Присъща за евкалиптовите гори на източна Австралия, присмехулната кукабура е най-големият член на семейство Kingfisher, като женските тежат до 45 г и достигат до 45 см дължина. Клюнът й може да достигне 10 см дължина и се използва за грабване на различни безгръбначни и малки гръбначни животни, включително змии.
Присмехулната кукабура има тъмнокафяво оперение по крилата и бяла глава и коремче. Тъмнокафяви ивици минават през лицето й, а горната част на човката й е черна. Червеникавата й опашка е прошарена с черни ленти.
Присмехулните кукабури живеят обикновено около 15 години.
Местообитание на присмехулната кукабура
Присмехулните кукабури се срещат главно в откритите гори в Австралия, където могат да бъдат забелязани кацнали сред големи дървета и гнездящи в кухини на дървета или клони. Те поддържат една и съща територия през цялата година, а семейните групи се събират, за да обявят границите с отличителните си призиви.
Присмехулните кукабури издават и по-различни, по-къси писъци, които се използват за намиране на други от своя вид, ухажване, за предупреждение за опасност или просене на храна.
Те се срещнат главно в Източна Австралия и Тасмания.
Хранене на присмехулната кукабура
Присмехулните кукабури са месоядни птици - те ядат насекоми, земноводни, малки влечуги и раци. Присмехулните кукабури ядат и змии, като могат да убият змия с дължина до 3 метра, като я сграбчат зад главата и я удрят в земята. Понякога тези птици пускат змиите от високо на земята с цел да направят месото им по-крехко. Птиците-родители често дават малки змии на малките си, за да могат да се научат как да убиват плячка.
Поведение на присмехулната кукабура
Присмехулните кукабури имат сложна социална структура. Двойката може да остане в полу-моногамна връзка с помощници, които помагат в грижите за младите. Тези “помощници” може да са деца от предишно чифтосване, които се учат как да се грижат за малки, докато помагат на родителите си, но могат да бъдат и несвързана с роднински връзки двойка, която чака да се освободи територията.
Когато ловува, смееща се кукабура седи неподвижно на висок клон и следи за всякаква плячка, която може да мине покрай нея. Те могат да държат главата си напълно неподвижна, дори докато тялото се люлее от вятъра заедно с клона. Когато присмехулната кукабура забележи плячка, тя се спуска рязко надолу, каца до жертвата и я сграбчва с човката си. После носи храната обратно до високото си място и я удря няколко пъти в клона, за да я убие или да направи месото по-крехко. Хранят се, като поглъщат първо главата, а след това и остатъка от тялото, всичко наведнъж.
Размножаване при присмехулната кукабура
Присмехулните кукабури са моногамни, териториални птици, които гнездят в дупки на дървета. Те достигат зрялост на около 1 година.
Ухажването се започва от мъжкия, като той храни женската около шест седмици преди снасянето на яйцата. Женските снасят обикновено от едно до пет яйца, като малките се отглеждат от родителите и най-често по-големите братя и сестри. Периода на мътене е обикновено около 20-22 дена. Новите кукабури обикновено остават при родителите си, за да се грижат за следващото поколение.
Пиленцетата на присмехулните кукабури се излюпват голи и със запечатани очи, но и с много остра кука в края на човката. Първото излюпено пиленце в гнездото може да нападне по-малките си братя и сестри като ги хапе с клюна си - понякога до смърт. Те са готови да ловуват след около 33-39 дни от излюпването си. Те все пак още се нуждаят от семейството си за храна два месеца след първия си полет. На около четири години “помощниците” напускат, за да установят свои собствени територии.
Заплахи за присмехулната кукабура
Присмехулните кукабури понастоящем не се считат за застрашени, въпреки че загубата на местообитание е основна заплаха за повечето птици. Този вид птици са се приспособили добре към човешкото присъствие и развитие обаче и често обитават крайградските райони, които им осигуряват както храна, така и подслон.
Интересни факти за присмехулната кукабура
- Присмехулната кукабура получава името си от силния териториален писък, който издава. Този звук често се бърка със звуците на много различни животни, като например магарета или маймуни.
- В някои от старите филми за Тарзан звуците от джунглата често са били записи на звуците на присмехулни кукабури, живеещи доста по-далеч от Африка, където се предполага, че е живял Тарзан.
