Малко са живите същества по света, които могат да се мерят по красота и великолепие с птиците. Най-прекрасните и цветни пернати често са символ на страните, в които живеят. Наблюдавайки прекрасните и грациозни създания, си даваме сметка, че природата е прекрасен творец; перфектният художник, който можем да си представим. Най-прекрасната смесица от цветове може да се види именно върху представителите на птичето царство.
В него амадината заема почетно място. Може би това е птичката с най-красивото и пъстро оперение, с която могат да се мерят дори и най-прекрасни пици като екзотичните пауни, папагали, славеи, жерави, розови пеликани и фламинго. Като добавим и факта, че птичето е отличен певец, обяснимо е защо красавицата заема специално място в човешките предпочитания. Любителите на пернатите я предпочитат за домашен любимец, защото тя радва еднакво окото и ухото на своя стопанин. Интересно е да се види нейният произход, особености и изисквания, които могат да бъдат полезни, както и любопитни за всички хора, които харесват птичките.
Как изглеждат гулдовите амадини
Когато става въпрос за амадини, първото нещо, на което трябва да се обърне внимание, е цветовото разнообразие, тъй като то е определящата характеристика на този вид пернати.
Цветовата палитра върху птичето с наименование амадина обхваща всички възможни цветове. Цветът на главата може да бъде червен, черен или оранжев. Гърдите му са или бели, или лилави. Коремът му може да бъде жълт, гърбът-зелен, жълт или син. И цялата тази феерия от цветове при мъжките е интензивна, цветовете греят електрикови, а при женските са по-нежни, матови.
Мутациите при амадинките, наричани още финки, предизвикват едни от най-красивите изменения в цвета на оперението. Всеки вид амадинка носи генетична информация за многобройни комбинации от нюанси на окраската, което прави отличаването на видовете и половете доста трудна задача.
Скорошни изследвания на птиците са доказали, че птиците с разноцветни пера еволюират по-бързо от тези с монохромно оперение. Колкото една птица е по-шарена, толкова по-голямо генетично многообразие генерира. Това е приносът на тези симпатични пилета към еволюцията на видовете.
У нас са добре познати зебровата амадина и гулдовата амадина. Тези птици принадлежат към клас восъчноклюни тъкачи и семейството на врабчетата. Живеят на свобода в Австралия, но сега се отглеждат в много домове по света в плен като домашни любимци.
Безспорно най-красива и пъстра е гулдовата амадина, която заслужава специално внимание.
Произход на гулдовата амадина
Гулдовата амадина е най-красивата в цветово отношение. Английският орнитолог Джон Гулд е дал името на тази птица, посвещавайки го на съпругата си, която е негов неизменен спътник и помощник в експедициите му в Австралия от 1838 до 1841 година.
Различават се три разновидности на тази птичка-черноглава, червеноглава и жълтоглава гулдова амадина. За първи път в Европа са внесени първите две разновидности, през 1887 година, а през 1915 година е внесена и жълтоглавата.
Външен вид на гулдовата амадина
Тези малки птички да дълги 14 сантиметра, крилото им е 6.5 сантиметра, а опашката - 7 сантиметра.
При мъжкия лицевата част на главата, в това число двете страни и темето, са тъмночервени, с черна ивица. При другите две разновидности лицето е черно или оранжево. Зад ивицата има малка черна полоса, която се разширява към върха на главата.
Отпред на гърлото перушината е черна, тилната част е в златистозелено и плавно преминава към златистозеления гръб. Надопашните и покривните опашни пера са обагрени в искрящо синьо. Гърдите са в тъмновиолетово и са в рязък контраст с жълтото коремче на птичето. Крилата му са в тъмнозелено. Опашката му е черна, а средната двойка пера е удължена и накрая изтънява. Клюнът му е бял, с червено връхче, а краката му са жълти.
Женската гулдова амадина е оцветена подобно на мъжкия, но цветовете при нея са по-нежни и по-неясни. Средната двойка опашни пера при женската не са издължени, а клюнът при нея е в рогово обагряне.
При тези амадини, които се отглеждат в домашни условия, с времето са се установили няколко цветови вариации: жълто, бяло, синьо, пъстро, птици с бели гърди и всички са много ефектни.
Поведение на гулдовите амадини
Тези птици са често срещани в северната част на Австралия до 19 градуса ширина. Само полуостров Кейп Йорк, обрасъл с мокра джунгла, не е сред обитанията им.
През периода на гнездене гулдовите амадини могат да бъдат видени в саваните на остров Кимбърли, на северозапад от Куинсланд. Извън терените на гнездене те са виждани в крайбрежните райони, защото тук могат да намерят достатъчно храна. Миграцията им започва в края на дъждовния сезон, когато растителността изсъхва и сухи семена могат да се намерят само на земята. Тези птици обаче не обичат да се хранят от земята и мигрират.
Окръг Кимбърли е най-горещият регион в цялото Южно полукълбо. Дневните температури тук стигат до 40-45 градуса на сянка. Температурите нощем падат под 35 градуса, а от ноември до април вали много силно. Влажността е до 90 процента.
Амадините са адаптирани към тези условия. Те са много активни при 30-40 градуса и взимат дълги слънчеви бани. Те предпочитат високи дневни температури и висока влажност. Тогава търсят полузрели семена и насекоми, с които се хранят.
Врагове на гулдовата амадина в природата
Змиите и хищните птици са врагове на амадината през деня. Вероятно заради змиите те нощуват на най-тънките клони на дърветата. Мравките също са опасни, тъй като ядат малките пилета, ако ги намерят в гнездото. Няколко вида мухи снасят яйцата си в гнездата и излюпените ларви също ядат новоизлюпените пиленца. Малките гущери са други диви животни, които могат да се причислят към опасните врагове.
Поради красивото си оперение тези птици се държат в плен и се отглеждат като екзотични домашни любимци.
Отглеждане на гулдова амадина като домашен любимец
Финките се адаптират чудесно в домашни условия. Те са много социални птички, обичат да имат визуален контакт с човека, но предпочитат много повече компанията на себеподобните си. Могат да бъдат отглеждани гулдови амадини и самостоятелно, но много по-добре се чувстват в група. Затова две птички ще бъдат отлична компания у дома.
Комуникацията с тях може да става чрез подсвиркване. Те ще отговорят, но няма да се научат на трикове, нито пък да произнасят човешки звуци. Нуждаят се от голяма клетка, с много пространство, защото обичат свободното придвижване.
Храната на гулдовите амадини трябва да съдържа семена, гранули, малки парченца пресни плодове и зеленчуци, сварени яйца, начупени заедно с черупките. Необходимо е да има натрошени рибни кости в клетката им, за да си набавят калций. Желателно е водата им да бъде преварена.
Размножаване на гулдова амадина
Размножаването на птичките става по отделни двойки в клетката им или в отделена волиера, където може да бъдат заедно с други амадини. Поддържаната температура трябва да бъде 20-22 градуса и ако избраното за тях място може да се засади с жива растителност, те ще изглеждат като скъпоценни камъни. Гулдовите амадини са готови за размножаване, когато станат на 1 година. Трябва да бъдат напълно оцветени.
Женската снася от 4 до 6 бели яйца, които се излюпват след 14-15 дни. Когато пилетата се излюпят, те биват отглеждани от родителите си до двадесет и четвъртия си ден, после те напускат гнездото, но родителите ги дохранват още 15 дни. Младите птици добиват цялото си оперение, когато станат на 6-7 месеца, в началото са сиво-зеленикави.
Това, което трябва да се знае е, че тези птички са топлолюбиви и трябва да живеят на 22-24 градуса. В природата живеят на големи ята, съставени от активни и енергични екземпляри, които са много красиви птици.
