На въпроса дали е виждал гарван, всеки човек ще отговори, че такива птици има доста в междублоковите пространства и парковете в градовете и всеки ги е виждал. Всъщност това не е вярно. Черните птици, които виждаме всеки ден в градовете са врани, а не гарвани. Гарванът живее само в дивата природа и не обича човешките селища.
Гарванът е най-едрата от Врановите птици и се различава от черните врани, които всички познаваме добре. Разликите са по-малки на външност, но като възможности гарванът няма равен на себе си сред пернатите.
Той без съмнение е изключително умна птица и по интелект съперничи на шимпанзето и делфина. Може да си изработи инструмент, за да достигне до храна, може да имитира говор като папагалите, обича да си играе като кучетата и котките, сдружава се в банди и хвърля камъни по хората, ако се опитат да се качат към гнездото му. Може да бъде социално животно.
Заради удивителните му способности гарванът е влязъл във фолклора на повечето народи и навсякъде е известен като мъдра птица. Още много интересни неща могат да се кажат за гарваните и те интересни за всеки, който се вълнува от умните представители на животинското царство.
Класификация на гарвана
Обикновеният гарван с латинско название Corvus corax e едра птица с чисто черен цвят от семейството на Врановите - Corvidae. Принадлежи на разреда на Врабчоподобните. Това е най-често срещаната птица от всички вранови. В България той е сред дивите птици наред с калвач, сойка, синигер, сови, орли, ястреби и други.
Съществуват поне 8 подвида гарвани, с малки вариации във външния вид, въпреки че последните изследвания показват генетични различия сред популациите в различните региони.
Обикновеният гарван е един от многото видове гарвани, описани от Карл Линей в Sistema Natutae и все още носи оригиналното си име - Corvus corax.
Името на рода Corvus идва от латинската дума за гарван и е идентична и с гръцкото название за гарван или врана. Враните са най-близките роднини на гарвана, но са съвършено различна птица.
Как изглежда гарванът?
Зрелият обикновен гарван варира между 54 и 67 сантиметра дължина. Теглото му също варира - от 690 грама до 2 килограма. Това го прави една от най-тежките птици от рода. Тези екземпляри, които живеят в по-студените региони като Хималаите и Гренландия са по-тежки, с по-големи човки, докато в по-топлите места са по-дребни. Размахът на крилете на гарвана е от 100 до 130 сантиметра.
Характерно за птицата е, че има широки и дълги крила, с големи стъпала, добре развити махови пера и дълга градуирана опашка.
Главата на гарвана също е голяма, като този вид се дължи на перата по гърлото. Те са удължени и заострени. В основата си перата на врата са кафениково-сиви.
Масивният и ъгловато изглеждащ клюн на гарвана е друга отличителна черта. Тялото на възрастните е въгленово черно с виолетови и сини отблясъци. Краката също са черни. Черният клюн е това, което отличава гарвана от враната, при която клюнът е белезникав.
Ирисът на очите на възрастните е тъмно кафяв.
Оперението на младите птици е подобно, но ирисът при тях е синкаво-син.
Освен по размерите гарванът се отличава от братовчедите си - врани и по големия и тежък клюн, рошавите пера около врата и клиновидната опашка. В полет гарванът има по-голяма площ на крилата и по-стабилен стил на извисяване, който включва по-рядко размахване на крилата. По време на полет крилата издават шум като от коприна.
Гласът на гарвана е отчетлив, по-звучен и дълбок, отколкото на враната. Характерният му грак е добре познат на човека. Могат да имитират звуци, включително човешка реч.
Срещат се и бели гарвани, но те не са албиноси, тъй като липсва розовия ирис. Цветът им се дължи на липса на меланин и още няколко вида пигменти.
Къде живеят гарваните
Гарванът живее в Северното полукълбо и е разпространен на цялата му територия, включително в България. След като се появява и развива в Стария свят, птицата преминава през моста на Беринг в Северна Америка, образувайки два клана. Заселването на обикновените гарвани в Калифорния е отпреди 2 милиона години. По-късно през Азия пристигат още гарванови птици, които са по-тясно свързани с враната. Днес има известни различия между популациите.
Птицата процъфтява в разнообразен климат. Най-често гарванът живее в гористи местности с големи простори на открита земя в близост или на самите крайбрежни райони. Местата на гнездене и хранилищата трябва да са им наблизо. Достъпът до вода им е важен.
Силно контурираните пейзажи пасват на нуждите им, не обичат големите промени в местообитанията си и реагират със стрес.
Размножаване при гарваните
Младите гарвани започват да ухажват противоположния пол в много ранна възраст, но не могат да образуват двойка, преди да навършат 2 или 3 години. Въздушната акробатика, демонстрирането на интелигентност и способност да се осигури храна са ключово поведение при размножаването на гарваните.
Веднъж образували двойка, гарваните остават моногамни животни през целия си живот. Обикновено гнездят на едно и също място. Те намират своя територия, която се определя като площ в зависимост от хранителните ресурси.
Гнездото е голяма и дълбока купа, изработена от съчки и клонки. Има слой от корени, кал и кора и е облицована с мек материал, като кина, вълна от животни и други. Обикновено се поставя на високо дърво или скала.
Женската снася от 3 до 7 бледо синкаво-зелени яйца, които имат кафяви петна по тях. Снасят обикновено през февруари, а в по-студен климат през април. Инкубацията е от 18 до 21 дни, като най-често това е задължение на женската, но има свидетелства, че и мъжкия мъти яйцата.
Малките се излюпват голи и са хранени и от двамата родители. След 35-40 дни могат да напускат гнездото, но остават с родителите си още 6 месеца.
Обикновеният гарван може да бъде много дълголетен. Има свидетелства, че отделни индивиди са доживели до 40 години. Средната продължителност на живота при гарваните обаче е 10-15 години.
С какво се хранят гарваните?
Обикновеният гарван е всеяден. В някои райони половината от храната на гарвана е от хищничество. Най-често това са гризачи - мишки, малки плъхове.
На други места тези птици имат същата функция като лешояда, те са чистачи.
Там, където се хранят с мърша, те изчакват други птици да разкъсат и разтворят трупа, за да могат да се хранят.
Растителната част от храната на гарвана включва зърнени храни, плодове и зеленчуци.
Гарваните обичат да ядат малки безгръбначни животни, земноводни, влечуги, малки бозайници и птици. Могат да консумират и неразградените животински изпражнения и човешки хранителни отпадъци. Успехът на новородените е по-висок при тези гарвани, които използват човешките хранителни отпадъци.
Гарваните могат да трупат запаси, особено съдържащи мазнини, и ги крият от други гарвани. Понякога се свързват с вълците, като играят роля на санитари на паразитите им.
Интересни факти за гарваните
Тази птица има голям мозък в сравнение с всички пернати. Това помага на гарвана в решаването на проблеми, познавателни процеси като имитация и прозрение.
Те са едни от малкото представители на животинския свят, които могат да комуникират помежду си за предмети или събития, отдалечени в пространството или времето.
Доказано е с опити, че обикновените гарвани са изобретатели, които решават житейски проблеми. Те могат да се учат един от друг в тази дейност.
Гарванът са способен да измами друг гарван напълно умишлено.
Известно е, че гарванът краде лъскави предмети и ги съхранява. Според някои това се прави, за да впечатли други гарвани. Има предположение и че това се прави, защото лъскавите предмети им приличат на яйца.
Гарванът обича да играе и си прави сам играчки, например от клонче от дърво. Заради своята игривост и чувство за хумор те могат да бъдат сравнявани с домашни животни като порчета, хамстери, чинчили.
