В света на насекомите има невероятни твари. Да вземем например пчелите, пеперудите, щурците, скакалците, стършелите. Сред насекомите се откроява много осезателно цикадата. Тя пее добре, издавайки мощен шум с помощта на специални мембрани, наречени кимвали. Към тях са прикрепени мускули, които се свиват и разпускат и карат мембраната да издава характерен звук. Той се чува на километър разстояние и стига до 120 децибела, съизмерим със звука на излитащ самолет. Ако такова насекомо пее до ухото на човек, той може да оглушее.
Освен това цикадите са дълголетни и затова от дълбока древност те олицетворяват безсмъртието.
В древността в Гърция смятали, че цикадата няма кръв и се храни само с роса. Може би заради тази романтична представа поставяли цикада в устата на мъртъвците, като символ на безсмъртието. Тя е символ и на светлината и тъмнината и затова древните носели в храма на Аполон цикади като дар.
За китайците цикадата пък символизира възкресението, вечната младост и пречистването.
В Япония песента на цикадата е гласът на родината, символ на спокойствието на природата и единението на човека с нея.
Вероятно необикновената външност на това насекомо е причина то да има такава слава сред хората. Запознавайки се с него, всеки ще намери своя отговор на въпроса защо цикадата е толкова интересна на хората още от древността.
Класификация на цикадата
Цикадите с научно название Cicadoidea са суперсемейство насекоми от разреда на полутвърдокрилите - Hemiptera. Супурсемейството е разделено на две семейства.
Едното - Tettrgarctidae е представено от 2 вида цикади в Австралия, а Cicadoidea с повече от 3 хиляди вида, в цял свят. Много видове още не са описани.
Най-ранния известен изкопаем цикадоморф е от периода на Горна Перма. Има изкопаеми от Креда, Горен Триас, Юра, Долна Креда, но повечето са от Кайнозоя. Включени са в литературата още от времето на Омировата Илиада, което говори, че вече са добре познати като вид насекомо пред Бронзовата епоха.
Най-голям е видът императорска малайзийска цикада. Размахът на крилете на този вид е 20 сантиметра.
Разпространение и местообитания на цикадата
Суперсемейството Cicadoidea е сестринско на Cercopoidea - жабите, а суперсемейството е разпространено навсякъде по света без Антарктида.
Най-голям е вида императорска малайзийска цикада. Размахът на крилете на този вид е 20 сантиметра.
По-голямата част от цикадите могат да се наблюдават в тропиците. Родовете са ограничени до един биогеографски регион и много видове имат ограничен обхват на разпространение. Тази висока степен на ендемизъм е използвана, за изследване на биогеографията на сложни островни групи като тези в Индонезия и Азия.
Има няколкостотин описани вида цикади в Австралия и Нова Зеландия, около 150 в Южна Африка, над 170 в Америка, северно от Мексико. Най-малко 800 са м Латинска Америка и над 200 в Югоизточна Азия и Западен Тихи океан. В Палеарктика се срещат около100 вида. Няколко вида са открити в Южна Европа, а един е известен в Англия.
Най-известният род в Северна Америка е Magicicada. Известността на този вид идва от изключително дългия жизнен цикъл от 13 или 17 години.
Австралийските цикади се срещат на тропическите острови и плажове около Тасмания, във влажните тропици и дори в големите градове.
В Нова Зеландия всеки един от 45- те вида е ендемичен, включително и околните острови.
Как изглежда цикадата?
Цикадата е голямо насекомо, което става видимо заради призивите на мъжките за ухажване. Мамбраните, известни като кимвали, се намират на корема на насекомото. Към кимвалите са прикрепени мускули, които се свиват и отпускат, карайки мембраната да произвежда характерни звуци. Обемът на пеенето се увеличава с помощта на камера, която се отваря в синхрон с вибрациите на кимвалите.
Цикадите са слаби скачачи и нимфите нямат способност да скачат добре.
Друга определяща характеристика е адаптацията на предните крайници на нимфите за подземен живот.
Възрастното насекомо, известно като имаго, е дълго от 2 до 5 сантиметра при повечето видове, въпреки че най-голямата цикада- императрица има глава дъгла 7 сантиметра, а размахът на крилете е до 20 сантиметра.
Насекомото има изпъкнали сложни очи разположени отстрани на главата. Късите антени стърчат между очите или пред тях. Имат още три прости образувания разположени като триъгълник на върха на главата и това отличава цикадите от другите членове на семейство Хемиптера.
Устните обаче образуват дълъг и остър хобот, който вкарват в растението, за да се хранят.
Гръдният им кош има 3 сегмента и мощни мускули на крилото. Те имат две двойки крила с мембрани, които могат да бъдат хиалинови, мътни или пигментирани.
Коремът на цикадата е сегментиран, а в най-задните сегменти са репродуктивните органи. При женските завършва с голям яйцевиден яйцеклад, а при мъжките коремът в голяма степен е кух и се използва като камера за резонанс.
Повърхността на предните крила създава защитен филм, който е водоотблъскващ. Дъждът просто се търкаля по крилото, премахвайки мръсотията. При липса на дъжд, росата кондензира по крилата.
Пустинните цикади умеят да регулират температурата си чрез изпарително охлаждане, аналогично на изпотяването при бозайниците. По този способ те могат да намалят температурата си с 5 градуса. Има и видове, които могат доброволно да повишат температурата си над тази на околната среда.
Поведение и начин на живот на цикадите
Песента на цикадата е най-известното за нея. Трябва обаче веднага да се поясни, че пият само мъжките, но и женските имат звукови мембрани. Те даже могат да модулират песента като позиционират корема си. Всеки вид произвежда свои песни за чифтосване, което гарантира, че ще привлече подходящи слушатели и партньори.
Повечето цикади пеят през деня. Има обаче два вида, за които със сигурност се знае, че са нощни.
Всеки вид се обажда от различна височина на дърветата.
Има и видове, които се обаждат от земята. Те правят хралупите си в основата на дървото, под нивото на земята.
Тези насекоми, за разлика от всички други, не са пригодени за скачане. Те имат обичайните режими за движение на насекомите - ходене и полет. Не вървят и не тичат добре и за всякакви разстояния, по-големи от няколко сантиметра предпочитат полета.
Жизнен цикъл на цикадата
Продължителността на живота на възрастната цикада е малък. Насекомото успява само да снесе яйца. През есента с помощта на яйцеклада женските пробиват меките части на растението и поставят яйцата там.
След 4 седмици се раждат ларвите. Жизненият им цикъл е проектиран за голям брой години, до 17 максимум. През всички години ларвата прекарва под земята. После се измъква, чифтосва се, снася яйца и умира.
Продължителността на живота на насекомото като ларва все още не е добре проучена.
Хранене на цикадата
Нимфите на цикадата пият сок от различни видове дървета, включително дъб, кипарис, върба, ясен и клен. Фолклорните разкази твърдят, че възрастните не ядат, но това не е вярно. Те пият сок, използвайки смукателната си уста.
Самите цикади обаче са храна на твърде много животински видове. Ядат ги птици, катерици, прилепи, оси, паяци и мухи. При масовото появяване на цикади много земноводни, риби, влечуги, птици и бозайници променят навиците си за набиране на храна, възползвайки се от цикадата.
Новоизлюпените нимфи са храна за мравки, както и някои бозайници.
Затова цикадите използват различни стратегии, за да избегнат хищниците. Те летят бързо, а също използват добре камуфлажа. Някои видове се правят на мъртви, когато са заплашени. Има и такива, които могат да оцветят ярко задната си част и този цветови контраст стряска хищника, като дава време на цикадата да избяга.
Насекомото е използвано за храна и от човека. В Древна Гърция са се хранели с цикади, както и все още в Китай ги ядат. В Малайзия, Бирма, Централна Африка и Пакистан също са храна, особено женските, защото са по-меки. Части от тях се ползват в медицината.
Цикадите са и вредители в градината, увреждат храсти и дървета заради засилено хранене, при размножаване и други жизнени процеси.
