Куче със средно тегло от 100-120 килограма е масивно и респектиращо на вид животно. Такова впечатление създава и тоса ину - японското куче с чистокръвен произход и редица особености, направили го национално съкровище в родината му и забранена за отглеждане порода в редица страни по света.
Наред с трудностите по задържането, храненето на тоса ину и най-вече възпитанието и обучението на толкова едро, силно и мощно животно, стои и проблемът с неговото здравословно състояние. Не може да се каже, че това е болнаво и крехко създание, предвид неговата физика и предназначение. Напротив, силата и смелостта му се опират на отличната му обща форма и добро здраве.
Като всяка чистокръвна порода обаче, тоса ину също е склонен на развива някои кучешки заболявания. Поради това отговорните животновъди тестват своите тоса ину преди да предприемат развъждане, за да се уверят, че не предават нежелани генетични заболявания.
Кои са заболяванията при тоса ину?
На първо място като всяка едра порода с голям и дълбок гръден кош, тоса ину е предразположено към стомашен дилатационен волвулус, наричан по-кратко превъртане на стомаха. Това е животозастрашаващо състояние. При него стомахът се пълни с въздух и се превърта. Затова след хранене кучето не бива да се подлага на физическо натоварване.
Тазобедрената дисплазия, заболяване на лакътната става и изобщо ставни проблеми също са характерни заболявания за тоса ину и други кчуета, които страдат от прекалено тежките кости. Тези заболявания изискват профилактика, както и стриктно проследяване.
Отново причина за заболяване, но сърдечно (сърдечна недостатъчност) е прекалено голямото тегло. То обаче е характерно най-вече за възрастните домашни любимци.
Очните заболявания при кучетата като катаракта, атрофия на ретината са също характерни за възрастно куче, но профилактиката, изразяваща се в грижи за поддържане хигиената на очите, е много важна, докато животното е младо и активно, за да се забави или дори предотврати подобно състояние.
Хранителните алергии за характерни за породата и затова се препоръчва хранене с естествена храна, а диетата да бъде съставена от специалист.
Проблемът с наследствените болести при тоса ину е сложен заради ниското генетична разнообразие и малкото на брой кучета за разплод. Нужно е много високо ниво на взискателност, за да се изключат от развъдните програми тези животни, които са негодни.
Затова се препоръчва да се спазват строго програмите за кучешка ваксинация, редовните прегледи и следене на здравословното състояние на домашния питомец. Така се гарантира средната продължителност на живот на едно здраво куче, а тя е 10-12 години.
