Тоса ину, наричани още японски мастифи, имат добър здравен статус като цяло, но това не изключва нуждата от много добре съставена хранителна диета, за да се гарантира доброто здраве на домашния любимец. Желателно е хранителният режим на тоса ину да се състави от опитен специалист, запознат с особеностите на породата.
Животновъди и собственици на кучета тоса ину твърдят, че естественото хранене е по-подходящо за японския мастиф. Ако обаче стопанинът е зает през деня и няма възможност да приготвя храната му, може да се премине на вариант фабрично произведена суха храна или консерви, но непременно от най-висок клас. Може да се прилага и смесена диета.
Как хранят тоса ину в родната Япония?
В родината им тоса ину биват хранени основно с месо и карантии от домашна птица, коза, по-рядко от друго домашно животно. Хранят ги също с риба, варен ориз, попарени моркови, тофу. Дават им дневно по 1 варено яйце, както и сурови кости. За куче с тегло 50 килограма се предвижда 1.5 килограма храна дневно.
В богатите развъдници ги хранят с прясно заклани птици. Младите кучета ги ядат заедно с вътрешностите, костите и кръвта. Домашните животни, осиновени в семейства, се хранят с почти същата диета.
Сутрин най-често им дават лека закуска, обикновено извара, която като количество е до 1 процент от теглото на животното, заедно със зеленчуци и плодове, които съставляват 0.5 процента от теглото на тоса ину.
За вечеря получават сурови домашни птици, говеждо, агнешко или карантии, които са около 5 процента от теглото на животното. Кашата от ориз или елда е около 1 процент от теглото на кучето. Веднъж в седмицата месото може да се замени с риба, допълващо към менюто се дава сварено яйце.
В повечето европейски домове тоса ину се храни с постно варено месо, зърнени храни, плодове и зеленчуци, както и млечни продукти. Карантиите също се дават сварени.
На малките кученца се дава порция 3 или 4 пъти на ден, възрастните ядат 2 пъти на ден. За мъниците е добре да приемат храни с калций - извара и кефир. Витаминният комплекс, който е задължителен при домашно хранене, се предписва от ветеринар. Когато малкото кученце стане на 8 месеца, то преминава на режима на хранене на възрастния екземпляр.
Метаболизмът на тази порода е бавен, в допълнение на това те са склонни към наднормено тегло. Затова физическата активност е важен компонент от цялостната грижа при хранене на кучето.
Трябва да се има и предвид, че породата е с много взискателна храносмилателна система. Продукти с лошо качество може да доведат до хранителни алергии.
Много е важно да се знае, че пилето и рибата са силни алергени и затова тези продукти е нужно да се въвеждат внимателно. Кожният обрив и сърбежът са първите признаци на хранителна алергия при кучето. Загубата на козина на отделни места е следствие на нелекуват проблем с алергия от храна.
За да се запази домашният питомец от гадене, повръщане, разстройство и метеоризъм в червата, храната му трябва да се подбира внимателно.
