли не е било случайно, защото тук отношението към тях е съвсем различно.
Средновековна Европа не посреща добре мъркащите косматковци. Суеверията за котките започват да ги сочат като причина за хорските нещастия. Убийствата на хиляди от тези сладки и невинни животни, които били обявени за вещици и магьосници са едно от срамните деяния на средновековните европейци. Чак през ХVІІІ век Старият континент най-после започва да се отнася с тях като към домашни любимци и членове на семейството.
Трудно е днес да определим кои познати котешки породи са наследници на първите сподвижници на човека от този биологичен вид. Класация на най-древните породи може да се направи според източници, които ги споменават преди хилядолетия. Най-древните породи котки според стари източници са:
Сиамска котка
По традиция тази порода да се смята за най-древна. Някогашният Сиам, днес известен като Тайланд, е бил очарован от тези нежни същества и царската милост им е дала много привилегии. Докато в Европа масово котките са избивани през ХІV-ХV век, в Сиам по това време са ги почитали. В древен ръкопис, създаден от 1350 до 1762 година, за тях е създадена творба, наречена Стихотворения за котките с техни изображения и разкази за навиците им. Днешната сиамска котка е техен потомък.
Египетска котка
Египетската котка се е появила според предположенията преди 3 хиляди години. И е сред най-старите породи котки. Първите сведения за нея са от V век преди Христа. Херодот е автор на тези описания, свидетелство за животното. Тези котаци са били твърде близо до дивите си роднини и са имали изключителни ловни умения. Можели са да развиват скорост от 58 километра в час, напълно в тон с възможностите на днешните диви представители на семейство Котки.
Турска ангорска котка
Този забележителен представител на писаните е отглеждан от ХІV век в южната ни съседка, откъдето носи името си. Там са били селектирани основно бели котаци със средно дълъг косъм. Те са били забранени за износ.
Турски ван
Още една порода от същото място, получила името си от езерото Ван, в района на което най-напред са отглеждани.
Има една стара легенда, че турският ван е бил призван и предопределен от Бога да спаси Ноевия ковчег и хората в него, тъй като победила и убила мишката, която прегризвала дупка в ковчега. Можем да считаме породата за истинска реликва и най-старата котка в света, ако вярваме на тази легенда.
По-достоверни са обаче писмените препратки към породата, документирани през ХVІІ век. По онова време котките турски ван са наричани ангора, въпреки очевидни разминавания в описанията на породите, най-вече по отношение на външен вид.
Норвежка горска котка
Появата на това пухкаво създание се свързва с пътуванията на викингите. Смята се, че именно те са докарали с лодките си тази котка около 1000 година от новата ера. Норвежките горски котки имат гъста и непропусклива козина и затова отлично се адаптират към суровия климат на Северна Европа. Породата е описана за първи път 1599 година от един свещеник, който я определя като хищна.
Корат
Тази порода е достатъчно древна, щом никой не може да каже кога точно се е появила. Древните сиамски ръкописи от 1350-1767 година дават сведения, че породата получава името си, когато екземпляр от тези животни е донесен като подарък на владетеля от провинция Корат, някъде високо в планината.
В Тайланд ценят тези писани много високо, но в Европа научават за тях чак през ХІХ век. Може би защото Тайланд нито ги продават, нито ги заменят, а само ги подаряват
Персийска котка
Родината на това меко, късокрако и много сладко животно е Иран, наричан в древността Персия. Когато през 1620 година в Италия пристигат първите екземпляри от тези толкова популярни днес домашни любимци, те са записани в документи за първи път. Със сигурност обаче историята им се губи някъде в дълбините на времето. Днес смятат персийската котка за една от най-старите породи.
Всички животни, опитомени от човека пред хилядолетията, са променили своята природа. Има само едно единствено изключение. Това са котките. Те са запазили своята гордост и няма да признаят човека за свой пълновластен господар. В същото време са способни на толкова много нежност, колкото никое друго животно не може да ни даде. Не случайно Юго отбелязва, че Бог ги е създал за нас, за да имаме тигър, който можем да погалим.
Човекът е разбрал още в древни времена цялата уникалност на този животински вид, затова го е опитомил и приел в дома си не чрез дресура, а чрез издигането на котката на престол - най-напред божествен, а после царски. Днес котката продължава да бъде царицата на дома - прекрасна, величествено лежаща на дивана и символ на уюта и спокойствието.
